„Бил съм в казармата, но тези четири нощи и 5 дена трудно могат да се опишат“, заяви мъченически от Брюксел рано сутринта във вторник по Фейсбук премиерът Бойко Борисов и без затруднение изсипа похвали за себе си като из рог на изобилието. Черната овца, която българското общество изпрати на Европейския съвет с викове "Оставка", "Мутра" и "Мафия", си върза черен пояс на победител, за да се върне триумфално напук на неблагодарниците. Много му се искаше с тази декорация да обърне представата за себе си, но черно върху черно има слаба видимост.
Проблемът е, че милиардите, които Борисов щял да остави на които му искат оставката, означават за огромен брой българи една-единствена нула, колкото и много нули да се съдържат в числото 29 000 000 000 евро (или по думите му 60 000 000 000 лв.). За 13 години членство в ЕС българите забелязваха, че са граждани на европейска държава само по разкоша на управляващата клептокрация, която чрез еврофондовете си осигури равнище на живот далеч над средноевропейското. Когато Борисов им говори за нови милиарди, всъщност им казва какви пари няма да видят, въпреки че им се полагат. Защото и те ще потънат в дълбоките чекмеджета.
С особена топлина говори за едни остатъчни 200 млн. евро (наречени от него "бонбонки"), които ще бъдат предназначени за най-изостаналия регион в целия Евросъюз - Северозападна България. Тези пари ще бъдат достъпни, ако се получи остатък в европейския седемгодишен бюджет от близо 1,1 трлн. евро (0,018%), т.е. колкото трохи останат след вечерята. Разбира се, нищо няма да попречи на властта, която ги събира, да изяде и тях.
Премиерът на прочулата се с най-голяма корупция на високо равнище държава в ЕС бе оставен да говори пламенно за върховенство на закона в съюза, докато под прозорците на министерския му съвет в София кипеше бурно обществено недоволство от погазването на правовата държава.
Нашата черна овца се почувства комфортно сред слепите европейски кучета,
защото, заети в подялбата на едрите порции помежду си, на никое не му хрумна да я залае.
Само в началото на срещата той се обърка, че може да стане жертва на затягането на контрола над еврофондовете, и панически реагира срещу нидерландския премиер Марк Рюте, като го обвини, че искал да бъде полицаят на Европа, както писа "Файненшъл таймс". После се сепна от думите си и отърча при Рюте да се снима с него и да го уверява, че мислят и говорят "в пълен синхрон".
Защо един премиер, който е бивш полицай, напада друг премиер с обидни думи, че се прави на полицай? Нима у него няма респект към полицията като охранител на законността? Борисов е устроен да борави не с абстрактни, а с образни понятия. Когато някой му изглежда като полицай, който възнамерява да рови в еврофондовете, вероятно си го представя как би могъл да разрови и нощното му шкафче. А там в този момент може да се окаже, че някой му е пъхнал вързани с ластик пачки по 500 евро. Такива снимки се въртят из социалните мрежи и българската прокуратура още не се е произнесла за тяхната достоверност.
По-интересно е как премиерът успя да направи такъв рязък обратен завой,
да се пише пръв приятел на "пестеливата четворка" (Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция) и да стане особено гласовит защитник на върховенството на закона в ЕС. Обяснението е просто. Разбира се, България няма място в "пестеливата четворка", колкото и да се хвали Борисов с нейната финансова дисциплина, защото четирите държави, които се противопоставяха на щедрото раздаване на пари, са нетни донори (дават повече, отколкото получават), а България е нетен получател. За разлика от техните ръководители той се хвалеше накрая с увеличението с 1 млрд. евро на предвидената за страната ни сума в сравнение с предишния бюджет, докато те можеха да се похвалят с увеличени икономии от вноските си чрез т.нар. рабат, получавайки правото да си върнат около 50 млрд. евро.
Но има и друга голяма разлика. Четворката, която първоначално бе твърд противник на общото задлъжняване на ЕС заради подпомагане на по-закъсалите икономики в коронакризата, се опасяваше, че парите на данъкоплатците могат да се прахосат от недобросъвестни политици, а след това те ще трябва да им платят дълговете. Затова държеше да се изработи механизъм за пляскане на крадливи ръце на високо равнище, който за благозвучие постави в графата "върховенство на закона". Първите, които се почувстваха застрашени, бяха Унгария и Полша, защото вече са под наказателна процедура, която може да им отнеме правото на глас в Европейския съвет. Но тази процедура досега не предвиждаше финансови санкции, поради което изглеждаше беззъба. Бъркането в джоба би било далеч по-болезнено и за да не могат потърпевшите да му пречат, четворката наложи решението да се взема с квалифицирано мнозинство, а не с консенсус. С колективен натиск на западните държави бе сломена съпротивата на унгарския премиер Виктор Орбан, въпреки че той бе задължен от парламента си да наложи вето на европейския бюджет (за който се изисква консенсус), ако бъде придружен с условието за спазване на върховенството на закона.
Като видя накъде духа вятърът в Европейския съвет,
Борисов бързо се завъртя в правилна посока, убеден от досегашния си опит, че вятърът ще подуха и ще спре. За разлика от Орбан той е ветеран в обезсмислянето на европейския мониторинг, както стана с все още валидния на хартия и въведен преди 13 години и половина Механизъм за сътрудничество и проверка. Доказателство колко е загубил смисъл бе неотдавнашният спор между правителството и опозицията дали още съществува.
Сделката е много проста. Парите се договарят сега, а за новия контролен механизъм ще се мисли по-нататък. Как да не се съгласиш, докато си на власт да харчиш чужди пари, а после, ако дойде друг, да обяснява защо така са харчени. В крайна сметка отговорността не е лично на премиера, а на държавата, независимо кой я управлява в даден момент. Така формулата "На мен ми ги пускат, на тях им ги спират" получава потенциал за ново приложение. Борисов вече има опит как неговите золуми като шеф на полицията бяха платени години по-късно от данъкоплатците след осъдителни решения на Европейския съд за правата на човека, които в крайна сметка не му се отразиха на личния джоб. Но в качеството си вече на министър-председател ги извади от държавния джоб.
Маратонският Европейски съвет, който само с 20 минути не успя да бие рекорда от 90 часа на Съвета от Ница през 2000 г., показа, че в момента няма нагласа за стригане на черната овца, защото по-важната задача бе да се предотврати разколът в ЕС. Протестиращите в България, които се надяват на външна подкрепа, трябва да разчитат преди всичко на себе си. Европа дава, но в кошара не вкарва. Черната овца ще се отправи към кошарата, само ако я подгони народният гняв.
