Преди две години държавата приведе в приличен вид Централната гара в София, но в района пак остана нещо сбъркано и неуредено - в празните подземни пространства, в плетеницата от транспортни връзки над тях, в запуснатите терени от другата страна на булеварда. Личи, че атмосферата няма да дойде просто с подмяна на плочките. През тези години в общината се изприказваха два вагона приказки как мястото ще се превърне в зона за култура и разтуха, въпреки че софиянци и гости на столицата предпочитат да минават оттук на бегом. Тези идеи вече са облечени в концепция с амбициозната цел да развие зона "Централна гара" - София във вторичен градски център.
Конкурсът за концепция за тази зона беше спечелен от проектантско бюро "А и А Архитекти", чийто небостъргач на изхода за Пловдив е може би най-видимата черта на новия столичен релеф. Основателят на "А и А Архитекти" - Ангел Захариев, чиято съпруга Екатерина е външен министър и на различни постове в политиката от почти десет години, досега предпочиташе да участва в дебата за градската среда в София само като глас от неправителствения сектор (като част от група "Град"). Концепцията за зона "Централна гара" е първи проект с публично финансиране, който бюрото печели в Столичната община.
"Ако погледнем световните примери, съживяването на една такава територия трае десетилетия. Това е един процес, който трябва да тръгне отнякъде. Проблемът е, че тръгва много късно - чак сега, през 2018 г. Видимите резултати най-вероятно ще се проявят след 5-6-7-8 години, а
истинският потенциал на територията
може да се разкрие след 15-20 години. Това се е случило в Ротердам на централната гара, пристанищна зона в Хамбург", обясни архитектът.
Концепцията е много начална първа точка от това преобразяване. Тепърва ще се прави стратегия, която да включва къде какво точно ще се изгражда в зоната, в какъв времеви срок ще се случва това, ще се пише програма за реализация, ще се правят разчети за необходимия бюджет. Всичко това трябва да мине през одобрението на Столичния общински съвет, а след това от "Московска" 33 да започнат и възлагане на обществени поръчки за отделните обекти.
Според арх. Захариев заради различната собственост на терените около гарата, които са включени в плана за ремонт на общината, обезателно трябва да бъдат насърчени частните инвестиции и публично-частни партньорства, но това няма как да стане без обща рамка за развитието на тази територия. На първо място е много важно да се смени функционирането на градското пространство. "В момента хората са натикани под земята в неуютни тъмни пространства. Искаме да ги изведем на повърхността. Сега колите са отгоре, идеята е да ги вкараме под земята и това е публична инвестиция – на общината, на държавата", обяснява Ангелов и допълва, че за да влязат колите в съществуващите подлези, е необходимо те да бъдат преустроени за това, а върху тях да бъдат изградени площадни пространства, пешеходни алеи, парк за хората, като вървят по най-прекия път без прегради до спирките на градския транспорт или да продължат пеша или с велосипед по-нататък до центъра през Лъвов мост.
"Даваме насоки и за това как сградите да бъдат хем високи, хем да се вписват в традиционната градска среда, използваме традиционните за града затворени квартални пространства, т.е. предлагаме застрояване по периферията на улиците - имаме една височина от 18-20 метра, където създаваме първа височина на сградите до тази височина и след това на втори план израстват вторите сгради", обяснява Захариев.
Паметникът пред гарата ще остане в същия си вид. "Това за нас е един
ценен паметник на модерното изкуство
в България. Един от много малкото останали примери, защото беше съборен паметникът „1300 г. България“ и сега от този период може би са останали още 2 или 3 паметника в София, които са много ценни и заслужават да бъдат пазени. Проблемът е, че заради ред причини от рода на ниската естетическа култура в България те не могат да разпознаят това нещо като изкуство, а то е много ценно изкуство и трябва задължително да бъде пазено. Изкуството и архитектурата на модернизма от втората половина на 20-и век доминира в това пространство заради сградата на Централната гара и този паметник", каза арх. Захариев.
Промяна е предвидена обаче около паметника, като пространството около него трябва да се превърне в стоянка на таксита. "Идеята е бул. „Мария Луиза“ да влезе под земята, като трябва да се направи втори тунел, който да свързва и северната част над гарата, но това са неща, чиито детайли трябва да станат ясни след транспортни проучвания къде точно да влизат и излизат тези тунели. По думите му вторият тунел, който трябва да се изгради, е на бул. "Христо Ботев", който да влезе под гарата и да излезе от северната й страна - идея, която се обсъжда и в Столичната община, както каза наскоро пред "Сега" зам.-кметът Евгени Крусев. "Важна е логиката, но това само по себе си не е достатъчно, защото дори да го направим, проблемът е, че това пространство ще функционира като транзит, т.е. хората ще излизат от гарата и ще отиват нанякъде, но няма да има живот на самото място", обяснява архитектът. Затова според него е ключово да се създаде възможност тази територия да бъде мултифункционална - да има офиси, жилища, хотели, елементи за забавления в свободното време, за да живее тя 24 часа. Сега, казва Захариев, зоната се обслужва от всички видове градски транспорт, но й липсва качествена градска среда, а
инвестициите следват именно качествената градска среда
А зоната не е без потенциал, защото в нея попадат големи общински терени, които биха могли да се използват за публично-частно партньорство, като например да се даде възможност на частна компания да инвестира за сметка на изграждане на публична инфраструктура.
Друг важен момент, свързан с това преобразяване, е озеленяването. То ще се случи естествено с изкарването на хората на повърхността, което ще позволи изграждането на паркове. "Редица примери в света доказват, че когато се построи някъде нов градски парк, това неминуемо води до повишен инвестиционен интерес и до поскъпване на имотите там. Това, което ние предлагаме, е точно изграждането на такъв парк, включително изграждането на зелена пешеходна връзка от рода на Хай Лайн парк в Ню Йорк, който е върху повдигнати изоставени жп релси и съживява един стар индустриален район, като го превръща в най-горещата точка за инвестиции в момента в града", казва архитектът. Екипът му предлага да се изгради повдигнат пешеходен парк, който да пресече жп линиите и да създаде пешеходна връзка с териториите на север от жп линията. Тъй като на север от коловозите е бивша индустриална зона, в която няма жилища, мястото е подходящо за нощни клубове, чийто шум няма да пречи на никого, смята Захариев. "С идването на младите хора, стане ли това място известно, винаги след тях идват частните инвестиции", категоричен е той, давайки пример с развитието на Студентския град.
Изграждането на публичната инфраструктура и на юг предполага да бъдат привлечени още инвеститори. "За да се създаде оживление на пространството там, предлагаме да бъдат локализирани обекти с общоградско значение – такива които да привличат хора, туристи, публика от целия град - концертна зала, музей, библиотека, клон на университет. Те ще бъдат в празните места в предгаровото пространство", обяснява той. Културен потенциал има и на север - едно от предложенията на архитектурното бюро е старият жп завод да бъде трансформиран в център за съвременно изкуство и култура. "То представя страхотни грамадни пространства, паметник на модерната индустриална архитектура от средата на 20-и век, с много интересна конструкция. Има стотици примери на подобни стари сгради в света, трансформирани в такива центрове", обяснява арх. Захариев.
--------------
Какво включва реконструкцията
Реконструкцията на зона „Централна гара“ - София включва пространството непосредствено пред гарата, където се намира ротондата, малка автогара с пазарчета, част от бул. "Мария Луиза“, територията на юг от предгаровото пространство, където се е намирала бивша автогара (в момента на това място има празни терени, голяма част от които държавна или общинска собственост, а останалата - частна), териториите от другата страна на коловозите на север от Централната гара (преобладаващата част е частна територия, която в момента е една гола поляна), сградата на бившия жп завод, която е част от активите на НКЖИ, и други терени. Цялата площ на зоната е около няколкостотин хиляди квадратни метра.
