- Г-жо Величкова, тези дни Столичната община забрани с наредба събирането на дарения по улиците. Как гледате на това решение?
- За разлика от други европейски държави, у нас публичното набиране на средства не е регулирано със закон. Всеки може да излезе и да прави кампании, без някой да го проверява, без да се знае кого наистина представлява. Липсата на рестрикции, от една страна, дава максимална свобода на организациите да прибягват към по-гъвкави средства. Но пък това поле остава отворено и за хора, които недобронамерено набират средства под маската на дарения. Наредбата на Столичната община е допълнителен ангажимент, който тя сама поема - да въведе механизъм на контрол, съответно и на санкциониране при набиране на средства на улицата без необходимото разрешение.
Дарителството е акт, който може да бъде основан само на доверие. Когато доверието е излъгано, това влияе върху всички. В Българския дарителски форум се получават сигнали за злоупотреби, затова и съветът ни към хората е да не даряват на улицата. Няма как пътят на дарението им да бъде проверен. Човекът, за когото се събират дарения, може наистина да има нужда от такава подкрепа. Но възможността набраните средства да стигнат до него в същия размер е минимална. Не казвам, че хората трябва да спрат да даряват. Напротив, трябва да го правят, но през проверени механизми. Единният дарителски номер DMS например има и сайт, в него може да се види, че в момента са
активни около сто кампании
на организации за даряване във всякакви сфери. За да влезе една кампания в DMS, всички документи на организацията, набираща средства, и на човека, който се нуждае от помощ, са проверени. Нашият съвет към хората е и при най-малкото съмнение за злоупотреби да сигнализират.
- Знаят ли вече гражданите с какво се занимават фондациите? През последните години имиджът им като че ли значително се подобри.
- Според нашето усещане гражданите все още не знаят какво правят фондациите. По-скоро през последните четири години има опит за негативна кампания към хората с активна гражданска позиция и различни сдружения. Изследванията върху доверието към различните видове обществени фигури сочат, че неправителственият сектор е на едно от първите места спрямо политиците, медиите, включително и спрямо бизнеса.
- Как се отрази новата правна рамка за работата в неправителствения сектор? По-лесно или по-трудно се работи сега в сферата на благотворителността?
- Промяна в закона беше направена с идеята да се намали административната тежест върху гражданските организации. Те вече не се регистрират в съда, както беше до края на миналата година, а като фирмите през Търговския регистър и Агенцията по вписванията, така че да има още по-голяма прозрачност. Досега отчетите на организации бяха в централния регистър към Министерството на правосъдието, но много малко хора знаеха, че могат да бъдат намерени там. Всички знаят за отчетите на фирмите към Агенцията по вписванията. Та, точно в момента се получи изгубване в превода между различните институции – Агенции по вписвания, съдилища. Сблъскваме се с казуси, в които някои организации са затруднени с пререгистрацията или отчитането си. Включително ние самите бяхме санкционирани от НАП за това, че не сме се отчели, а това не беше така.
Но като цяло в сравнение с други държави правната ни рамка е добра. Тенденцията да се създава по-консервативна рамка по отношение на паричните потоци във връзка с прането на пари, с терористични заплахи, не е само българска. В този смисъл ние от гражданския сектор очакваме да има рестрикции и върху нас – за това как проверяваме произхода на средствата, техния адресат и т.н. Една част от фондациите в България финансират проекти на по-малки граждански организации, т.е. те ще трябва още по-строго да проверяват на кого и за какво дават пари. В момента тече дискусия и предстои да бъде издаден правилник на ДАНС за
проследяването на паричните потоци
Въпросът е в това тази рамка да не бъде прекалено строга, с много силни ограничения, които пък да създадат трудности изобщо за функционирането на гражданския сектор.
- На този етап доколко чисти са парите, които се движат по линията на дарителството?
- В момента всяка организация има свои вътрешни правила. Тези проверки се изискваха и досега. При възникнало съмнение гражданите трябва да сигнализират съответните органи. Всички фондации в България работят на един принцип. Когато те финансират проекти – на други граждански организации, на училищни настоятелства или училища, стипендии за ученици или учители, проекти на читалища, пари на ръка обикновено не се дават. Описват се конкретните дейности, които получателят на средствата ще извърши. Ние самите осъществяваме проект към няколко донора – програма "Научи се да даряваш", която е за гражданско образование по дарителство за деца от първи до 12 клас. В момента работим с 36 учители в 23 населени места. Ние заплащаме на учителите за часовете, които те водят в училище, пътуваме, за да можем да посещаваме на място уроците, даваме средства за закупуване на материали. Това струва пари. Когато търсим финансова подкрепа, ние кандидатстваме пред фондации, които вярват, че гражданското образование е ценно за българското училище. Изготвяме много стриктен бюджет, подготвяме план за своята дейност и конкретно разписание за какво точно ще бъдат харчени парите. След като тези средства бъдат отпуснати, много стриктно се проверява дали те са похарчени точно за това, за което е казано. Проверяват се не само финансовите документи, а и какъв е ефектът от тези дейности. Всяка една уважаваща себе си донорска организация в крайна сметка финансира, дарява, за да бъде решен даден проблем по един или друг начин.
- Доколко българинът е научен да дарява? Все още ли го прави под въздействие на емоциите си?
- Има една устойчива тенденция в последните няколко години хората да даряват повече. Но пък все още хората даряват емоционално,
най-често за здравни кампании,
за набиране на средства за лечение на деца. Дарява се много при бедствия и аварии, каквито имаше в Аспарухово, Хитрино. Както и за различни социални каузи - за възрастни, за бедни, за хора с увреждания. Това са емоционалните каузи, които увличат много дарители. У нас малко хора даряват на организации, които се опитват системно да решават проблеми, за да им се помогне да работят по-добре. В този смисъл имаме още път за извървяване. Но пък все повече хора започват да вярват, че има смисъл да подкрепят организации, да се включват в инициативи, подписки и да даряват.
- В същото време една част от обществото си казва - защо трябва да пускам есемеси, като си плащам данъците, къде е държавата?
- Има неща, за които резонно се питаме защо да даряваме средства, след като плащаме данъци. Но от друга страна, защо не започнем да се питаме ние какво можем още да направим за обществото и държавата. Кога ще спрем да се извиняваме за това, че държавата ни е длъжна. И когато нещо не ни харесва или смятаме, че е нередно, нека намерим подходящия начин да направим нещо добро. У нас има около 40- 50 хил. граждански организации, не всички работят активно, не всички са експертни, някои от тях може би вече не съществуват. Но сред тях има и такива, които работят по важни теми - в сферата на здравеопазването, екологията, образованието... Те не просто запълват някаква дупка с дарените средства, а работят за промяната на системата. Отговорността за това да живеем по-уютно и по-спокойно, по-справедливо, е на всички, не само на държавата. Защото държавата сме всички заедно – и публичните власти, и бизнеса, и медиите, и гражданското общество. Държавата обаче е длъжник на гражданския сектор. Време е да спре да гледа на него като на неприятеля, който я критикува. Защото точно в гражданския сектор се раждат много дори решения на конкретни проблеми, които често са много по-ефективни от решенията, които държавата предлага.
- Напоследък корпоративните фондации навлизат и у нас. Доколко обаче те запазват алтруистичния си дух?
- За разлика от много други европейски държави, практиката в България компаниите да създават
корпоративни фондации
не е голяма. Те са не повече от три-четири. По-скоро в България компаниите имат свои дългосрочни програми, които осъществяват в партньорство с фондации, които имат експертизата да преразпределят средства, вместо директно сами да работят по даден проблем. Такава например е кампанията на "Лидл" с проекти, които облагородяват по някакъв начин средата, дават повече възможности за образование, забавление или отдих на хората. В Европа масово компаниите имат фондации, с което гарантират, че поетият от тях ангажимент е дългосрочен и ще подходят по-стратегически към обществените области, в които са решили да инвестират.
- В кои области са най-големи даренията?
- Компаниите даряват най-много за образование. Напоследък те все по-силно са засегнати от недостига на достатъчно образовани и квалифицирани служители. Все по-ясно се осъзнава, че образователната ни система има нужда от подкрепа и от директни връзки с практиката. Затова и през стипендии, обменни и директни програми подпомагането на системата става все по-голямо. В тази връзка ми се струва, че занапред и у нас ще имаме повече корпоративни фондации. Това ще е гаранция от страна на компаниите, че искат дългосрочно и стратегически да инвестират в решаването на проблеми и реализирането на идеи.
