На петролния фронт ври и кипи. Покрай противоречивия Закон за горивата малки и големи фирми се изпокараха. Конфронтираха се и знакови представители на едрия капитал (Кирил Домусчиев и Валентин Златев влязоха в схватка). Премиерът Борисов се самообяви за победител в битката с цигарената контрабанда и "предупреди", че сега взима на мушка дизелово-бензиновите измамници. И Комисията за защита на конкуренцията се раздвижи и най-сетне откри топлата вода - извади анализ, който на практика казва, че конкуренцията куца, пазарът на горива е счупен и че държавата не прави нищо, за да го оправи. КЗК предлага и набор от мерки, за които експерти и политици от години настояват - улесняване на вноса на нафта и бензин, облекчаване на достъпа до складове и прочее. Странното е, че комисията - страж на конкуренцията, и при този си анализ не видя ни монопол, ни олигопол, ни картел. Но пък признава, че в петролния бранш има прекалено много сива икономика. И в тази връзка предлага станалото модерно напоследък "решение" - данъчна амнистия за сенчестите фирми.
В България обикновено властите стават забележително активни в борбата със сивата и черната икономика само когато бъдат натиснати отвън. Видяхме го при цигарите. Западни и други партньорски спецслужби - най-вече британски и турски, както и мултинационални тютюневи концерни здраво притиснаха България да озапти тютюневата контрабанда и стана чудо - сенчестият сектор у нас се сви до едноцифрени проценти.
Сега явно са наред горивата. Може би и защото в последния доклад на Европейската комисия за страната ни сред многото критики има и тревога за мащабите на измамите в петролния сектор. "Сенчестата икономика остава предизвикателство. Оценките показват, че в България тя е по-голяма, отколкото в повечето държави от ЕС. Функционирането на пазара на моторни горива като цяло остава проблематично. Според скорошно проучване на Центъра за изследване на демокрацията има пробив в нелегалната търговия с тютюневи изделия и ДДС измамите, но черният пазар на горива е нараснал до 600-700 млн. лева годишно". Това са цитати от официалния февруарски доклад на Брюксел. А вероятно има и неофициален натиск върху София за взимане на мерки, и то не само откъм ЕК. Издава го и внезапната показна решимост на премиера Бойко Борисов да извади на светло оборотите на петролните компании. Спомняте си как наскоро той откри "контрабандния център", където НАП, митниците, МВР и др. контролни органи ще действат заедно, въоръжени с камери, радари и мощна информационна система и ще ловят ладии, цистерни и танкери нарушители.
----------------------
Проучването на българския Център за изследване на демокрацията (ЦИД), което Европейската комисия цитира, излезе миналия октомври. Но не получи гласността и вниманието, които заслужава. Докладът, който оценява заплахите от организираната престъпност у нас, описва особеностите на българския петролен пазар, на който легално се въртят 8-9 млрд. лева годишно, а за оборотите в сенчестия сектор се носят легенди.
Експертите на ЦИД още в началото отбелязват, че организираните криминални мрежи у нас имат дълга традиция и богат опит в нелегалното предлагане на горива. "Създадени са различни „инфраструктури“, подпомагащи криминалните предприемачи по цялата верига от вноса на нефт до бензиностанциите - малки рафинерии, произвеждащи незаконно гориво, пристанищни съоръжения, подпомагащи контрабандата или митническите нарушения с петролни продукти, складове с манипулирани уреди, съхраняващи гориво без платен акциз и ДДС, ведомствени и мобилни бензиностанции, транспортни средства за укриване.
За родната организирана престъпност контрабандата на горива е един от най-големите източници на приходи още от времето на югоембаргото (1991–1995 г.). Следват етапи на адаптация от масова контрабанда през речни и морски пристанища, до по-меки форми на митнически измами и продажби от безмитни бензиностанции. Делът на незаконния пазар на дизелово гориво през първите години след присъединяването на България към ЕС ( 2007–2009 г.) достига 32-39% от общите продажби. В този период като цяло ситуацията не се променя съществено поради трудното доказване на престъпленията и политическо покровителство (според някои експертни мнения). Започналата икономическа криза през 2009 г. поставя остро въпроса за загубите, които бюджетът търпи от несъбрани акцизи и ДДС при горивата. Следват серия от мерки, които приходната администрация и правоохранителните институции предприемат, за да намалят щетите. Вероятно най-успешните стъпки са свързани с въвеждането на измервателни уреди при производителите на горива и акцизните складове. България въвежда електронна система с фискална памет (ЕСФП), която свързва касовите апарати на бензиностанциите в страната със сървърите на НАП и Агенция „Митници“. Впоследствие се въвежда и задължителният контрол на търгуваните количества горива чрез въвеждането на нивомери в бензиностанциите. Въпреки критиките, че криминалните групи и сенчестите компании се адаптират към новите мерки, данните от акцизните приходи показват, че през 2012 г. има рекордно увеличение на постъпленията с 8.5%.
Авторите на проучването не споменават имена в краткия исторически преглед, но всъщност очертават успеха на мерките, трасирани от шефа на Агенция "Митници" Ваньо Танов, вече покойник. Анализът на ЦИД припомня и последвалите отстъпления на властта, при които част от планираните мерки срещу нелегални продажби отпадат. "Например след протести на селскостопанските производители са оставени да функционират без ЕСФП и нивомерни уреди бензиностанциите за „вътрешно потребление“ - наричани още „ведомствени". През 2016 г. Министерството на финансите отчита 1440 регистрирани бензиностанции за „вътрешно потребление“ - при 4225 бензиностанции с ЕСФП и нивомерни уреди. Прави впечатление, че бизнесът на ведомствените се разраства. По официални данни през 2016 г. близо 6%, или над 317 млн. литра от всички горива, са продадени именно във ведомствени обекти. А през 2014 г. делът им е бил само 2 на сто, отбелязват експертите.
Според ЦИД пазарът на нелегални горива у нас се движи в границите 600-700 млн. лв. годишно. Тази оценка е нещо като средноаритметично между различните изчисления, правени от държавни институции, браншови организации и частни компании, уточняват от центъра. Всички калкулации обаче показват едно и също нещо - това е криминалният бизнес, който нанася най-тежки загуби на акцизи и ДДС за държавния бюджет. Според Българската петролна и газова асоциация незаконната търговия е за около 1 млрд. лева. Други експерти от бранша говорят за 600-650 млн. лв.
През последните години у нас има 4000-4300 бензиностанции, но продажбите са концентрирани в 920-930 - собственост на седемте големи вериги. На практика около 80% от потреблението на горива минава през обектите на "голямата седморка". В същото време оценката, която НАП прави през последните години (на база брой превозни средства и разход на гориво), показва, че има значителни количества, продадени на черно. Според авторите на анализа това е индикация, че част от нелегалните продажби се реализират чрез легалната мрежа. Дребните бензиностанции търгуват малки количества и трудно биха могли да скрият големи нелегални продажби. "Ако оценките за толкова значителни обеми незаконно гориво са верни, те вероятно се търгуват през някои от обектите на една или повече национални вериги от бензиностанции. Според твърденията от различни криминални предприемачи това се случва чрез манипулация на софтуера за подаване на данни", пише в анализа. От ЦИД обаче уточняват, че въпреки многобройните ревизии и разследвания на данъчните и правоохранителните институции досега не са открити доказателства.
Откъде идва незаконното гориво?
Експертните становища са единодушни - основен източник са малките рафинерии. В общия случай рафинериите внасят „тежки горива“ (използвани най-често за отопление), преработват ги и извличат моторно гориво. От 1000 литра „тежко гориво“ се извличат приблизително 800 литра автогориво, а останалите 200 литра се декларират като рандеман. От "рандемана" се произвежда гориво, което се пласира незаконно през „доверени" бензиностанции, без да се внасят акциз и ДДС. Някои "доверени" бензиностанции са част от голяма верига, но отдадени на франчайзинг на фирми, склонни да поемат рискове, обясняват от ЦИД. В други случаи горивото се продава на черно през малки или през ведомствени бензиностанции, през които зареждат строителни, транспортни фирми, фермери.
Втората схема в търговията на черно е свързана с вноса на битум от Западните Балкани, най-често от рафинерията в Панчево, Сърбия. "В битума обаче е изсипано определено количество газьол без платен акциз и ДДС. Горивото се извлича в някоя от малките рафинерии или в нелегална мобилна инсталация. Смята се, че тази схема се използва от строителните фирми и свързаните с тях транспортни фирми", обясняват експертите.
Третият модел е свързан с горивата за селскостопанските производители, които са освободени от акциз. Част от това гориво се продава през местни мрежи в малките населени места. Този източник на незаконно гориво обаче е относително малък. Друг трик става с „мобилните" бензиностанции - нелегалното гориво се вози и продава директно от МПС-тата – товарни камиони, микробуси и др., в които са скрити резервоари или пластмасови туби. Подвижните нелегални бензиностанции обикновено обслужват квартали в определени населени места, където има доверени потребители сред населението. Средната цена е, забележете, 40-50 ст. на литър. Смята се, че за да е възможно реализирането на подобни продажби, местни служители от правоохранителните органи и приходната администрация не санкционират подобни „мобилни бензиностанции“. Все пак това са най-лесно разкриваните продажби на незаконно гориво. Събраните данни показват, че в определени области - Пернишка, Благоевградска, Софийска, Пловдивска, Русенска и др., нелегалната мрежа за снабдяване чрез малки рафинерии, дребни местни и мобилни бензиностанции работи от години, разкрива докладът.
Авторите на проучването отбелязват, че оценката за обемите на разпространение на нелегално гориво през "доверените" обекти е трудна и е по силите само на НАП и митниците, които разполагат с оперативни данни за оборотите на отделните търговци. Анализите на приходните агенции не са публични. Все пак е известно, че Агенция "Митници" оценява загубите за бюджета на 500-600 млн. лв. А тя разполага с най-пълните оперативни данни за вноса, съхранението, превоза и потреблението - благодарение на БАЦИС (Българската акцизна централна информационна система) и Информационна система „Контрол на горивата“ (ИСКГ).
Заключенията
"Данните от застраховането и демографските тенденции показват, че броят на автомобилите у нас едва ли ще расте още. А технологичните решения намаляват разхода на гориво, което означава, че пазарът на горива - и легалният, и сиво-черният, ще се свива устойчиво. И ако контрабандата не бъде намалена, приходите от акцизи и ДДС ще започнат да падат, което носи бюджетни, а и политически рискове. Този тип престъпна дейност остава недостатъчно приоритизирана от правоохранителните органи. Случаите на установени криминални и акцизни нарушения със значителни щети за държавния бюджет са изключително редки. Все още не е ясно как ще се отразят последните законови промени, рекламирани като мерки за разбиване на каналите за незаконни горива. Системите за контрол на горивата остават непрозрачни - потоците данни, които се събират и обработват, са толкова сложно обвързани, че само тясна група експерти имат поглед какво се случва със събираемостта на ДДС и акцизите. Извън вътрешните системи на митниците няма никакви обективни външни данни, които да могат да бъдат използвани от обществото и политиците за независима оценка на работата на контролните органи.
Възможностите
Предстоящото въвеждане на тол системата ще създаде нов изключителен източник на данни. Информацията за автотрафика позволява много точни оценки за потреблението - по периоди и по региони. Друга възможност според ЦИД крият новите технологии - като наномаркиране на горивата. Този метод работи много успешно в Сърбия например (Бойко Борисов даже обещаваше да го въведе и у нас, но бързо забрави.)
