В края на миналия век театрална трупа от Обединеното кралство гостувала в Италия с прочутата пиеса на Питър Шафър "Амадеус". Не е сериозно да се твърди, че именно от нея страната разбрала, че знаменитият им сънародник Салиери е обвинен за убийството на Моцарт – все пак през осемдесетте години филмът на Милош Форман по същата пиеса придоби световна слава. А дълго преди това Александър Пушкин в своите "Малки трагедии" директно показва Салиери като отровител на гения. Тази версия се поражда от подозрения и слухове след смъртта на композитора през 1701 г., срещу нея има много доводи, но "прекрачила" в произведения на талантливи творци, тя засяда в безброй умове по света. Немалко са фактите, които я оборват, но с тях упоритите й привърженици не се съобразяват близо две столетия. Салиери е композитор с огромно творчество, радвал се е на почит и обществено признание. Той е и учител на велики композитори в тяхната младост: Бетовен, Шуберт, Лист, Майербер. Нещо повече: след смъртта на Моцарт вдовицата му възлага именно на Салиери музикалното възпитание на техния син. Тези обстоятелства остават известни за ограничен кръг специалисти, а за човечеството Салиери се превръща в зловещ символ на завистта в изкуството, отровител и бездарник. В тези инерции съм бил заплетен и аз, защото, в пълно неведение по въпроса, написах и отпечатах гневно (или по-скоро отчаяно) есе, озаглавено "Не съм ви Моцарт!" – протест срещу тормоза от завистници и велможи. Споменавам това само за да се види, че не правя изключение от общия грях към името и честта на композитора – най-тежката част от този грях е негласната завера да не се изпълняват неговите творби.
Изглежда, угризенията на музикална Италия са прелели при гастрола на британската трупа и представянето на "Амадеус" е било нужният тласък за едно необикновено решение: Миланската консерватория се обръща към съда и съдът възбужда дело за преразглеждане на обвинението срещу композитора Салиери за убийството на композитора Моцарт. Делото се гледа в миланския Дворец на правосъдието през 1997 г. Участват видни юристи от тогавашна Италия, фигури от високата съдебна йерархия, както и адвокати, прославили се с участието си на процесите от акцията "Чисти ръце". Привлечени са експерти по творчеството на двамата композитори от цяла Европа. След грижливо разглеждане на известните факти и доказателства съдът постановява:
композиторът Салиери е невиновен
Това става не в някакъв драматизиран процес спектакъл, а в автентичен наказателен съдебен процес от квалифициран съдебен състав. Честта на един творец, на един италианец е възстановена по безспорен начин. Както и частица от честта на самата Италия.
Значително по-близо до нас е демонстративното оборване на обвинението срещу античния мислител Сократ – миналото лято, 24 века след смъртта му. В Гърция бе организиран драматизиран съдебен процес, за да бъде опровергано обвинението от 399 г. пр.Хр., че философът не почита боговете на Атина и като въвежда нови богове, развращава младежта на полиса. В "делото" заседават юристи от Великобритания, Франция, САЩ, Швейцария и Гърция и 866 зрители. След "пренията", съгласно античната процедура, публиката се произнася. 584 души обявяват Сократ за невинен. Доброто име и правотата му са възстановени. Единственото, което този процес не може да отмени, е чашата с отрова.
Но защо ви припомням това?
Неотдавна юристът Иван В. ми довери идеята си да бъде изследвана и отхвърлена по съдебен път клеветата срещу П. Яворов. Според него доказателствата по делото отпреди 105 години имат нужда от преразглеждане и преосмисляне. Онова дело е приключено по един двусмислен начин (поради смъртта на извършителя), който дава простор за клевета и злонамерено съчинителство. Възстановяването на истината и произнасянето й в обществото се дължат на великия поет от неговите потомци. Усилията на този запален човек досега не дават резултат.
По някаква си слука притежавам най-скъпоценното за мен българско отличие за поезия – Яворовата награда. Т.е. и аз съм между длъжниците. В душата ми Яворов винаги е бил едно от божествата на поезията. Никога не съм вярвал, че е отговорен за смъртта на съпругата си. Изпитаната му, калена в битки и опасности душа на творец и македонски войвода не се свързва в съзнанието ми с такова импулсивно и неуравновесено действие. Обвинителната теза е пълна с пукнатини. Ред достойни хора – от изкуството, от правото, от гражданското общество, са се занимавали с тях през изминалия от тогава век. Може би е необходим единствен решителен порив на днешна България, за да се въздаде справедливост на поета и на неговата сянка. Може би това не е нужно толкова на безсмъртния, колкото на самите нас. Над всяка неправда времето спира – понякога и за столетия. То тръгва отново, когато справедливостта бъде възстановена.
Имам известен личен опит от миналото. Неуспешен опит. Искахме да разкрием и да разкажем истината за смъртта на поета Н.В. Ракитин, обвинен фалшиво от група клеветници. Но изглежда, идеята тогава бе твърде преждевременна. Тук такива опити не са чести, нито са популярни. Единствен, за който знам в наши дни, е опитът да се почисти името на ловчанския поп Кръстьо, обвинен в предателството на Левски. Незнайно защо, Яворов не е на дневен ред.
В седмицата, когато ред политически лица заложиха честта си за някакъв апартамент, ние се занимаваме с доброто име на един покойник. Но честта на който и да е народ го задължава да бди над честта на своите творци и герои. И над честта на своите мъртви изобщо...
