- Арх. Бакалова, Камарата на архитектите в България е категорично против обществената поръчка за изграждането на новата детска болница чрез реконструкция на старите корпуси в двора на Александровска болница. Защо смятате, че това, което се извършва, е недопустимо?
- Преди да говорим за конкретните дефекти на този строеж - защо е невъзможно да бъде използван, защо не трябва и не е добре да бъде превърнат в детска болница, е важно да кажем, че една нова съвременна детска болница няма как като визия, усещане, функции да бъде „натъпкана“ в изоставен скелет, проектиран и изграден преди 40 години със съвсем друга философия и с коренно различни приоритети. По онова време детското здравеопазване е било организирано като конвейер – както се поправят автомобили, така се лекуват деца – всяко легло е в клетка, малка клетка. В съвременното болнично лечение акцентът е върху това детето да бъде предпазено от стреса, а това изисква среда, в която може да учи, да играе, да иска да оздравее. Именно затова болниците се проектират като детски здравни паркове – това е място, което по никакъв начин не ти напомня защо си там. Ние няма да направим това, а ще се върнем към конвейера в сграда, откъсната от природата среда, ще натъпчем децата в пространство, притиснато в трите си метра височина, когато дори търговските центрове вече имат атриуми. Ако завършим този строеж, дори да го обзаведем с най-скъпите мебели, да го оцветим и разкрасим максимално, той не може и няма да се превърне в парк - това пространство не предполага да тичаш, да имаш място за игра, да имаш въздуха, който ти трябва, за да се чувстваш добре.
- Очевидно се върви по линията на най-малкото съпротивление - има нещо, от което се опитват да направят друго нещо.
- Всеки специалист ще ви каже, че реконструкциите, независимо на какво, винаги са по-скъпи от изграждането на нова сграда. Без изключение. Тоест ние няма да спестим пари. Ние ще направим един компромис и той ще е чудовищен. Няма да спестим и време, защото този вид реконструкции изискват укрепване и това е все едно да реанимираш сграда. Тази конструкция е проектирана много добре, тя вероятно е и изградена добре за времето си, но след това е оставена да се руши 40 години, без да бъде защитена по никакъв начин. За да превърнем този строеж в каквато и да е сграда, това ще струва много повече, отколкото ново строителство. Връщам се на дефектите на конкретната поръчка. Първо, тази сграда не може да съществува според действащите правила – изоставеният строеж е предвиден за премахване през 2011 г. с влязъл в сила Подробен устройствен план, съобразен с Общия устройствен план на София. Той е предвиден за премахване със съгласието на Министерството на здравеопазването, което е собственик на терена, и със съгласието на експертния съвет към Столичната община. Защото функционирането на такава сграда би генерирало огромен транспортен поток - при 400 легла може да се очаква, че в сградата ще влизат и излизат всекидневно няколко хиляди души от цялата страна, лекари, болни, които трябва да влязат в центъра на София и да натоварят още повече трафика. През 2011 г., когато колегите са правили изменението на градоустройството, са изходили и от друго - тази сграда не може да бъде въведена в експлоатация, ако трябва да се спазват новите норми за проектиране и строителство в земетръсни райони. Това е отбелязано и в тяхната записка. След 2012 г. има изменение в нормативната ни база, която казва, че сградите за здравеопазване и образование за София трябва да са до 8 етажа и до 5 етажа в районите с по-висок риск от земетресения. Евакуацията на всяка болница е сложна и трудна, защото има интензивни сектори, има операционни, има тежки случаи. А в този случаи болните са деца! По-добре е изобщо да не се мисли за евакуация, а за сграда, която трябва да издържи. В заданието на Министерство на здравеопазването има изискване сградата да бъде укрепена съобразно европейските норми, но възниква въпросът възможно ли е изобщо това да се случи и на каква цена. Конструктивната експертиза на строежа е буквално криминален елемент в цялата сага. Това е много важен документ, защото той изяснява какво и как трябва да се укрепва и това трябва да се отчете в офертата. Но документацията на скелето беше достъпна само в сградата на министерството. Поискахме копие, но получихме само една част от експертизата. Конструктори преглеждаха документите на място, в министерството, и тяхното становище е, че експертизата е непълна. Притеснителен факт е, че изпитванията на бетона са правени преди 12 години. Това е 1/2 от живота на този строеж, който е на около 36 години. Строежът старее, както старее човекът. Да не говорим, че направените изпитвания са само по безразрушителен метод, с „почукване“. Дори когато се използва този метод, е задължително да се вземат ядки и да се изследва бетон от определени ключови места на конструкцията. Това липсва от експертизата – вероятно просто не е направено. Поискахме пълното конструктивно обследване, за да можем да изготвим независима експертиза заедно с Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и Европейския съвет на инженерните камари. Отказаха ни достъп в електронен вид и в момента водим дело по закона за достъп до обществена информация.
- Твърдите, че предвиденото укрепване е рисково. Защо?
- Ще ви предоставя становището на проф. Васил Кърджиев от УАСГ, ръководител на катедрата по масивни конструкции, и на доц. Светослав Спасов, специалист в изследването на конструкциите – и двамата сред най-добрите в своята област. Единодушни са, че експертизата е непълна, а предписаното укрепване може да компрометира допълнително строежа, тъй като е заложено доливане на плочите, което увеличава теглото им и при земетръс увеличава хоризонталните усилия, тоест ще има по-големи отклонения. Но най-притеснителен в обществената поръчка е фактът, че тази сграда ще се строи без задание. Цялото задание се свежда до това какво искаме като функционалност от помещенията - колко стаи и колко хора ще работят там. Няма и дума за ключови системи - изисквания за стерилност на въздуха, за медицинските газове, евакуацията, пожарната безопасност, енергийната ефективност. Болниците са едни от най-големите потребители на енергия и това отдавна се взема предвид по света, където лечебните заведения се проектират и строят така, че дори произвеждат част от необходимата им енергия. Съвременните сгради събират дъждовната вода и използват част от нея за санитарно-битови нужди. Това не са мечти - ние го правим дори за частни еднофамилни къщи.
- Излиза, че след като тези изисквания не фигурират в заданието, проектантът сам трябва да се погрижи и да ги измисли.
- Да. Това не е невъзможно. Но имаме две опасения. Първото е, че строителят може да не разреши на проектанта да направи това, защото целта на строителя е по-голяма печалба, а не максимално качество. Второто е, че може да се окаже, че парите не стигат, понеже не е предвидено и няма предварителна сметка колко би струвало. В заданието няма дори основни изисквания като например осигуряване на паркирането. Не е написано колко линейки трябва да могат да спират, да гарират, не е ясно спешното отделение как ще работи. В заданието няма дума и за източниците на ток - една болница трябва да има няколко различни независими захранващи източника, извън собствените генератори. Какво става, ако спре токът? Миналата година „Човек на годината“ стана лекар, завършил операцията при спрян ток, на светлината на фенерче от мобилен телефон. Нормално ли е да се оперира на фенерче?
Няма заложено изискване за независимо захранване с вода - поне от два магистрални водопровода. Няма изискване за фотоволтаична система - окачените фасадите и покривно остъкляване могат да работят като фотоволтаична система. Липсват изисквания за вътрешно озеленяване, за озеленяване на покрива като компенсация за липсата на парк. Министерството казва - ние на всяка стъпка ще се съобразяваме с нормативните актове. Да, но като отвориш нормативните актове, особено наредбата за проектиране на здравни заведения, в нея е записано - за паркирането изискванията трябва да залегнат в заданието, броят на аварийните асансьори също трябва да се посочат в заданието. Заданието на министерството първоначално беше 20 страници, след нашата намеса стана 50 страници, а по света е 500. Без ясно задание, тази сграда може да бъде проектирана така, че след 5 години, след гаранционния срок, да излезе от строя и да започнат безкрайни ремонти.
- Добре, това са аргументи на здравия разум. Надали в министерството не схващат всичко това. Защо продължават да упорстват да завършат процедурата?
- Двете камари - на архитектите и на инженерите, предложихме безвъзмездно да подпомогнем тази важна кауза, да съдействаме за изготвяне на заданието, да направим предпроектно проучване. Никаква реакция. Нямам представа защо всички институции мълчат, въпреки че детската болница е важен национален въпрос. Абсолютно неразбираемо е как може всички аргументи на специалистите да бъдат отминати с мълчание. Хората, работещи в институциите, нямат ли деца и внуци? Не ги ли засяга?
- Къде е в този сюжет самата медицинска общност?
- Лекарите чуха нашите аргументи, работим заедно с част от тях. Направихме заедно дискусия, на която стигнахме до единодушно решение, че трябва да се направи нова обществена поръчка. Към това искане се присъединиха Националната мрежа на децата, Асоциация "Родители", пациентски и лекарски организации, отделни педиатри - над 160 организации. Общото мнение е, че тази обществена поръчка трябва да бъде прекратена и трябва да бъде създадена истинска национална детска болница.
- Много ли ще се забавят процедурите от всичките тези допълнения, за които настоявате - ако аргументът на здравно министерство, е, че бърза?
- Колко бърза? Няма да стане по-бързо, ако се спазят законовите процедури. Изисква се изменение на Общия устройствен план, което ще отнеме години. Защо бърза? Заради изтичащия си мандат ли бърза? От 40 години чакаме, за да направят болница набързо с огромен компромис ли? После 40 години ще си влачим последиците от решението ли?
Получихме съдействие от Столична община, обсъдихме възможни терени, до които има добър масов транспорт и улици, по които могат да се отделят бус ленти, които ще ползват и линейките. Тези терени са в близост до основните артерии, свързващи София с националната пътна мрежа, за да не се генерира допълнителен трафик. Тези терени са държавна собственост и са достатъчно големи, за да може да се обособи парк. Намерихме няколко такива места и в момента ги обсъждаме с лекарите, за да ги предложим на министерството. Има разбиране от Столичната община, има разбиране от страна на родителите, лекарите, архитектите, инженерите, на всички, които ще бъдат ангажирани и ще ползват тази болница. Само държавата показва пълна незаинтересованост към този разговор. На какво се дължи това арогантно отношение към важен за цялото общество въпрос, въпрос, по който никой не бива да е равнодушен? Как администрацията на едно министерство, на което ние с вас като граждани плащаме заплатите, си позволява такава арогантност? Чий интерес защитава?
