Ваксина срещу фалшиви новини, и то под формата на забавна онлайн игра - това предлага холандски екип от учени, журналисти и медийни експерти, обединени под името DROG. Те са се заели със сложната задача да измислят как потребителите на интернет и социалните медии лесно да разграничават дезинформацията. Защото вече всички знаят, че фалшивите новини са навсякъде около нас и става все по-трудно да направим разграничение между лъжа и истина. Според експертите решението е имунизация. Тяхната онлайн игра дава възможност да разберем как работят фалшивите новини и по този начин да увеличим съпротивлението си срещу тях.
„В социалната психология подобна идея се нарича имунизация – потребителите могат да се ваксинират срещу дезинформацията, като от собствен опит видят как точно работи тя. И затова учим хората как да създават фалшиви новини”, обяснява Марайе Аренце, която е образователен координатор в DROG. Тя представи в София играта, наречена Bad News, по време на обществената дискусия „Имат ли значение фактите? Дезинформацията като инструмент по време на избори”, организирана от Бюрото на Европейския парламент в България. Месеци преди евровота през месец май т.г. има сериозна опасност предизборната кампания
да бъде опорочена от армията интернет тролове,
готови да включат машината за дезинформация, за която вече има доказателства, че е повлияла на избори и вземане на политически решения на различни места в света. Затова е и изключително важно да знаем как да отсеем истините от лъжите, заливащи ни в интернет и социалните мрежи. DROG разработва ваксината срещу фалшивите новини Bad News съвместно с експерти от университета в Кеймбридж, чиято задача е да изследват начините за най-ефективно разпространение на дезинформацията в социалните медии.
Според DROG най-лесно това може да стане, като влезем в ролята на интернет трол, започнем да „произвеждаме” и разпространяваме фалшиви новини в социалните медии. Това е залегнало и в основата на играта Bad News, чиято цел е публикуваната дезинформация да привлече голям брой последователи чрез традиционните начини за разпространението им. В тъмния свят на онлайн измамите влизате, след като си създадете акаунт и с него поемате из дебрите на дезинформацията. Първата задача е създаването на „новина”, препоръчително е да е свързана с актуална тема и да предизвика реакции, а за да тръгне из мрежата, е необходимо да се разпространи. Тук идва на помощ армията от интернет тролове, която много бързо разпространява „новината”, източниците й са представени като достоверни, а съдържанието й бързо предизвиква силен обществен дебат, поляризира участниците и създава напрежение. Така
се завърта машината на фалшивите новини,
която трудно може да бъде спряна. Според Марайе Аренце от DROG след като навлязат в играта, разберат механизмите за дезинформация, участниците започват да изграждат имунитет срещу фалшивите новини и по-лесно ги разпознават, тъй като са получили своята „ваксина”. Това показват и проучванията, които правят експертите от DROG с участници в играта. Преди началото ги подлагат на тест, както и след края на Bad News, което дава реална оценка за възприемането й и ефекта, който има върху играчите. Първоначално играта е само на холандски език, а от миналата година има и английска версия, предназначена за потребители най-вече в Обединеното кралство. Тя е насочена основа за хора във възрастовата група между 15 и 35 г., казва Марайе Аренце и разкрива, че е в процес разработка на версия за деца между 8 г. и 10 г. От DROG са убедени, че е важно децата от малки се научат да разпознават истинската от фалшивата информация. DROG също така активно работи и с училища в Холандия, където обучават тийнейджърите как да разпознават истината и лъжата във виртуалния свят. „Не трябва да се страхуваме от дезинформацията. Трябва да видим как действа тя и да си създадем нашата защитна стена срещу фалшивите новини”, убедена е Аренце, която не се срамува да признае, че са създали първата холандска армия от онлайн тролове.
Армията от тролове на DROG прави и
симулация на унищожаването на избори за Европарламент
Проектът е реализиран през юни м.г., осъществен е в Холандия и в него участват учени, журналисти, публични личности, и др. „ Това беше експеримент, целящ да проверим докъде може да се стигне, ако бъде предприето подобно нападение... Не е трудно ЕС да бъде дискредитиран”, разказва Марайе Аренце. За целите на експеримента били сформирани две групи – т.нар. анализатори – целевата група, към която е насочена дезинформацията, и т.нар. агенти под прикритие, които измислят и разпространяват фалшивите новини, дискредитиращи високопоставени еврократи. Организират и цяла кампания в социалните медии, чиято задача е да покажат, че твърденията им са верни; те казват истината, а тези, които я отричат, са лошите. И се оказва много лесно дезинформацията за кратко време да събере много последователи, да предизвика ожесточени дискусии...
„Не се гордея с това, че направихме опит да унищожим евровота, но си мисля, че ЕС и ЕП са изправени пред много сериозна заплаха за дезинформация и ние трябва да им помогнем да се справят с тази заплаха”. От DROG са представили резултатите от симулацията си в Брюксел, където реакциите били разнопосочни. DROG e един от консултантите на Еврокомисията в борбата с фалшивите новини. Освен играта Bad News те предлагат и консултантски услуги в сферата на дезинформацията. Марайе Аренце казва, че са работили със заместник-председателя на ЕК и еврокомисар, отговарящ за дигиталния пазар, Андрус Ансип. Активно си сътрудничат и с Европейския комитет на регионите – консултативен орган на ЕС, представляващ европейските регионални и местни органи. От опита на DROG е почерпила и долната камара на британския парламент.
Евроинституциите са наясно от рисковете за предизборната кампания за изборите през май и затова вече вземат мерки. „За евроинституциите това е тема от изключителна важност, защото е нещо, с което се сблъскваме непрекъснато през годините – фалшивите новини и дезинформация, чиято цел е да засегнат престижа на ЕС и нашата вяра в европейския проект“, заяви шефът на Бюрото на ЕП в България Теодор Стойчев по време на обществената дискусия.
Той припомни, че един от основните проблеми, свързан с дезинформацията е, че лъжите често са споделяни в социалните мрежи, което им осигурява достъп до широк кръг потребители. Според него е необходима „хигиена на използване на различни информационни канали“. През юни м.г. ЕП прие резолюция, в която настоя за по-строги мерки срещу фалшивите новини.
Анели Ахонен от Европейската служба за външна дейност пък припомни, че ЕК вече
има план за действие срещу дезинформацията
Той е одобрен през декември м.г. В него се акцентира върху обединяване на усилията в борбата с фалшивите новини на всички евроинституции – Европарламента, Еврокомисията, Европейския съвет, разбира се, с активното участие и на държавите - членки на ЕС. От правителствата на 28-те се очаква да назначат местни звена с експерти, които да борят фалшивите новини, каза Ахонен. Русия е една от най-големите заплахи за Европа по отношение на разпространяването на дезинформация. "Има убедителни доказателства, че Русия е основен източник на дезинформация в Европа. Дезинформацията е част от военната доктрина на Русия и част от стратегията й да разделя и отслабва Запада", заяви зам.-председателят на ЕК Андрус Ансип. Според Брюксел Москва харчи годишно над 1 млрд. евро за разпространяването на дезинформация, а в процеса по създаването на фалшиви новини са ангажирани поне 1000 души. Основен източник за разпространението им са социалните мрежи и затова евроинституциите се опитват да ни накарат да се ангажират в борбата с дезинформацията.
В Плана за действие от декември фигурират изисквания към онлайн платформите да докладват за фалшиви новини, за да се ограничи разпространението на дезинформация преди евровота. ЕС пусна през септември м.г. и Кодекс на добри практики срещу дезинформацията, като подписалите го технологични гиганти, сред които са Гугъл, Фейсбук, Туитър и др., се ангажират да засилят дейността си, свързана с проверката на фактите, и да работят за понижаване на рейтинга на източници, за които е установено, че бълват дезинформация.
КАРЕ 1 - СТАТИСТИКА
Между 60 и 90 милиона са фалшивите профили във Фейсбук и те са най-активните, особено по време на избори, сочат данни на ЕК. 3-4% от съдържанието на социалната мрежа е фалшиво. Около 80% от профилите в Туитър, разпространявали фалшиви новини на предишните избори, все още са активни. Затова и Брюксел настоява технологичните гиганти бързо да предприемат мерки за заличаването им.
КАРЕ 2 – ТАКТИКА
Фалшиви новини и други форми на дезинформация се използват от различни политически партии, дори и от правителства, за да повлияят на общественото мнение, често с успех. Това работи, защото много хора не успяват да разпознаят невярната информация, когато им се представя. Наскоро направено британско проучване показа, че едва 4% от анкетираните успяват да разпознаят фалшивите от истинските новини.
