Новото 47-то Народно събрание е едно от най-младите в демократичната ни история. В парламента влязоха хора без политически опит, но с голям ентусиазъм за промяна, поне ако се вярва на декларациите. Първите стъпки на новото мнозинство показват, че то се чувства уверено в действията си дори при видими пропуски и слабости в приеманото ново законодателство. През бурната 2021 г. поувяхна и ентусиазмът да се налагат по-добри стандарти в работата с гражданското общество – от новия правилник на парламента отпаднаха редица добри намерения за по-внимателен законодателен процес, след консултации и обсъждане със засегнатите страни. Всичко това крие рискове за работата на парламента и спад в доверието към него въпреки симпатиите към младостта.
Не може да се отрече приносът на новото мнозинство за повишаване на публичността на парламента след дълъг период на обезличаване на институцията. Заседанията на комисиите вече задължително се излъчват, публикува се аудио и видеоархив. В същото време мнозинството се отказа от ключови предложения за подобряване на качеството на законодателството, оправдавайки се с твърде тромави процедури и блокиране на инициативата на депутатите. Какви бяха аргументите за това?
На кого му е притрябвал консултативен съвет по законодателството?
Лошото качество на законодателството у нас не е тайна за никого. Законите постоянно се преправят, въвеждат се ключови текстове през преходни и заключителни разпоредби на несвързани закони, не се прави задълбочена оценка на въздействието, гласуваните разпоредби често се оказват противоконституционни. На фона на този хроничен проблем с качеството на законите на Консултативния съвет по законодателство в парламента – съвещателен орган с участието на изявени юристи, които да бдят за пропуски в проектите, през годините изобщо не му върви. Последният опит за утвърждаване на подобен съвет в мандата на ГЕРБ през 2017 г. претърпя пълно фиаско. Година след създаване на органа председателят му проф. Огнян Герджиков поиска структурата да бъде закрита. "Към съвета не се подават за становище никакви законопроекти, юристите в него не желаят биографиите им да бъдат обвързвани с неработещ орган," коментира тогава Герджиков.
45-тото Народно събрание – първото събрание на промяната, запази възможността за сформиране на Консултативен съвет по законодателството, но пък безславно отиде в историята само след 9 заседания. В последното издание на правилника на новото 47-о НС възможността за създаване на постоянен Консултативен съвет по законодателството вече не съществува. Вместо това в него е записан пожелателният текст председателят на НС да може да създава по свое усмотрение съвети по конкретни теми с цел анализ и предложения по законодателството.
Депутатите имат право да пишат бързи и недомислени законопроекти
Съвсем за кратко оцеля и въведеното за пръв път в 45-тото Народно събрание изискване за задължителни обществени консултации по законопроектите, внасяни от народни представители. За разлика от законопроектите на изпълнителната власт, писаните от депутати не минаваха на обществено обсъждане. По този кратък път на законотворчество - без допитване и събиране на мнения, през годините са родени стотици недомислени, а често пъти и открито лобистки предложения.
Условието за провеждане на задължителни консултации с минимум 14-дневен срок за събиране на мнения и създаване на изрична секция на сайта на Народното събрание отпадна безславно с аргумента, че блокира работата на народните избраници. „Влезем ли в процедура за обществени консултации по Закона за нормативните актове, това означава един месец на сайта, след това всички заинтересовани страни да изразят позиция, а Вие много добре знаете, че по отношение на депутатските закони критиката ще е огромна – вие даже не знаете как да си напишете законите. Казвам го с пълното съзнание... Пък след това се отразява в едни справки какво се е случило, какво сте отразили? Тоест въобще не може да тръгне най-малко два месеца цялата процедура“, обясни без задръжки при дебатите по тези текстове от правилника на 46-тото Народно събрание Ива Митева от „Има такъв народ“. Така задължителните консултации по идеите на депатутите отпаднаха още през лятото, няма ги и в новия правилник на 47-тото Народно събрание.
Сведена до формалност е и алтернативната процедура, въведена в мандата на 46-тото Народно събрание - задължителното публично обсъждане на проектите преди първо четене. Депутати се оплакаха, че публичното обсъждане на практика дублира първото четене. Така в момента задължението да се прави публично обсъждане е слято с първото гласуване на проектите.
Обществените съвети - възможност за гражданско участие или ненужни усилия
Едно от добрите постижения в правилника на 46-тото Народно събрание, което се запази и в този на 47-тото НС, е по-добрата регламентация на работата на постоянната комисия за пряко участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество. Правомощията на комисията са разширени и уплътнени (в предмета й са включени нови дейности като провеждането на обществени обсъждания по значими въпроси и консултирането на законодателството, свързано със случаи на ангажиране на държавата за отговорност за вреди). Много по-добре е определен и редът, по който ще се подават онлайн петиции. Предвидено е комисията да осигури възможност това да става през специален портал, като по всяка петиция ще се изготвя доклад и ще се препраща към съответната ресорна комисия. Комисията за участие на гражданиете е единствената в НС, която задължително по правилник трябва да сформира обществен съвет. Правилата за излъчване на участници в него вече са факт, като съветът ще се състои от 21 представили в 21 конкретно посочени сфери. Срокът за номиниране е 25 февруари, като неправителствените организации в един и същи сектор трябва да решат сами кой точно ще ги представлява.
На този фон работата по сформиране на обществени съвети към останалите комисии – пожелателно, а не задължително условие, върви мудно и практиката е разнопосочна. Някои комисии изобщо не са предвидили във вътрешните си правила създаването на такъв съвет – като например социалната комисия, други са ги включили като възможност. Една от малкото комисии, решила да работи задължително с обществен съвет, е Комисията по електронно управление и информационни технологии. Утвърждаването на структурата не мина безпроблемо заради коментарите на отделни депутати, че общественият съвет е безсмислен. „Ще предложа нещо по-радикално. Аз не виждам никакъв смисъл да правим обществен съвет, като сме гласували да ни излъчват, да каним експерти. Толкова усложняваме нещата, ние може да поканим всички тези, които искат да участват“, коментира депутатът на ИТН Любомир Каримански. Надделя обратното мнение – че смисълът от съвета е да работи системно и да предоставя обратна информация по инициатива на самия IT сектор, а не по покана на депутатите.
На фона на многото изкушения за пришпорване на законодателния процес и заглушаване на критиките исканията на представителите на гражданския сектор за подобряване на публичността и възможносттите за гражданско участие всъщност са по-големи. Ще дорасне ли младото 47-то Народно събрание до тях, времето ще покаже.
-------------------------------------
ДО ПАРЛАМЕНТА С ЕДИН КЛИК
През септември 2021 г. група неправителствени организации започна експеримента „До парламента с 1 клик“. В рамките на експеримента млади хора показаха как работят със страницата на парламента и какви са очакванията им за подобряване на функциите й. Бе проведена и анкета сред 300 участници, на базата на която са изготвени конкретни предложения, изпратени и до ръководството на новото Народно събрание.
Едно от основните предложения е сайтът да включва един вход за граждани, на който ясно да са описани всички начини за взаимодействие между гражданите и парламента – ред за участие в комисии, възможност за свързване с конкретни народни представители, насоки за създаване на петиции, достъп до обществена информация. Участвалите в анкетата предлагат да се подобри търсачката чрез въвеждане на филтри, да има адаптирани версии на сайта за хора със специални потребности и за деца, да има обособено място на сайта, където народни представители да събират мнения чрез анкети и становища за предстоящи законодателни инициативи, да се изготвят визитки на приеманите закони и др. „Очакваме обратна връзка от новото Народно събрание по тези предложения“, коментира Надя Шабани, директор на Българския център за нестопанско право, съинициатор на проекта.
Повече за проекта:
YouTube
