Парламентът си даде само седмица – до 29 май, за предложения преди второто четене на закона за ДДС. Бързането е, за да може промяна на ставката за ресторантьорските услуги и книгите да влезе в сила от 1 юли.
Внимателният преглед на предложените промени и на законодателството в тази област показва, че този срок е недостатъчен,, за да бъде въведена намалена ставка от 9% за ресторантьорските и кетъринг услугите и книгите, каквото е предложението на депутати от ГЕРБ, подкрепено на първо четене. А рискът от бързането е
да се създаде ненужен хаос и да се отвори вратата за измами
Дори при съкратените срокове законът за изменение на ЗДДС ще се появи в Държавен вестник най-рано на 9 юни. Но за да влезе в сила новата ставка, задължителнително е да има и промяна в Правилника на прилагане на Закона за ДДС. Тя трябва да бъде предложена от финансовия министър (вероятно с отвращение), да мине през обществено обсъждане, да бъде одобрена от Министерския съвет и да бъде публикувана в Държавен вестник. След това трябва да бъде променен софтуерът на ресторантите (повечето големи заведения използват софтуер, а не обикновени касови апарати). Книжарниците трябва да направят инвентаризация, за да разделят книгите, които ще се облагат с 9% ставка, и останалите артикули - картички, канцеларски материали и др., които остават на ставка 20%.
Няма време за това. Срокът за обществено обсъждане е 30 дни. При изключителни случаи може да се скъси до 14 дни. Това означава, че при перфектна организация, ако правилникът бъде приет на извънредно заседание на правителството и излезе незабавно в ДВ, бизнесът ще има на разположение 3 (три) работни дни да промени начина си на работа. Или дори по-малко.
Може ли да се мине без промени в правилника? Не е желателно. От правилника зависят редица детайли по отчитането, в това число документите за доказване на доставките с намалена ставка. Наистина данъчният период ще се отчита през август. Но има една съществена особеност – повечето сделки в ресторантите се документират на момента, същото важи и за книжарниците. В мига, в който първият клиент на ресторант плати 9% ДДС, изискванията за документиране трябва да са ясни. Правилникът трябва да уреди и други въпроси – например през 2011 г., когато бе въведена намалената ставка за хотелите, бе предвидено издадените фактури за авансови плащания да се анулират. Такъв текст трябва да има и за ресторантите.
Проблемите се множат и защото предложенията за промени в Закона за ДДС оставят много неясноти и пропуски (виж и тук).
Първо,
липсва ясна дефиниция за обхвата на стоките и услугите.
Подкрепеното на първо четене предложение на депутати от ГЕРБ предвижда ставката от 9% да се отнася и до:
“- доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), различни от публикации,които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видео съдържание или аудио музикално съдържание;
– ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена и неприготвена храна; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на алкохолни напитки."
Дефиницията на ресторантьорски и кетъринг услуги в действащия закон не е предназначена да “обслужва” намалената ставка по ЗДДС, а е за целите на определянето на място на изпълнение в случаите на рестораньорска или кетъринг услуга, извършвана на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници. Определението изключва доставката на храна за вкъщи, а също така и доставката на храна за консумация на тротоара пред заведението или в градинки (не се извършва в помещенията). Буквалният прочит може да изключи и румсървиз.
Практиката ще роди много въпроси. Например: кафетерия, баничарница, закусвалня и т.н. с маси на самообслужване, разположени вътре в помещението, попада ли в обхвата на намалената ставка? А ако масите са извън помещението? Трябва ли продавачката на баници да следи кой посетител ще ги консумира в баничарницата и кой си ги носи вкъщи?
ЗДДС и предложените изменения не съдържат изисквания за типа на заведенията и дали трябва да са категоризирани от Министерството на туризма. Тук е необходимо да се обърне внимание, че дефиницията на ресторантьорство в Закона за туризма е различна от тази по ЗДДС и предполага заведението да има категоризация. Съгласно Закона за туризма бюфетите не подлежат на категоризация, което се отнася и за заведения за бързо обслужване, чийто капацитет е до 12 места за сядане. Множество квартални магазини, без да са заведения, също предлагат храна, кафе и напитки, които се консумират на място. Те разчитат само на регистрацията пред БАБХ по Закона за храните. Ако няма ясна дефиниция, ще възникнат въпроси за ведомствени, училищни и болнични бюфети (не подлежат на категоризация), открити щандове, разположени на летища и т.н. Ключовото и тук са “помещенията на доставчика” и “подпомагащата услуга”.
Какво казва законът за ДДС?
Според него
- “ресторантьорски” са услугите, които се състоят от доставка в помещенията на доставчика на приготвена или неприготвена храна и/или напитки за човешка консумация, следвани от достатъчно подпомагащи услуги, които позволяват незабавното им консумиране, а - “кетъринг услуги” са съвкупност от характеристики и действия, в които преобладават главно услугите и в които доставката на храна и/или напитки е само един компонент. Преобладаващите главно услуги са същите като ресторантьорските услуги, но доставката е осъществена извън помещенията на доставчика.
- не са кетъринг услуги или ресторантьорски услуги:
а) обикновената доставка на приготвена или неприготвена храна (например доставка за вкъщи от ресторанти, супермаркети и други подобни);
б) доставката на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от ресторанти; в) доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без друга подпомагаща услуга.
А какво означава помощна услуга?
Определението в нашия закон стъпва на чл. 6 от еврорегламента за изпълнение на ДДС директивата. Но има някои нюанси:
“1. Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на храни и напитки за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика.
2. Доставката на храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга...”
Текстът е на база официалния превод, в английската версия на Регламента е използван изразът on the premises of the supplier, което включва не само помещения, но и пристройки. Регламентът не изключва изрично доставките на храна за вкъщи и не съдържа изискването “преобладаващите услуги” при ресторантьорските и кетъринг услугите да са едни и същи, каквото изискване има в Допълнителните разпоредби на ЗДДС. Тези услуги са различни – при кетъринга те включват транспорт, доставка на маси, посуда и украса, сервиране и т.н., а услугите, извършвани на място в ресторанта, са сервиране, почистване, дезинфекциране и т.н.
Общото е, че се изключват доставките на храна или напитки без друга подпомагаща услуга. Но ЗДДС и правилникът не съдържат ясни критерии за помощни услуги, както и за начина на тяхното формиране и заплащане.
Предложението на ГЕРБ включва намалена ставка само за храна. Не е ясно третирането на безалкохолните напитки.
Проблем е също, че се предлага намалена ставка за ресторантьорските и кетъринг услуги, но не и за храните. Така България ще е единствената страна в ЕС с такъв подход, който отваря широко вратата за злоупотреби.
Ето защо при перспективата за пълен хаос не е изключено влизането в сила на намалената ставка да бъде отложено (в най-добрия случай).
