Смешен плач се носи над страната. Тези, които нарочваха всеки неудобен за “абсолютен престъпник”, сега страдат горко за евентуално нарушение на собствените си права. Преди същите пълнеха арестите с бизнесмени, които не желаят да предадат доброволно бизнесите си, а сега стенат: “Бият ни”. Така е, прави са - “Бият Паниковски!” - онзи, който преди революцията бе сляп, но после прогледна и започна да краде.
“Ще дойдат и за вас”, кълне Борисов. О, те вече минаха през нас.
В този превантивен плач, който започна след публикуването на списъците по Закона “Магнитски“, прави впечатление и лекотата, с която някои евроатлантици започнаха да припяват: ”Проклета да е Америка“, която без съд и присъда затрива съдби на такива светли личности като Пеевски и Божков.
Заплакаха бизнесмени, които окрадоха страната;
плачат доктори, специалисти по незаконни трансплантации; страдат журналисти, които успешно ни запратиха на 112-о място по свобода на словото. А как си късат ризите онези до болка втръснали тв глави - специалисти по крепене на негодници... Безценно!
Преди месец Слави Трифонов въведе в обръщение нов, да го наречем - политически, термин. “Изчегъртване”. В интервю за Петьо Волгин Слави заяви, че приоритет трябва да бъде: "изтриване и изчегъртване на това, което направи ГЕРБ, с всякакви законови средства". "Направеното от тях е немислимо, невъобразимо, недопустимо. То трябва да е изчегъртано, за да има свободни взаимоотношения в бизнеса, администрацията, връзките с Европа, в медиите", добави Слави.
Думата “изчегъртване” скандализира и продължава да скандализира много хора - предимно гербери, овъртолили се във властта десетина години. Факт е - звучи притеснително да кажеш, че ще изчегърташ човек.
Но после дойде парафираното от Джо Байдън решение на Департамента на финансите на САЩ да санкционира Пеевски, Желязков и “българския олигарх” Васил Божков, заедно с 64 организации, притежавани или контролирани от Божков и Пеевски, по силата на указ 13818, който надгражда и допълва глобалния Закон „Магнитски“. Нещо, което е важно да се подчертае - това решение не е изсмукано от пръстите, то се взема след сериозно разследване, събиране на доказателства - процес, който трае около половин година поне. Такова решение не се взема, защото градската десница е поръчала това на Байдън.
Какво общо има “изчегъртването” и “Магнитски”? Всичко!
Най-доброто обяснение на Закона "Магнитски" преди време беше дал един австралийски юрист - Джефри Робъртс, който описа закона така: “По този закон може да се наказват не само убийците от Аушвиц, но и машинистите на влаковете на смъртта, дребни апартчици, хора, които печелят малко пари от нарушения на човешките права“.
На практика удар по Закона “Магнитски” действа като глобално заличаване от икономическия и политическия небосклон. Изчегъртване на фирми, бизнесмени, политици. Политиците си отиват заради загубата на авторитет. Бизнесмените - заради ефективната забрана за сключване на сделки с лица от черния списък, който получават всички банки и компании с каквото и да е американско участие. Добавете и дъщерните дружества на компаниите с американско участие и картината наистина става глобална. Забранено е даването или получаването на пари, стоки или услуги от и на блокирано лице - поне на теория: една вода не може да си купи Пеевски вече от американци.
Разбира се, става дума за юрисдикция на САЩ. Ако парите на Пеевски са в банки, които нямат нищо общо със САЩ, той би трябвало да си ги тегли на воля. Само дето банковата система е глобална, американците са навсякъде, а “Виза” и “Мастъркард” са американски компании, така че Пеевски една сметка не може да спаси, може да си купи нещо само кеш. И това нещо не би трябвало да е телефон на Apple, компютър с Microsoft и т.н. На теория е така. На практика е още по-лошо за Пеевски: системата за международни разплащания СУИФТ се контролира от американския Департамент по финансите и всяка транзакция се пази на американски сървър. А пък Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC) може да надникне във всеки запис. Мърдане няма.
Важното е, че удар през “Магнитски” не е удар срещу държавата
Забележете - досега по “Магнитски” бяха санкционирани 17 саудитци за убийството на Джамал Кашоги. Бяха санкционирани няколко китайци - за изтезанията на уйгурите и за подкопаване автономията на Хонконг. Висши политици в Турция бяха включени в черните списъци заради задържането на американския пастор Андрю Брънсън. Общото е в това, че по Закона “Магнитски” не бяха подгонени нито Мохамед бин Салман, нито Реджеп Таип Ердоган, нито Си Дзинпин. Затова не е учудващо, че по “Магнитски” засега не е подгонен Бойко Борисов. И той едва ли ще бъде подгонен в близко бъдеще. Въобще не е учудващо, че по “Магнитски” не бе санкционирана българската държава, която на практика създаде предпоставките за процъфтяването на хора като Пеевски.
Сега обаче държавата е длъжна да предприеме мерки, длъжна е да се защити - за да не бъде подгонена от партньорите си. Длъжна е да се предпази от допир с токсичните фирми и хора.
Затова оттук нататък заличаването е дело на българската държава. САЩ само гръмнаха в неслучайно избран момент - преди избори, и подадоха пистолета.
Нататък действията трябва да са български
“Бъдещето на България зависи от собствените й усилия за провеждане на необходимите реформи за гарантиране на прозрачност, отчетност и добро управление”, казва Херо Мустафа. Преведено от дипломатически, това е: “Действайте, оправяйте се вече сами”.
Какъвто и плач да чувате, трябва да сте наясно, че първата работа на държавата би трябвало да е защити себе си, т.е. да защити държавните структури от допир със санкционирани лица и фирми. Държавата вече се задейства и кабинетът реши: “с цел да се предпазят дружествата с държавно и общинско участие и другите разпоредители с държавни средства от попадане в обхвата на санкциите” да състави свой черен списък. Засега НАП пусна "черен списък" с 64-те фирми на Пеевски и Божков. Българският списък е едно към едно като американския, но тук е заровено кучето - нашият списък рязко ще започне да расте, да обраства със свързани лица и фирми. Кабинетът ги нарече "асоциирани лица". Кои са те, е ясно - онези, които са били управлявани от Божков и Пеевски през последните 5 години. Както и всеки, който е бил съдружник, акционер, управител или член на органи за управление и контрол.
Това вече е проблем. Този списък е огромен и в него са включени хора, които са работили. Те не са карали влака към Аушвиц, а много от тях едва ли имат досег до корупция. На практика - американците имат доказателства за корупция, а ние имаме доказателства, че някой е работил някъде.
Още по-зле стоят нещата, когато се дава право черният списък да се допълва по данни на ДАНС и НАП. С какви хора и фирми?
И все пак това е добрият път. Лошият е нищо да не направим. Да се отдадем на политическо говорене. “Въпросът е защо допуснахме всичко това ?!”, казва служебният премиер Стефан Янев и това е най-неуместният въпрос. Това вече въобще не е важно. Дали санкциите са прецедент за ЕС, или не - също не е важно, г-н Радев. Дали сме редом с Уганда, Судан и Саудитска Арабия или с Турция - също не е важно. За нас отдавна е ясно, че системата е неспособна. Тя е нефелна, не ражда справедливост, не работят ефективно служби, следствие, прокуратура и съд, правителство и парламент. А вие чакате системата сега да се задейства и да роди нещо?!
Важният въпрос е “Какво да се прави”? Важно е: “А сега накъде”?
Има обаче и нещо друго. Когато правим списък, който ограничава права, би трябвало да сме готови да го защитим пред съдебната система. Любовта, омразата и списъците не отменят чл. 4 от конституцията, който определя България като правова държава. Тук важни са законите, а не усещанията.
Разбира се, има възможност да се снишим, докато мине бурята, да влезем в рутината, където Пеевски и Божков са с непроменен капацитет. Прокуратурата може да тръгне да проверява Пеевски по онзи невидим начин, по който уж го правела преди, и после да се потопи в анализи и осмисляне на проверките. И да минат години.
Ако това се случи, България рискува много повече. САЩ ще ни поставят в позиция дълбок игнор, санкциите ще се увеличават, ще бъдат включени не само личности и фирми, но цели институции и с това ще се съобразят и европейските ни партньори. Ще се върнем години назад. Цената ще бъде жестока.
Разбира се, няма да сме българи, ако не съществуваше възможност не само да се задействаме и да спрем всички кранчета, но и да прекалим. Настоящата ситуация е перфектен старт за кампания по разчистване на сметки. Черният списък може да стане не голям, а огромен. При неясен регламент и мижав контрол ченгетата може да вкарат в него когото си искат. И да, това може да се тълкува не само като бой по организираната престъпност, настанила се в партиите, но и по базовото право на българина - да избира и да бъде избиран, да има свободна стопанска инициатива и т.н.
Трябва да сме наясно - каквито и позиции да имаме, колкото да любим и мразим, само съд може да решава споровете ни и правителството трябва да е готово за лавина от дела. Тази лавина не е проблем, ако сме уверени, че са изпълнени две условия - новата власт се е въоръжила с доказателства, годни за съд, и този съд е свободен и независим.
