В официалния отчет на оглавяваната от Сотир Цацаров Антикорупционна комисия КПКОНПИ има неверни данни за обезщетенията, които институцията е осъдена да плати заради свои грешки. Това е толкова лесно проверимо по съдебните регистри, че буди истинско недоумение защо му е на бившия главен прокурор така да своеволничи с фактите. На 10 март "Сега" попита комисията откъде се получава това разминаване. Ако имаше логично обяснение, вече сигурно щеше да бъде дадено. Но КПКОНПИ запази мълчание. Докладът вече бе одобрен и от парламента.
По закон държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи. Обезщетенията по Закона за отговорността на държавата ги плащаме всички данъкоплатци. Затова най-логично е информацията за размера им да бъде публична. Това е част от прозрачността, която институциите дължат на гражданите. И на базата на която можем да си правим изводите как работят въпросните институции.
Комисията за конфискация, която се вля в Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), ревниво пазеше тази информация.
"Сега" води дело, за да я получи.
Така стана ясно, че преди 2018 г. присъдените за незаконните й действия обезщетения са за общо 380 045 лв.
За първи път данни за обезщетенията по ЗОДОВ, които комисията е осъдена да плати, се появиха в последния й доклад - този за 2020 г. Учудваща откритост по темата на новия й председател Сотир Цацаров, по чието време като главен прокурор тези данни изчезнаха от докладите на прокуратурата. А държавното обвинение започна да обяснява как не ги събира. Което е абсурдно, при положение, че ги плаща.
В доклада на КПКОНПИ за 2020 г. е записано, че "по силата на влезлите в сила през 2020 г. решения по реда на ЗОДОВ комисията е осъдена да заплати на страните в производствата обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 33 000 лв." Похвална публичност. Само че сумата е в пъти по-голяма.
При търсене в съдебните регистри с лекота се откриват окончателни решения по ЗОДОВ, постановени през миналата година срещу комисията.
Ето само две от тях. Има и други.
На 1 октомври Върховният касационен съд слага точка на дело за 40 хил. лв. обезщетение. Долните инстанции - Окръжният съд във Видин и Апелативният съд в София са присъдили тези 40 хил. лв. на двама души - 30 хил. лв. на К.Р и 10 хил. лв. на Л.Р. Освен това са им присъдени и лихвите от март 2017 г. до изплащането на сумата. К.Р. има присъда за незаконна сеч от 2009 г., заради която срещу него започва проверка за незаконно имущество. След споразумение с прокуратурата той е осъден на пробация за това, че е транспортирал 6,20 куб. м. дърва на стойност 279 лв. Л.Р. е съпругата му. През 2011 г. са наложени обезпечителни мерки върху имуществото му и върху двете му фирми. През 2015 г. съдът окончателно е отхвърлил като недоказан иска за конфискация на малко над 151 хил. лв. от съпрузите.
Така те получават правото да търсят обезщетение от комисията и го правят. Като определя обезщетението, съдът взема предвид, че производството по конфискация е продължило около 4 години, през които съпрузите са имали негативни преживявания, свързани със стрес и притеснения от възможността да бъде отнето имуществото им. Заради отрицателните емоции се е влошило здравословното състояние на мъжа.
По време на делото притежаваните от семейството недвижими имоти, автомобили и парични влогове са били блокирани и те не са можели да се разпореждат с тях. Затова на мъжа са присъдени 30 хил. лв., а на жената - 10 хил. лв.
Щом съдът е приел, че К.Р. няма незаконно имущество, направеното от комисията предположение в обратния смисъл, което е послужило като основание за започване и водене на производството за конфискация, се явява неоснователно и незаконосъобразно. Затова всички вреди, причинени на К.Р., които са в резултат на воденото производство, подлежат на обезщетение, обяснява съдът.
И допълва, че докато тече производството по конфискация, това сериозна засяга правото на труд и правото на частна собственост, които пряко засягат свободата на личността.
Второто дело приключва през декември 2020 г. с 10 000 лв. обезщетение. То е заради производство по конфискация, водено срещу К.Д като съпруга на проверяван от комисията. Обезщетението е присъдено на жената, след като инстанциите приемат, че срещу нея е било незаконно образувано дело за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и това имущество е било незаконно възбранено и запорирано за 7 години.
В иска си К.Д. твърди, че проверката на комисията за конфискация била тенденциозна и несъобразена с представените многобройни доказателства. Тя се оплаква още, че е била в безизходица, докато имуществото й е било със запори и възбрани. Обезпечителните мерки били вдигнати едва 9 месеца, след като делото за конфискация окончателно приключило. През това време жената не успявала да погасява и ипотечния си кредит и банката пристъпила към принудително събиране на вземанията си. А междувременно се разболяла сериозно.
В концепцията си като кандидат за шеф на КПКОНПИ Цацаров говореше за някакъв обществен съвет към комисията. Очаквано, такъв не беше създаден. Точно както и в прокуратурата за 7 години не се появи общественият съвет, обещаван от същия този Цацаров през 2012 г. като кандидат за главен прокурор. Може би ако към КПКОНПИ имаше обществен съвет, такива грешки щяха да са по-малко възможни.
Тъй като на практика Цацаров е безконтролен,
вероятно никога няма да получим обяснения за тази грешка в доклада на ръководената от него комисия. Нито някой някога ще понесе отговорност. За нас остава да се надяваме, че иде реч за техническа грешка. Защото другото би означавало, че комисията умишлено лъже, за да прикрие проблемите в работата си, за които плащаме всички ние. И ако тази сметка е сгрешена, защо да вярваме на сметките за запорите, възбраните и конфискуваното имущество, представени от комисията. Изобщо, тази на пръв поглед малка грешка, поставя цялата й дейност под въпрос.
