Скандалът "ЦУМ-гейт" е едно от най-позорните петна в така или иначе доста противоречивия мандат на главния прокурор Сотир Цацаров. Не само заради нерегламентираното посещение на главата на държавното обвинение в офис на бизнесмен и партиен функционер. Но и заради начина, по който Инспекторатът към Висшия съдебен съвет провери аферата и изчисти главния прокурор, а след това скри проверката. На 10 юли 2017 г. проверката приключи, а седмица по-късно от инспектората обявиха единствено, че "установен е фактът на срещата, но не и съдържанието на разговора. Фактът на срещата сам по себе си не нарушава изискванията на Кодекса за етично поведение на българските магистрати". Един вид, като няма кой да потвърди станалото, то все едно не се е случило. И нищо чудно, че визитата на Цацаров в ЦУМ в офиса на Георги Гергов от БСП и натискът за редакционната политика върху издателя на в. "Сега" Сашо Дончев останаха без последствия. През годините инспекторатът се доказа единствено като изпълнител на волята на силните на деня, част от които е главният прокурор.
"Сега" поиска материалите и актът по проверката на аферата "ЦУМ-гейт". А обществото и в частност магистратите трябва да бъдат наясно защо дадено поведение на най-високо ниво в съдебната система е приемливо или неприемливо. И ако няма проблем главният прокурор да ходи в ЦУМ, има ли пречка по-нисшите представители на съдебната власт да си пият кафето с когото и където и да е. Явно обаче в материалите и акта по проверката или няма нищо, т.е.
би лъснало, че Цацаров реално не е проверен,
или пък проверката е прекратена въпреки събраните данни за нарушения. Не може да й се отрече, че шефът на Инспектората Теодора Точкова се придържа трайно към порочната практика да крие мотивите на актовете си. Наскоро се разбра, че дори проверяван няма право да получи акта от проверката си. И за председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов остава тайна с какви мотиви беше прекратено производството срещу него заради наредената проверка на Апелативния спецсъд (тя откри нарушения, но в крайна сметка единственият, който бе проверен след това, беше наредилият я Панов). Интересно дали и Цацаров е виждал акта от проверката срещу него.
В случая с "ЦУМ-гейт" Точкова прояви цялата си фантазия. Най-напред обяви, че исканата информация е класифицирана за служебно ползване, т.е. за 6 месеца. След като този период мина, Точкова реши да попита участниците в срещата дали имат нещо против инспекторските материали да бъдат предоставени на медиите. Единствено издателят на "Сега" Сашо Дончев се съгласи. Цацаров и Гергов отказаха и това послужи за повод информацията отново да бъде укрита. През юли 2018 г. Административният съд-София град отмени отказа на Точкова. Тя обаче обжалва и така от септември 2018 г. казусът е във Върховния административен съд. И няма изгледи той да се произнесе с окончателно решение преди края на мандата на Цацаров. Делото е
насрочено за 22 януари догодина - 16 месеца след постъпването му във ВАС
Други дела за достъп до информация, които не засягат главния прокурор, приключват във ВАС за по-малко от година. Когато Георги Чолаков стана председател на съда, той се зарече делата за достъп до информация да получат бърза писта. Това така и не се случи. А след доста спорни законови промени процесите за достъп до информация вече ще се гледат само на една инстанция и изобщо няма да стигат до върховния съд. В парламента явно разбират бързите съдебни писти като липса на съдебен контрол.
Делото "ЦУМ-гейт" явно е много специално, защото вече няколко съдебни състава се произнасяха по допустимостта на жалбата на инспектората. Тричленките решават, че жалбата е неправилно подадена и прекратяват делото, т.е. Инспекторатът веднага губи. Петчленните състави обаче са на друго мнение. А Точкова търси поводи да иска отводи на съдиите - било защото са били в състава на Висшия съдебен съвет, който отказа да се занимава с "ЦУМ-гейт", било защото може би четат статиите в "Сега" по темата и се влияят от тях. С това поведение Точкова може би си
търси подходящ състав, който да се произнесе в нейна полза
Не по-малко страшно е обаче, че главният инспектор възприема върховните съдии като толкова лесно за манипулиране. В отвратителната медийна среда в България всеки магистрат с принципна позиция става обект на кална кампания в угодните на властта вестници и сайтове. За това обаче не сме чули позиция от главния инспектор. Няма и да чуем.
Инспекторите не се намесиха в нито един скандал, разтърсил третата власт. Единственото, което правят, е да преследват магистрати за забавени дела. Затова и веднъж на няколко месеца се хвалят как са открили някакъв процес, протакан 20 години. Бързината на правосъдието е важна, разбира се. Но съдебната система има много по-сериозни пороци, които трябва да се излекуват. А инспекторатът не прави нищо дори да ги посочи. Политическата класа също се грижи това да е така. Като избира след партийни пазарлъци безлични инспектори, които в юридическата си кариера не са се отличили нито с ясни принципни позиции, нито с брилянтен професионализъм. Но пък инспекторите са възнаградени с кариерни бонуси. Така няма да се налага Точкова да се връща в хасковския административен съд, откъдето изгря инспекторската й звезда.
В казуса "ЦУМ-гейт" са преплетени всички пороци на системата накуп. Безпределната власт на главния прокурор, която позволява каквото и да е негово поведение да остава без последствия, конюнктурността на съдебния инспекторат, използването на лостове за протакане на неудобните дела. И ако това става по случай, който е под светлините на прожекторите, можем само да си представяме висотите, до които се стига по казусите, които не са обществено интересни.
