Може ли споровете за бъдещето на Паметника на Съветската армия в центъра на София да се превърнат в сюжета, която ще предопредели победителя в изборите за следващ кмет на столицата? Въпросът изглежда лишен от логика и дори глупав, като се има предвид колко по-сериозни проблеми има най-многолюдният град в България. (Решихме в заглавието да го оставим войника с шмайзера, въпреки че е грешно. Трябва да е войникът с шпагина, но така е добил грешна гражданственост.)
В същото време отговор "да" става все по-възможен, след като около два месеца преди вота на 29 октомври за друго от реалностите в София почти не се говори, освен дали ПСА да се премести на ново място или да се остави на сегашното си. ГЕРБ все по-видимо удължават това безвремие, като не обявяват кандидата си за кмет. Така всичко дотук се върти около сагата с монумента в Княжеската градина и около миналото на кандидата на опозицията ПП/ДБ и "Спаси София" Васил Терзиев.
В случая с ПСА иначе враждуващите в София общински групи на ГЕРБ и на "Демократична България" демонстрираха рядко срещано единомислие. През март те заедно гласуваха (решението бе подкрепено и от Борис Бонев от "Спаси София") да натоварят кмета Йорданка Фандъкова със задачата да поиска от държавата да демонтира паметника и "постоянно експониране на скулптурните фигури и барелефи в Музея за изкуството от периода на социализма към Националната галерия или върху друг подходящ държавен терен извън централната градска част, при спазване на всички относими съгласувателни процедури". Цитатът в случая е важен, тъй като след решението на СОС нещата първоначално потръгнаха, но впослествие забиха в задънена улица и като че ли причините затова са в детайлите.
Преди да отпушат процеса по преместването на ПСА, ГЕРБ дълго време го блокираха. Искането на ДБ за демонтажа е от 2020 г., но почти 3 г. управляващите в София пречеха с различни оправдания то да се разгледа. Нещата се промениха тази зима, когато лидерът им Бойко Борисов изведнъж заяви, че Владимир Путин е диктатор, а малко по-късно нареди на подчинените си в столица да започнат да си сътрудничат с ДБ. Това се случи седмици преди парламентарните избори на 2 април. "Сега е тотално всичко различно. Стотици хиляди са загинали, разрушени са градовете, това е варварска агресия на Путин. Общинските съветници на ГЕРБ да внесат същото предложение за премахването на паметника или се обединете с ДБ, няма значение кой е първи или втори“, даде инструкции Борисов.
След решението на СОС и особено след сформирането на сглобката между ПП-ДБ и ГЕРБ нещата започнаха да се случват. В началото на август кабинетът "Денков" промени статута на ПСА от публична държавна собственост в частна държавна собственост. Това стана по предложение на новия областен управител на София Вяра Тодева, назначена от сегашното правителство. Промяната на статута даде възможност Тодева лично да задвижи процедурата по демонтажа. След нейната поява начело на областната управа кметът на район "Средец", на чиято територия е ПСА- Трайчо Трайков, написа във "Фейсбук": "Преместването на МОЧА (както също е наричан паметникът) е на разстояние един подпис на Вяра Тодева".
Скоро след решението на МС Тодева съобщи, че е изискала от Столична община да й се дадат копия на наличната проектна документация за изграждането на паметника, както и от други книжа. Областният управител информира и че е поискала информация от Националната галерия за възможността за преместване на скулптурните фигури и балерефи в соцмузея.
След това операцията по преместването на ПСА внезапно удари спирачки. На 11 август пак Тодева съобщи, че демонтажът се отлага най-рано за догодина. Причината е, че от галерията отговорили, че евентуалното експониране на елементи от монумента в музея ще е възможно след изготвянето на множество допълнителни експертизи и анализи, сред които геофизически и геологически на терена и подземната му част, за да се прецени дали монументът може да бъде стабилно поставен. "По данни от Националната галерия към момента не са ясни точният диаметър и точното тегло на част от орнаментите на паметника- данни, които задължително трябва да присъстват в проектната документация за изграждането на ПСА", казали от НГ. Тодева съобщи и че от Направление "Архитектура и градоустройство" на подчинение на главния архитект на София Здравко Здравков са отговорили относно тяхната част от поисканата документация, че книжата не са налични и че "има допустима процедура по възстановяването им".
Не стана ясно защо още през март, след решението на СОС, НАГ не е започнала проверка има ли ПСА строителни книжа и не е стартирала процедура по възстановяването им. При една добросъвестна работа към ден-днешен те вероятно вече щяха да са готови. Логичен изглежда и въпросът дали решението на СОС за "постоянно експониране на скулптурните фигури и барелефи" в соцмузея включва там да се преместят и постаментите, на които стоят войникът с шмайзера и останалите персонажи. "Сега" опита да зададе този и други въпроси на областния управител, но не успя да се свърже с нея. От кабинета й отговориха, че всички, които се интересуват от казуса, трябва да следят прессъобщенията, които областната управа публикува на страницата си.
След съобщението на Тодева, че преписката за ПСА се слага на пауза, обществени фигури като Теодора Димова,Милена Фучеджиева, Тони Николов, Огнян Минчев, Иглика Трифонова, Горан Благоев и др. изпратиха писмо до премиера Денков, с което призоваха изпълнителната власт да не абдикира от казуса. "Демонтажът на Монумента „Паметник на съветската армия“ ще бъде категоричен знак пред нашите приятели от Европейския съюз за воля и последователност на днешното българско правителство. (...) Не е възможно да оставите в столицата ни за все още неопределено време монумента на агресора, заплашващ да унищожи както суверенитета на Украйна, така и цивилизационните ни завоевания!", пише в призива.
Ако темата се върне на софийска земя, очевидно е, че забуксувалата процедура около демонтажа на паметника вече върши и ще продължи да върши добра работа на ГЕРБ в предизборната кампания за местните избори. Както стана дума, въпреки че те чукат на вратата, казусът с паметника измества далеч по-близки до ежедневието на столичани теми, по които кандидатите за кмет трябва да дадат мнение и предложения- недостигът на места в детските градини, презастрояването, мръсният въздух, трафикът и невъзможността хората да намерят места за паркиране, несинхронизираният и нередовен градски транспорт, унищожаването на зелени площи и т.н. Повдигането на всеки от тези проблеми поставя в неизгодно положение кандидата на Борисов за наследник на Фандъкова, който съвсем естествено ще бъде питан с какви очи ще иска избирателите да му гласуват доверие, след като предшественичката му не ги реши за 14 г. Затова който и лидерът на ГЕРБ да избере да се бори за кметския стол в София (дали шефа на СОС Георги Георгиев, дали парламентарния шеф Росен Желязков или някой друг), той ще се чувства конфортно и ще плува в свои води, докато крайгълният камък на дебатите е къде да е мястото на ПСА. По стар борисовски обичай в един момент кандидатът на ГЕРБ дори ще има шанса да прехвърли вината за неизпълненото решение за МОЧА на опонентите си от ПП-ДБ с довода, че те управляват държавата и че всички лостове са в техните ръце. По съвсем друг начин обаче ще изглежда и ще се провежда предизборната кампания, ако в същото време кран демонтира статуята на солдата с вдигнатия автомат.
