Хиляди пътници остана блокирани на редица летища в Европа между 10 и 12 август заради стачката на пилотите на една от най-популярните през последните години нискотарифни авиокомпании - ирландската "Райънеър“, която е и най-голямата в Европа. Преди това съд в Холандия разреши на местните пилоти да участват в европейската стачка на превозвача в разгара на летния сезон. Преди това германският синдикат на пилотите обяви, че неговите членове ще се присъединят към протестите на колегите си от Белгия, Ирландия, Италия, Испания и Швеция. По този начин всеки пети полет на „Райънеър“ бе анулиран в очакване на стачката, или общо около 400. Смята се, че са били засегнати най-малко 55 000 пътници. Пилотите и бордовият персонал искат „Райънеър“ да изготви нов трудов договор, който да включва
по-високи заплати и по-добри условия на труд
Като цяло бунтът беше неизбежен, особено след като нискотарифната компания обяви през май, че печалбата й е нараснала с 10% до 1.45 млрд. евро през 2017-2018 г. въпреки отмяната на десетки полети. Положението на работещите обаче не се променя. Най-недоволни са пилотите, които изнемогват от напрегнатото темпо в компанията.
Днес си в Ню Йорк, утре - в Банкок. Преспиваш в луксозни хотели, а приятна компания ти правят обикновено младички стюардеси. Това отколешно клише за професията на пилота все още не е съвсем отмряло. Реалностите обаче бързо го изпреварват. Днес вече се наблюдава една почти пролетаризирана пилотска професия, където най-вече младите хора затъват в огромни дългове, преследвайки мечтите си за полет в небето, коментира "Дойче веле". Те обикновено са принудени сами да си плащат обучението, а после трудно си намират постоянна работа в някоя авиокомпания. Проблемът им е голям, дълговете - още по-големи – често пъти над 150 000 евро.
Младите пилоти, които вече са положили теоретичните изпити, а практическият им опит се изчерпва със симулатора и с управлението на някой малък спортен самолет,
все по-често са принудени дори да си плащат,
за да седнат на мястото на помощник-пилота в голяма пътническа машина редом с опитен колега. Само по този начин те могат да получат съответния лиценз за управление на Боинг-737, което пък е предпоставка за кариера като пилот на пътнически самолет. Запознати със ситуацията в „Райънеър" твърдят, че и там все по-често се практикува моделът „Плащай, за да летиш". Младите пилоти не само че не получават пари за работата си като помощници, а и трябва сами да финансират подобна възможност. Пилотската професия е единствената, която начинаещите си „купуват" срещу много пари и после години наред живеят на ръба на фалита. Чудно ли е тогава, че тя вече изобщо не е тъй привлекателна, както беше - особено като се има предвид, че в сферата на комуникациите или на финансите младите хора могат да изкарват много повече пари.
А пилотите на „Райънеър", която м.г. обслужи 128 милиона пътници, са в особено тежко положение. Една от най-големите нискотарифни компании в света се смята и за един от най-лошите работодатели. Неслучайно пилотите масово напускат компанията. Твърди се, че само през м.г. са си тръгнали 700 пилоти. „Не съм изненадан", казва Джеймс Аткинсън, който от 2006 до 2014 г. е пилотирал боинги на „Райънеър", а днес работи за една китайска авиокомпания и получава доста повече пари. Според германския синдикат на пилотите „Кокпит" началната пилотска заплата в „Райънеър" е около 25 000 - 30 00 евро годишно, без данъците. След пет години стаж помощник- пилотите могат да стигнат до 70 000 годишно, а опитните първи пилоти изкарват до 130 000 евро на година. Китайски авиокомпании обаче плащат на опитните пилоти до 300 хиляди евро годишно, а и условията за работа обикновено са значително по-добри. Защото на международния трудов пазар има излишък от млади помощник-пилоти – и голям недостиг на опитни капитани.
Според фирмената стратегия на „Райънеър" в Европа персоналът е разпределен в около 80 бази – от Литва до Мароко и от Ирландия до Кипър. В почти всички страни заплащането се различава, при това
много пилоти работят не на трудов договор,
а формално като самонаети лица, тъй че плашат и двойни социални осигуровки. Тази разпокъсаност е преднамерена и тъкмо като резултат от нея персоналът дълги години не можеше да се организира и да защити правата си.
Ето защо едно от най-важните искания на пилотите е да получат трудови договори при еднакви условия. Те са особено недоволни и от факта, че за разлика от другите авиокомпании „Райънеър" им заплаща единствено реалните часове в полет, но не и дългите престои поради обичайните закъснения. Дори когато закъсненията са продължителни, персоналът не получава нито допълнително заплащане, нито пък командировъчни за покриване на необходимите допълнителни нощувки и разходи.
„В почивните ми дни редовно се случваше да ми се обадят с молба на собствени разноски да се добера до някоя от базите на „Райънеър", където в момента липсвал персонал. Така понякога съм имал тежки петдневни смени, след които на собствени разноски е трябвало да се прибирам обратно в собствената си база. Това направо те съсипва", разказа Джеймс Аткинсън. Тъкмо този пинг-понг от непредсказуеми премествания между базите сега е в центъра на критиката на пилотите. Да не говорим пък за абсурди като този, че на борда пилотите трябва да си плащат дори за минералната вода и за кафетата, които пият. „Никой от екипажа не получава дори една бутилка минерална вода. Ако искаш вода – купувай си я", казва Аткинсън.
На фона на опасността от разрастване на стачката на „Райънеър" изпълнителният директор на компанията Майкъл О’Лиъри заяви, че е готов
да премести работни места, ако финансовите показатели се влошат
През миналия декември компанията реши да признае синдикалните сдружения на служителите си в опит да намали напрежението сред пилотския и кабинен състав. Това обаче не решава генералните проблеми в компанията. Майкъл О’Лиъри директно заяви, че е готов да орязва работни места на всеки пазар, ако това се окаже необходимо, като подчерта, че основната цел на компанията му е да формира печалба. Той даде пример с Полша, която била много печеливш пазар и имала нужда от още пътнически капацитет.
Пилотите на „Райънеър" искат по-голяма яснота в системата за повишение и прехвърляне на други позиции, тъй като смятат, че в момента липсва прозрачност, което води до своеволия от страна на мениджмънта. От своя страна кабинният състав иска по-добри условия за работа и нови трудови договори. О’Лиъри обаче подчерта, че ако няма здрав разум в исканията, а основната идея да се окаже натиск върху ръководството на компанията, стачниците фактически ще се окажат без работа, тъй като самолетите им ще бъдат пребазирани. Скоро ще се разбере дали двете страни ще постигнат консенсус, или ще има още по-големи сътресения в „Райънеър", което неминуемо ще бъде за сметка най-вече на пътуващите.
