Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) е осъдена да плати близо 100 хил. лв. обезщетения за незаконните си действия в производства по конфискация. Това видя "Сега" в съдебните регистри.
По първото дело Софийският окръжен съд е присъдил общо 35 хил. лв. на М.Л.П., сина й Е.И.Ч. и Д.П.Ц. Тримата търсят общо 90 хил. лв. обезщетение от КПКОНПИ за причинени неимуществени вреди от предприети от комисията действия. В исковата си молба те разказват, че през януари 2009 г. комисията (тогава все още само за конфискация) иска от съда да бъдат наложени запори и възбрани върху тяхно имущество, както и върху имущество на С.Л.П. Наложени са обезпечителни мерки върху недвижими имоти и право на строеж, автомобили, дружествени дялове и банкови сметки. Повод за производството по конфискация е дело за данъчни престъпления срещу съпруга на М.П. То е прекратено през 2007 г. заради смъртта му, но процесът по конфискация продължава. Той се точи повече от осем години и в крайна сметка претенциите на комисията за конфискация на имущество за над 1.8 млн. лв. са отхвърлени изцяло от Върховния касационен съд през юли 2017 г.
Тримата, които сега съдят комисията, твърдят, че делото за конфискация ги е докарало до емоционален срив, отразило се на физическото и психическото им здраве. Искът на комисията е разгласен от пресслужбата й и от някои медии.
След като исковете за конфискация са приети за неоснователни и са окончателно отхвърлени, се налага извод, че комисията не е направила "законосъобразна преценка на фактите и обстоятелствата за наличието на имущество, придобито в резултат на престъпна дейност", обяснява съдът защо осъжда комисията. От съдебното решение става ясно, че комисията е поддържала иска си 8 години, "независимо че в хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства, установяващи произхода на средствата, с които е придобито имуществото".
Първата инстанция присъжда на вдовицата 25 хил. лв. обезщетение. На сина й - 5000 лв. А на третия ищец - 2000 лв. На втора инстанция Софийският апелативен съд намалява обезщетението на вдовицата на 15 хил. лв. и потвърждава решението на окръжния съд за останалите двама.
По друго дело КПКОНПИ е осъдена да плати 75 хил. лв. обезщетение за имуществени вреди, нанесени на една фирма с чрез налагане на възбрана върху 51 недвижими имоти, за които имало предварителен договор за продажба. През ноември 2015 г. влиза в сила съдебното решение, с което искът за конфискация на имотите е отхвърлен. Възбраните са заличени 7 месеца по-късно. Едва тогава от дружеството успяват да довършат сделката по продажбата на имотите. Заради забавянето обаче купувачът има неустойка от 75 хил. лв. Така фирмата загубила тази сума и сега КПКОНПИ ще трябва да й я възстанови, приема Окръжният съд в Пловдив. Решението му не е окончателно.
В тежест на комисията остават и разноските по делата, които губи. Тъй като таксите и адвокатските хонорари се определят съобразно цената на иска, колкото по-голяма е сумата, толкова повече са и разноските. В случая с обезщетението от 75 хил. лв. КПКОНПИ дължи и 2800 лв. такси и разноски.
Рецидив
КПКОНПИ ревниво пази информацията колко плащат данъкоплатците за незаконните й действия. Данните ги няма в годишните отчети на институцията, чийто бюджет е над 20 млн. лв. И едва ли ще се появят, като се има предвид, че докато настоящият й председател Сотир Цацаров беше главен прокурор, от докладите на държавното обвинение изчезна информацията колко плаща прокуратурата за обезщетения по граждански дела по Закона за отговорността на държавата, които губи.
След 2-годишна съдебна битка по Закона за достъп до обществена информация от КПКОНПИ предоставиха данни за 25 осъждания на комисията за конфискация, която се вля в антикорупционния орган. По тези 25 дела са присъдени обезщетения за общо 380 хил. лв. От комисията не предоставиха данни за 2018 и 2019 г., макар че и те им бяха поискани заедно с напомнянето да изпълнят съдебното решение. "Сега" поиска и актуалните данни, както и информация, свързана с разноските на комисията по делата, които губи, и бонусите, изплащани на служителите и ръководството й. От там се възползваха от правото си да удължат срока за отговор, защото търсената информация била много. Но в крайна сметка не отговориха и затова в момента срещу комисията се води ново дело за достъп до информация.
