"Да стигнеш Дунава и да се удавиш". След мощната буря, която вилня в страната ни на 17 срещу 18 ноември, фразата вече преспокойно може да се перифразира: "Да стигнеш Варна и да бъдеш блокиран по пътя за Добрич". Отсечката от години е известна тъкмо с това - паднат ли дори няколко сантиметра сняг, движението спира. Не само заради тесния път и стръмните баири, благоприятстващи бързото натрупване на преспи, но и заради "бързите" реакции на нашите институции, които природата все хваща неподготвени. Подобна случка, която едва ли скоро ще забравят, преживяват преди дни и пътниците на автобуса, тръгнал от столицата за Добрич в 12:30 ч. в събота.
"Знаехме, че времето се влошава, но
нищо не предвещаваше, че пътуването ще се превърне в чак такава одисея",
разказва пътничка в автобуса. След дежурните спирки, на които се отбива да остави пътници - във Велико Търново, Омуртаг, Търговище и Шумен, автобусът спира за предпоследно и във Варна. Още по магистралата за морския град започнало да вали сняг и да духа, но никой, дори и варненските власти, очевидно не са предполагали колко сериозно ще се окаже положението. Автобусът продължава по пътя си, докато минути след това, около 20:10 часа, на 30 км от Добрич - към Аксаково, почти на върха на баира, от който се виждат табелите за Кичево и за Албена, той е блокиран безславно за часове наред.
"Има задръстване", обявява шофьорът пред учудените погледи на пътниците, без самият той да подозира колко чакане му предстои. Всички виждат двадесетината коли, които са блокирани пред тях на пътя. Никой обаче не знае причината за принудителното спиране. В лявата лента, в посока към Варна, колите се движели, макар и по-бавно. Затова хората си помислили, че скоро и те ще тръгнат. "Не знаехме обаче откъде идват колите - дали от Добрич, или от близкото село, защото бяхме спрели точно на баира, на нещо като кръгово, откъдето пътят се разклонява в няколко посоки", разказва пътничката.
Положението, по думите й, става: "Стоим, чакаме, стоим, чакаме". Никой нищо не им казва, дори и шофьорът, който първоначално запазва спокойствие, надявайки се, че скоро ще може да продължи пътя си.
Не смее и да излезе извън автобуса - навън е невъобразим вихър.
След известно време обаче той позвънява на началниците си, тъй като снегът започва да вали по-силно, вятърът да фучи все по-страховито. След като разбират от него за усложнената обстановка, от фирмата обещават да звъннат на Агенция "Пътна инфраструктура", за да научат нещо повече. От АПИ първоначално не вдигат. И впоследствие обаче, след като шофьорът успява да се свърже с тях, резултатът е почти същият, какъвто е и преди позвъняването. "От АПИ казали, че засега нищо не могат да направят, защото е много силна бурята", разказва пътничката.
С напредването на нощта хората започват да губят търпение. "Всичко мога да откажа, но цигарите - не", обявил шофьорът за радост и на другите страстни пушачи, на които разрешил да припалват от време на време на отворени прозорци или на предната врата. На някои им се ходи до тоалетната. Как да излязат обаче в този ураган?! Няма как - шофьорът отваря втората врата и пътничките слизат една по една, съветвайки се една друга да не мърдат далеч от автобуса, да не ги отвее вятърът.
"Ако ме отвее, тръгвайте без мен", пошегувала се една от тях.
Понеже носела специална шапка и дълга чанта, наподобяваща музикален инструмент, пътниците веднага я кръстили Музикантката. "Така и така ще си отвисим тук, да вземе всеки да разкаже по нещо за себе си", призовала пък друга дама.
В един момент пътниците се обнадеждават, но за кратко - край автобуса преминава снегорин. Почиства обаче една-две малки отсечки и после хваща пътя обратно към Варна. "После мина една лека кола на АПИ. Спря пред нас и стоя. Тук един от пътниците не издържа, сложи качулка и отиде сам да се информира за ситуацията. Като се върна, разбрахме, че снегоринът, без да иска е закачил една от леките коли. Та, тази кола на АПИ е дошла да разучи за инцидента", разказва пътничката.
Към полунощ, след като отникъде не идва надежда, шофьорът позвънява и на 112.
Обяснява, че в автобуса има бедстващи хора - имат нужда поне от храна и вода. "Включи на спийкър, за да чуваме и ние. Жената от 112 му каза: "Добре, ще организираме нещо". Каза обаче, че не може да ни даде информация за пътната обстановка - защо сме блокирани и кога ще може да мръднем. Посъветва го за целта да звънне на АПИ, откъдето пак му казаха, че сега не могат нищо да направят, защото има буря. Жената от 112 обаче каза, че това, което може да направи, е да прати пожарната, която да ни евакуира до най-близкото населено място - такава била процедурата", споделя пътничката.
В този момент пътниците започват да мрънкат. Най-близкото населено място в случая е Аксаково. Някои не искат да ходят там, защото не знаят после как ще се придвижат, макар да им обещават храна и вода. Други просто не могат - трудно подвижна възрастна дама с патерици заявява твърдо: "Аз оттук не мърдам". Очакваната евакуация обаче не идва и не идва, въпреки че шофьорът непрестанно говори със свои колеги, с началниците си. Половината пътници го съветват да обърне назад и да мине по заобиколни пътища. Той обаче се притеснява от този вариант, още повече, че хората съобщават, след разговори с познати, че и пътят през Балчик е затворен. "Автобусът е 18 тона. Върна ли се надолу назад, по тези тесни чукари и улици, може да поддам. Аз отговарям за живота ви, не мога да рискувам", обяснил той на пътниците, люлеещи се от бурния вятър. "В един момент се запитах: "Какво мърда, нали сме спрели. На мен ли ми се вее главата? А то,
вятърът буквално люлееше автобуса наляво и надясно",
спомня си пътничката.
Наближава един часа след полунощ, заради което шофьорът обявява: "Лягайте да спите". "Всички се настанихме на по две седалки, бяхме към 11-12 пътници. Разпростряхме се из целия автобус и всичко живо задряма. Беше топло, шофьорът ни увери, че има достатъчно нафта. Поне бяхме на топло", отчита жената. Храна и вода не дошла, но пък и нали вече почти били стигнали края на пътуването, повечето били хапнали в Търново - кой солети, кой друго нещо. В крайна сметка, в 5 часа сутринта - след 9 часа чакане и без никой да знае причината за блокажа, идва заветната верижна машина със странно име (а не пожарната), в която половината се покатерват отпред в каросерията, половината отзад и потеглят за Аксаково. Барабар с багажа си, защото повечето отказват да го оставят в автобуса. Някои пътуват от Франция, други от работа по корабите и носят ценни вещи. Жената с патериците не успява да се покачи на високата платформа, колкото и да й помагат приветливите момчета, затова й тя остава с шофьора.
Останалите се озовават в читалището на Аксаково
"Попаднахме все едно в заличка от 19 век. Имаше сцена и седалки. Имаше и други хора, може би украинци, които вече бяха настанени тук и някои спяха. Част от нашата група отказа да влезе вътре, стояха във фоайето, където ни дадоха вода", разказва пътничката. След известно време човек от читалището съобщава, че влаковете се движат. Групата решава да повика такси, тъй като никой повече не поема отговорност за придвижването им нанякъде. Общо три таксита, срещу 4-5 лв. на човек, ги извозват до жп гарата във Варна. Срещу още толкова пътниците се сдобиват и с билет Варна-Добрич, който трябва да тръгне в 6:15 сутринта - на преференциална цена, понеже са група. "Продавачката на билети беше много учтива, но тя явно не знаеше, че и релсите ще се окажат затворени за път", разказва нашата пътничка. Преди и влакът да блокира обаче, ще трябва да изстрадат и един студен период.
"Качихме се във влака 30 минути преди да потегли. Страхотен лед.
Абсолютен студ. Дойде един човек, който ни провери билетите. Казахме му, че няма парно. Той каза, че е пуснато", разказва пътничката. "Пуснато, пуснато, но грам не се стопли. Дойде човекът втори път, когато влакът потегли, пак му казахме, след което той каза, че ще повика техници. Техниците дойдоха, ръчкаха нещо, но заключиха, че няма да стане да оправят повредата", казва тя. Не стига това, ами влакът спира на Повеляново. "Съжалявам, не можем да продължим поради паднали клони и дървета на релсите. Не мога да ви кажа кога ще може да тръгнем отново", казва човекът. И всяко зло за добро - кани злополучните пътници в чакалнята, където им пуска калорифер и където има машина за кафе. Дори гарантира за багажа им, който оставят в купетата, и че няма да тръгне без тях. Жената от Франция обаче остава в купето, явно не вярвайки на обещанията му. След краткото затопляне, пътниците се връщат обратно във влака, който междувременно решава да се върне обратно във Варна - някъде около 11 часа на обяд в неделя. Преди раздялата с кондуктора, той ги завежда до място, откъдето могат да си върнат парите от билетите, които реално не са използвали. На изпроводяк той се обърнал към тях: "Успяхте вече и да се оплачете от мен". "Ама как - възкликнали всички - ние дори искаме да ви похвалим на началниците колко сте учтив и как ни съдействате", отговорили те. Оказало се, че някой вече е съобщил на медиите, че във влака е студено.
Оттам нататък - във Варна - всеки е оставен да се спасява поединично.
Който няма познати, отива на хотел. Друг заминава за Нови пазар при роднини. Нашата пътничка е от късметлиите, които имат роднини в града, след което в понеделник успява да вземе маршрутка за Добрич, пътуваща по обиколен път през Албена. Край на пътуването - 11 часа в понеделник - на третия ден от началото му. В цялата одисея сподвижниците й се чудят как така цяла Европа са преминали за по-малко време, отколкото им е коствал пътят Варна-Добрич.
"Бурята действително беше жестока, но и ние си имаме нашите неадкватности. Шофьорът през цялото време се чудеше защо не е опесъчено. "Пътят тук се знае, че е сложен. Очаква се виелица. Не може ли да сложат смес против заледяване, който да стопява снега, предварително, а не когато завали", недоумяваше той. Друг пътник разказваше, че май още не са сключени новите договори за поддръжка на пътищата и че сега и новият, и старият кмет ще избягат от отговорност. Трети пък, работещ по корабите, разказа как е в чужбина - там след като снегопочистващата машина започне да разчиства, веднага пуска колите да вървят след нея. Така, макар и да се образува колона, тя върви и препречва снегът да се натрупа наново. А у нас нещо системата не е както трябва - почистват и чак след това пускат колите, а през това време снегът отново е натрупал", разказва пътничката коментарите на сподвижниците й.
Най-куриозното от всичко е, че всички те продължават да смятат, че снегът и вятърът са причина за задържането им на пътя. А не закъсалият ТИР, който е блокирал пътя и който часове наред не може да бъде изтеглен от каквито и да е машини, и който като нищо е "забравил" да сложи зимни гуми. Недоумяват и как е възможно през цялото това време никой да не им даде надеждна информация защо, какво и как, а са оставени да тънат в неведение - да разчитат на дочутото от познати и да се тюхкат и гадят по фейсбук и медии.
