Доскоро Чили бе смятана за образец на политическа и икономическа стабилност в Латинска Америка. От дни обаче страната е разтърсена от социални трусове, подхранвани от години от социално недоволство. Въпреки разполагането на армията по издадена заповед на президента консерватор Себастиан Пинера хиляди чилийци продължиха да дават израз на гнева си по улиците срещу политическата и икономическата система, която в много области почти не се е променила след диктатурата на Аугусто Пиночет (1973-1990 г.). При сблъсъците вече загинаха най-малко 11 души, десетки са ранени, а повече от 1900 са задържани.
Върховният комисар на ООН за правата на човека Мишел Бачелет поиска смъртта на демонстрантите да бъде разследвана, след като се появиха съмнения за прекомерна употреба на сила срещу тях от страна на полицията и армията.
Протестите започнаха студенти, недоволни от обявеното повишение на цената на билета за метрото, но впоследствие демонстрациите прераснаха в безредици, в които участват хиляди недоволни от цената на живота в Чили и увеличаващото се неравенство между бедни и богати. Самият Пинера защити решението си да обяви извънредно положение и изкара хиляди войници по улиците на столицата Сантяго, което припомни на чилийците мрачните времена на диктатурата на Пиночет. "Ние сме във война с мощен, безмилостен враг, който не уважава никого и нищо. Ще използват насилие без ограничения", каза Пинера от Генералния щаб на армията, без да уточни обаче кой е врагът.
Много наблюдатели бяха изненадани от ескалацията на насилието и смъртните случаи, но експерти припомнят, че
напрежението в обществото се е трупало от години
и сега експлодира от едно на пръв поглед не много рязко увеличение на билетите за метрото. "Погледнато отвън, можехме да видим единствено успехите на Чили, но гледано отвътре, има повишени равнища на фрагментация, на разделение и една младеж, която, въпреки че не е живяла по времето на диктатурата, от доста години престана да гласува. На младите им дойде до гуша и излязоха на улицата, за да покажат гнева и разочарованието си", обясни Лусия Дамерт, преподавателка от Университета в Сантяго, цитирана от Франс 24. С годишна инфлация от 2%, равнище на бедност от 8.6 на сто и растеж, който се очаква тази година да достигне 2.5 процента от БВП, един от най-високите в район, обхванат от кризи, чилийският модел предизвиква благородна завист в Латинска Америка. Но няколко социални показателя - като здравеопазването, образованието и пенсиите, които в тази страна зависят почти изцяло от частния сектор, показват много силни неравенства.
Доходът на глава от населението в Чили, който е над 20 000 долара, е най-високият в Латинска Америка. Но според някои анализатори силно критикуваната пенсионна система, организирана така, че често предлага пенсия, по-ниска от минималната заплата от около 400 долара, високите разходи за здравеопазване и образование, както и прегряването на пазара на недвижими имоти представляват експлозивна смес. Според проучване на университета в Сан Себастиан и американската кредитна компания "Екуифакс" един от всеки трима пълнолетни не е в състояние да се справя сам с дълговете си.
Много чилийци, които през последните години изплуваха от бедността, така или иначе са най-засегнати, защото социалните придобивки са недостатъчни за средната класа, към която сега принадлежат.
Именно те разпалиха пламъците на този безпрецедентен бунт
По време на демонстрациите много протестиращи осъдиха също икономическата власт на управниците и несправедливостта на икономическата система, която облагодетелства преди всичко капитала. Самият президент Себастиан Пинера е един от най-богатите хора в Чили, а неговото правителство разчита на множество личности от света на бизнеса. Текстовете на много плакати, носени от демонстрантите по време на протестите, освен това визираха корупционни скандали, в които бяха замесени мощни икономически групировки, близки до държавния глава. В общество, силно разделено по класов признак, политическите лидери, които живеят в богатите квартали на Сантяго, най-често са възприемани като откъснати от реалността. Сега те жънат това, което посяха.
Почти едновременно със събитията в Чили десетки хиляди заляха в знак на протест улиците на градовете в Ливан. Демонстрациите продължават вече почти седмица. Недоволните граждани настояват за премахване на политическия елит, който те обвиняват в разграбване на икономиката, довело до разпадането й. Най-големите протести в Ливан за десетилетие напомнят на Арабската пролет през 2011 г., която свали четирима президенти в региона - Тунис, Египет, Либия и Йемен. В демонстрациите участват хора от всички прослойки и религии - шиити, сунити, християни, друзи и други. Те искат правителството на премиера Саад ал Харири да подаде оставка. Премиерът даде 72-часов срок на "партньорите си от правителството" да прекратят блокирането на реформите и заплаши с различен подход, но не каза дали ще подаде оставка. Това бе последвано от символично намаление на заплатите на министрите, което обаче не успокои духовете. Източник от полицията съобщи, че един протестиращ е убит, а други четирима са ранени, след като телохранител на бивш депутат е открил огън във въздуха в северния град Триполи. Ливанците са бесни от инфлацията, нови данъчни предложения, които включват такса при обаждания с WhatsApp, а също и заради високите разходи за живот. В безпрецедентен ход шиитски протестиращи атакуваха офиси на депутати от ливанската групировка "Хизбула" и движението "Амал" в Южен Ливан. Самата
"Хизбула" е като държава в държавата и често сваля
или качва правителства, но този път дори и нейните привърженици подкрепиха протестите.
"Хората искат режимът да падне“, скандираха събралите се в центъра на Бейрут. Икономическите залози рядко са били толкова високи в Ливан. Тя е една от най-задлъжнелите страни в света и се бори да намери нови източници на финансиране, тъй като чуждестранните притоци, на които традиционно разчиташе, спряха. През последните месеци има спорадични демонстрации в Ливан, тъй като икономическата криза доведе до липса на долари и заплаши пенсиите дори на пенсионираните военни. Правителството е под натиск да свие разходите, да повиши данъците и да се бори с корупцията – условия, изисквани от международните донори за отпускането на 11 млрд. долара. Но мерките се оказаха особено непопулярни сред гражданите. Критиците твърдят, че институционалната корупция и облагите на политиците банкрутират правителството.
Протестите бяха шок за всички ливански политици, защото протестиращите са от различни вероизповедания и са без политическа принадлежност. Ливанците разбраха, че да излязат на улицата е единственото им средство да променят статуквото. Демонстрантите обвиняват политическата класа на страната в лошо управление, разхищение на държавни средства и ширеща се корупция. Някои протестиращи са непреклонни. "Не вярваме на сегашните ни политици. Вече им дадохме няколко шанса, но те не направиха нищо за народа. Единственото решение сега е революция срещу всички тях", каза Хала Шабан в Бейрут, цитирана от Евронюз. Именно фактът, че на протестите се вижда само националното знаме на Ливан, също е прецедент в иначе разделеното мултиетническо общество в страната. Според експерти обаче смяната на правителството няма бързо да реши икономическите проблеми на Ливан, защото, който и да дойде на власт, ще бъде от същите тези политици, които са основната причина за икономическата и финансова криза сега. Демонстрантите обаче се непреклонни, че този път ще продължат с уличните протести и с настояването за драстични промени.
