Една от легендите за произхода на думата "лобизъм" е, че президентът на САЩ Юлисис Грант си е пушил пурите във фоайето на хотел "Уилард" и хората са разбрали, че ако минат следобед, ще го срещнат там, в лобито на хотела. В САЩ тази дейност е регулирана от години. Има и регистър на лобистите, като за вписването на лобистката дейност има и имуществен критерии, свързани с размера на средствата, които са предоставени за подобна дейност.
В момента в България се пише закон за лобизма. Така трябва да бъде изпълнен ангажимент, приет в процеса по присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за осигуряване на съответствие на националното законодателство с принципите за прозрачност и почтеност в лобирането. Законът е и част от мерките в Националния план за възстановяване и устойчивост. С две думи - от него зависят милиарди евро, и приемането на страната в клуба на богатите - ОИСР.
Дали обаче зад тези уж "богоугодни" цели не се крият други интереси? Има ли опасност законът за лобизма всъщност
да се обърне срещу гражданското общество
и вместо да гарантира прозрачност на законодателния процес, да се превърне в средство за дамгосване на гражданските организации, които се борят в обществена полза? За тези рискове алармират различни представители на гражданския сектор, запознати с писането на закона по време на служебното правителство на Димитър Главчев. Според тях проектът за лобизма ще свърши работата на прокремълския закон за чуждестранните агенти, който "Възраждане" безуспешно се опитва да прокара от няколко парламента насам.
Сега вече има редовно правителство, щафетата в Министерството на правосъдието, където се пише законът, пое Георги Георгиев. Така че тепърва ще видим дали на опасенията ще бъде отговорено, или просто ще бъдат пренебрегнати. Едно обаче е сигурно - процесът, чийто заявен резултат е прозрачност при вземането на решенията, да е открит.
Според Надя Шабани, която е директор на Българския център за нестопанско право, е напълно възможно, законът за лобизма вместо повече прозрачност върху законодателния процес да доведе до ограничаване на гражданския контрол върху него. Основният проблем е, че
не се прави разлика между лобизъм и застъпничество.
За разлика от лобизма, който включва контакти с вземащите решения, застъпничеството е процес (не еднократно действие), и има за цел решаване на важен обществен проблем, включва набиране и осигуряване на подкрепа от различни обществени групи, и крайната му цел е да се променят нагласите и да се повлияе на тези, които вземат решения, обяснява Шабани.
Тя разказва и хронологията на писането на закона.
Първият проект на Концепция за регулиране на лобистките дейности е публикуван за обществено обсъждане на 17 ноември 2023 г. По това време министър на правосъдието е Атанас Славов. В този документ се прави ясно разграничение между застъпничество и лобизъм. Гражданските организации дават положително становище. По обществената консултация не е публикувана задължителната справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения.
През март 2024 г. Министерството на правосъдието изпраща на Съвета за развитие на гражданското общество за становище Проект на Концепция за регулиране на лобистките дейности в България, който значително се различава от подложения на обществена консултация проект. Новият проект не е публикуван публично и в него няма разграничение между застъпничество и лобизъм.
На 11 октомври министерството публикува на сайта си новината "Представители на чуждестранните инвеститори, бизнеса и НПО подкрепиха създаването на закон за регулиране на лобистките дейности на среща в МП". Става ясно, че има одобрена концепция за регулиране на лобизма, но тя не е публикувана. Месец по-късно МП съобщава, че "стартира работата по закона за лобизма", от което се разбира, че работна група по изготвяне на закон за лобизма е провела първо заседание. Не е ясно на какъв принцип са подбрани членовете на тази работната група. Присъствали на работната група обясняват, че е поет ангажимент от страна на МП преди следващо заседание да изпрати "примерна структура на проект на Закон за регулиране на лобистките дейности".
Това се и случва на 16 декември 2024 г., предколедно. Министерството на правосъдието изпраща до членовете на работната група "примерна структура на проект на Закон за регулиране на лобистките дейности". Документът обаче не се изчерпва само със структура, а съдържа вече готови текстове относно обхват, дефиниции и принципи на законопроекта.
Според Шабани
в проекта има много проблеми.
Като например това, че е насочен към същността на правото на сдружаване, което е приравнено на платеното лобиране. А правото на сдружаване всъщност е в обществен интерес. Това е начин гражданите да участват в политиката, поставяйки въпроси в обществена полза. "Това, естествено, включва представяне на тези интереси пред институциите и участие в процеса на вземане на решения, за да се изразят и защитят тези интереси. Това е част от свободата на сдружаване. Приравняването на това основно човешко право към платена професия като лобирането е противоречие на същността на правото на сдружаване, чието упражняване е изначално доброволно", обяснява опасенията си Шабани. Защото от примерната структура на проекта излиза, че НПО и граждански активисти ще се окажат лобисти и ще се озоват вписани в нарочен регистър.
На практика предложението създава механизъм за контрол върху активните граждани. Не само не се прави разлика между лобизъм и застъпничество, което в случая е напълно приравнено към лобистка дейност, но е предложено да се включи в подобна регулация и простото публично споделяне чрез медиите или чрез пряка комуникация, които целят да убедят тези членове на обществеността да общуват директно с лице, заемащо публична длъжност, в опит да окажат влияние върху това лице да подкрепи определена позиция. Например интервю с активист срещу домашното насилие, който настоява за законодателни промени, превръща и него, и журналиста в лобисти.
Те ще трябва да бъдат вписани в специалния регистър. "Само по себе си това е негативно поради негативната конотация на български на тази дума. Така скрити влияния върху процесите на вземане на решения ще останат такива за сметка на стигматизиране на гражданското участие", убедена е Шабани.
За сметка на това обаче в скелето на проекта няма реален механизъм за проследяване на законодателната дейност от влияние.
В много държави, които се регулират подобна дейност, се фокусират върху нея независимо кой я извършва. И особено върху този, който го прави срещу заплащане. В българското предложение са изключени цели категории, които
не се смятат за лобисти - адвокатски кантори, синдикати, работодателски организации,
бизнес асоциации.
"Интересно е как са изключени бизнес асоциации, които утре могат да защитят корпоративни интереси на конкретен свой член (например петролна компания), и това няма да е лобизъм, но лобизъм ще бъде, ако родители на деца с увреждания искат промени в закона за личната помощ или достъпа до социални услуги. И го правят чрез организацията си в обществена полза, която и сега е длъжна по закон да публикува от къде идва финансирането ѝ, за какво се използва, какви цели са постигнати и т.н.", обяснява Шабани.
По думите ѝ, ако този закон бъде приет, това ще обезкуражи гражданите да действат и да контролират държавата, ще заклейми всички граждански организации и движения, които се опитват да предизвикат промяна в политики, закони и пр., ще бъде повод за очерняща кампания срещу гражданското общество.
"Ако това е закон за прозрачността, трябва много повече заинтересовани страни да се включат в анализ на нуждите и общественото обсъждане, което трябва да става в условията на пълна откритост и прозрачност", коментира още Шабани. Тя е категорична, че законът трябва да разграничава застъпничеството на неправителствените организации, работещи в обществена полза, като го изключи от приложното поле на регулацията и в същото време да въведе гаранции за самата прозрачност върху работата на институциите, договорите, които сключват, данните и мотивацията за определени политики.
Гражданските организации трябва да могат да критикуват и да обсъждат закони и да дават предложения, без това непременно да се смята за лобизъм, за какъвто го приема последният вариант на концепцията.
Александър Кашъмов, директор на Програма достъп до информация (ПДИ), също е притеснен от готвения проект. "Кремълските архитекти се интересуват от крайния ефект - насаждане на омраза в обществото. Дали ще ни нарекат чуждестранни шпиони или лобисти, ефектът ще е един и същ", посочи той. И подчерта, че в Министерството на правосъдието "не искат да се съгласят, че в цивилизования свят се прави разлика между застъпничество в обществена полза и лобиране в частен интерес. Прозрачността, която законът за лобизма трябва да осигури, трябва да засяга институциите, към хората, натоварени с власт, а не да се обръща срещу гражданското общество", обобщи Кашъмов.
"Сега" отправи въпроси към МП и чака отговори докъде е стигнала работата по законопроекта за лобизма, както и дали ще бъде продължена линията на служебното правителство, или ще има промени в концепцията. Потърсен бе и коментар за опасенията на представите на неправителствения сектор, както и копие от актуалната концепция. Също така беше отправен въпрос и кой влиза в работната група и как е избран за целта.
