Конституционният съд обяви, че главният съдебен инспектор и членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет могат да стоят на постовете си и след края на мандата си, докато парламентът благоволи да избере приемниците им. Това правило ще се приложи и за Висшия съдебен съвет, чийто мандат изтича другата седмица, но парламентарната му квота от 11 души стои непопълнена.
"С изтичането на срока, за който са избрани, главният инспектор и инспекторите изпълняват своите функции до избиране от Народното събрание на главен инспектор, съответно на инспектори. Конституционно недопустимо е да се преустанови автоматично, за неопределено време, дейността на ИВСС поради изтичане на срока на пълномощията на главния инспектор и на инспекторите и неизбирането от Народното събрание на нов състав на Инспектората, осигуряващ му функциониране в съответствие с конституционните предписания", гласи решението на КС. Решението е прието със седем гласа "за" и три "против". С особено мнение са подписали съдиите Атанас Семов, Красимир Влахов и Янаки Стоилов. Докладчик по делото е Филип Димитров.
Делото стигна до КС през април по питане на Върховния административен съд.
"Конституционният съд сложи край на споровете и колебанията по въпроса какво се случва след изтичането на мандата на Инспектората към ВСС", коментира служебният правосъден министър Крум Зарков във Фейсбук. И допълни, че и съдбата на ВСС е ясна - ще продължи да функционира в сегашния си състав, макар и мандатът му да изтича на 2 октомври. "Народното събрание е органът, чиято отговорност е да избере нови инспектори към ВСС и да попълни състава на самия ВСС, като по този начин прекрати действието на сегашните им издания и ги замени с други. Действията на КС днес не могат трайно да предотвратят конституционна криза, която неминуемо ще настъпи при ново бездействие на Народното събрание утре", предупреждава министърът.
5-годишният мандат на главния инспектор Теодора Точкова, както и 4-годишният на инспекторите изтече преди 2 години. Те нямат право на втори мандат, обаче отказват да се махнат от постовете си с оправданието, че правят добро на системата, която не може да остане без инспекторат. Сега Конституционният съд санира това тяхно упорство и изчисти съмненията, че актовете им са незаконни. Парламентът не прави и минимално усилие да избере техните приемници, както и членове на Висшия съдебен съвет. Това може да се обясни с факта, че инспекторите се избират с 2/3 мнозинство от депутатите, каквото управляващата четворна коалиция нямаше. В кратките парламенти от миналото лято такова мнозинство също беше абсурдно.
В питането си до КС ВАС подчерта, че Конституцията е написана така, че не се предполага, че парламентът ще бъде недобросъвестен и няма да изпълни задължението си да избере следващите инспектори. Затова и в основния закон не е уредена такава хипотеза. Свидетели сме обаче точно на това - "мандатите на главния инспектор и инспекторите на ИВСС отдавна са изтекли, но конституиращият орган бездейства. И това не е прецедент, предвид факта, че и съставът на Конституционния съд все още не е попълнен от квотата на Народното събрание. Подобна хипотеза би могла да възникне и по отношение на други постоянно действащи органи, чиито изборни членове са с определен мандат", се казваше в питането.
Точка за Гешев
КС днес се произнесе и по още едно дело. По искане на главния прокурор Иван Гешев за противоконституционни са обявени разпоредбите на чл. 329, ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс - т. нар. безделничество. По този текст от НК се подвеждат под отговорност проститутките и просяците. Чл. 329 от Наказателния кодекс гласи, че "пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация". Втората алинея регламентира, че "който системно се занимава с просия, се наказва с пробация за срок до две години". За първата алинея на текста решението на КС е взето с 9 гласа, като с особено мнение е подписал Янаки Стоилов.
Според Гешев разпоредбата противоречи на правото на труд на гражданите и на принципа на правовата държава.
