От няколко дни хора протестират заради жертвите по пътищата. Не са много, но пък се събират на различни места. Тихи са, понеже след трагедии не се шуми. Но не се отказват. В интернет са качени дори любителски песни - скръб и протест.

Доста по шумни протести са едни други, постоянни, които точно защото са ежедневие, медиите рядко им обръщат внимание. Във

всяко второ село, трети квартал

или четвърти малък град хората излизат поради: дупки на пътя, неремонтиран завой, липсващ асфалт; крив тротоар, изпречващ се стълб, пльокнати объркващи знаци; отсъстваща пешеходна пътека; катастрофа, гонки, неуловими джигити; бездействащи катаджии, пуснати на свобода потенциални шофьори убийци; неспазено управленско обещание, бездействие, незаинтересованост... различни, но и еднакви поводи, които в най-тежките случи водят до гореописаните трагедии. Недоволството е повсеместно. То е постоянно, без значение от управляващата партия. Защото и проблемите са постоянни. То е едновременно гневно и отчаяно. Има случаи, когато хората просто отказват да плащат данъци. Или  

сами грабват лопатите и си оправят селския път -

я с бетон, я с цимент. Има и случаи, когато сами дисциплинират развилнял се джигит - след като няма кой - те

Полицията не е груба с тия хора при протестите. Обаче правилно разбира, че трябва да ги наглежда. Защото, по израженията личи, всеки момент лопатите ще изоставят строителния материал. И ще погнат съответния политик. Кой е той ли? Ами тоя - един и същ или различен - който се сеща за проблемите единствено заради самия протест - отишъл е за пореден път да даде обещания.

Следва да се добави, че постоянни са и протестите конкретно като при случая с 12-годишната Сияна. Защото, всичко гореописано не може да не води до трагедии. 

Какво е това из страната? То е старо, но за последните няколко години е твърде характерно. Ами случва се това, че ужасните пътища и "управлението им" ги превърнаха в

барут за протести, основателен повод,

искра. И тъй като тия протести рядко са на жълтите павета, барутът засега не причинява пожари, и касаят на пръв поглед битовизми, процесът се забелязва от малцина. Но е налице. Обясними са си протестите, дори чисто икономически и географски: хората се движат все по-често - дори и от-до вилните зони, след като не им понасят градовете; коли се внасят лесно; но и автобуси се движат, защото жп транспортът е окаян; и тирове щъкат, защото сме на път между Европа и Азия - най-нормално е такива протести да ескалират сред неоправията.

Тук трябва да се отбележи, че у нас и културата на шофиране е ужасна, въобще манталитетът на водачите. Следва да се каже също, че пътищата остават зле дори след безспорния километражен

напредък на "Асфалт паша" (Бойко Борисов)

при над десетилетното му управление. Окаяни са, често защото новопостроенето се оказва дефектно поради кражби, или понеже се е изграждало с единствената идея европейски пари да не артисат.

Протестният глас обаче в пустиня. Протестът по същество е срещу самата тази пустиня. Колко много тя е отвратително лицемерна, показват някои от елементите на сюжета след сегашната детска смърт:

Правосъдният министър Георги Георгиев отиде на протеста в София. Призна проблемите, обеща качествени закони, бързо правораздаване.

Що за наглост?

Че нали точно партията му ГЕРБ не направи всичко това след толкова много управленски години?! Нали се обещаваше тая война по пътищата да бъде победена още през 2011 г. ?Тогава бе прегазена варненката Лора, а по-късно Цветан Цветанов направи депутат майка ѝ Нели Петрова. 14 години минаха!!! - поне една трета от които ГЕРБ управляваше в невиждан в историята ни комфорт (чисто обективно, наистина невиждан: формални коалиции, лидер властелин Борисов, присъдружни медии). Каквито закони искаше партията, можеше да прокара - прокарваше ги, но явно не и адекватните за пътищата.

Ресорният министър Иван Иванов (БСП) уволни регионален шеф на пътната агенция. Това добре. Обаче самата агенция (АПИ) се помайва, незнаела защо стават катастрофите край Телиш; пишела анализ...; помайват се и други министри, така ли да реагират, онака ли... - що за безочие? От години в участъка край Телиш стават катастрофи, има протести, валят сигнали -  не се реагира. Всичко си е ясно.

Истината е, че министри се разшаваха този път от немай-къде - заради протестите, защото все още са ново правителство, рейтингът следва да се пази, а и защото доста жертви се събраха от началото на годината - три са конкретно на участъка до Телиш. Този път не може да се замазва безцеремонно, следва да е не чак тъй -

за  едно добро отбиването на номера се изисква административен талант,

проявяват го.

Без да е отговорен за нея, президентът Радев също допринася за бутафорията. Той каза пред журналисти: "Пътищата са в лошо състояние, а магистрали нямаме, защото дори когато се разкрие, че парите за тях са изнесени в чували, или пробите, които се взимат от пътищата, показват явен грабеж, няма последствия. Сега ни убеждават, че този произвол трябва да се търпи в името на стабилността, за да бъде въведено еврото". За пътищата, естествено, е прав. Но

що за низост е

да обвържеш трагедиите с тема като еврото. Няма никакво значение хубаво или лошо е еврото. Просто Радев ползва трагедиите, за да трупа точки пред съответния електорат, мразещ еврото. Отдавна се е посветил да му се хареса, очевидно липсват морални бариери пред тоя популизъм.

Преди време моя позната пострада тежко в катастрофа. Причинителят се оказа магистратско синче. Годините минаваха, делото се точеше, управляващите партии се сменяха, никой нищо не направи на синчето - дори и закон не промени, за да бъдат наказвани бъдещите синчета. Пътищата останаха същите, само се обещаваше, популизъм. Низък морал. Е, как хората да не протестират?