Здрава гърбина ще му трябва на Ахмед Доган до парламентарните избори. След безобразията, които натвори около Росенец, партиите от целия политически спектър започнаха да сипят крошета отгоре му. Всички усетиха, че така лесно може да спечелят благоволението на хората, които се вбесиха от поведението на почетния лидер на ДПС и неговите поддръжници.

Даже ГЕРБ, които иначе обикалят на пръсти около движението, изведнъж оголиха зъби. Бойко Борисов отсече три министерски глави, неофициално известни като депесарската квота в кабинета му, с надеждата, че така ще умилостиви протестиращите граждани. Властта внезапно откри незаконните постройки при крайморския сарай на Доган и отряза парите от студения резерв към неговия ТЕЦ. За капак премиерът обвини пред цялата страна „Шиши” – произнасяният досега шепнешком прякор на депутата от ДПС Делян Пеевски, че дърпа конците на опозицията и на президента Румен Радев.

Не, така герберите няма дори да нащърбят порочната система, в центъра на която се е окопало движението, камо ли да я разрушат. А и едва ли имат подобно намерение. В крайна сметка,

партията на Борисов принадлежи към същия политически модел като ДПС.

Интересите им по-често се пресичат, отколкото се раздалечават. Затова разни половинчати мерки и остри думи няма да променят същността на нещата – че един патологичен субект, каквото е движението на Доган, заема сърцевината на българската политика и оттам протяга пипала към цялото обществено тяло. И засега няма кой да му посегне.

Тази патология лъсна в цялата си плашеща грозота, когато Доган докара орда партийни активисти да бранят крайморската му резиденция и провокира безредици. Години наред депесарският самодържец залива публиката с изтъркани пропагандни клишета за опазване на етническия мир. А сега безапелационно показа на страната, че би позволил на надъханите си привърженици да стъпчат „заедността”, барабар с прословутия български етнически модел,

само и само да опази своето имане.

А иначе с какво дразнащо лицемерие върти десетилетия наред плочата за ДПС като “гарант на етническия мир в България”! Вярно, движението изигра известна роля за относителното спокойствие в страната през годините на прехода. Появата му на политическата сцена и участието му в държавното управление успокои българските турци, че имат свои хора във властта, които няма да позволят да се повторят опитите за асимилация от миналото. Но каква висока цена плащаме за това!

Централната роля в държавата, която Доган си извоюва, му докара толкова благини, че 

движението надебеля – превърна се в охранен политически паразит,

който безскрупулно и нагло се облагодетелства от позицията си. Самодоволното признание на почетния лидер за неговите „възможности на банкер”, които му позволяват да се заобиколи с „обръчи от фирми”, разкри до каква степен той и хората му, сред които изпъква магнатът Делян Пеевски, са просперирали в сумрака на прехода. Сараите на депесарския големец – тежко охранявани от държавни служители с агресивното поведение на мутри, са само най-видимото проявление на този процес.

Инцидентът край Росенец показа и нещо друго – че ДПС съществува най-вече, за да удовлетворява персоналните потребности на своя водач. В момента България се тресе от изключително сериозен политически конфликт, който е възможно да прерасне и в граждански. А ДПС го кара както обикновено – по ориенталски лениво следи положението с едва повдигнати клепачи. Реагира единствено, когато усети заплаха за личното благоденствие на своя водач – протестът на гневните граждани край сарая. Тогава огромното туловище на движението се раздвижи неочаквано пъргаво и подреди хиляди партийни войници да защитават Доган и пищната му собственост. Така излезе в какво се е превърнало ДПС –

охранителна фирма на повикване,

която защитава персоналните интереси на един новобогаташ. И тъй като същият този богат човек е и влиятелен политик, той получава поддръжката на други овластени фигури, с които си има вземане-даване. Преди да реши, че може да ползва Доган за боксова круша, Борисов с готовност му помагаше – даже като хвърли незапалената бомба за потенциален етнически конфликт. Защо ли някой не попита този човек, който си играе на министър-председател – дава ли си сметка какво направи? Осъзнава ли, че фактически отъждестви личното добруване на един партиен лидер с опазването на етническия мир в България? И това при положение, че опозиционните лидери дадоха ясно да се разбере, че повеждат война срещу криминализирания елит, а не с групи от населението, още по-малко с цели етноси. А сега Борисов нахално обвинява противниците си, че те заговорничили с ДПС!

И какво излиза накрая? Че Доган, с верния Борисов зад гърба му, са готови по всяко време да размахат кибритени клечки насред локва бензин. И всичко това не заради идеология, не дори заради властта и влиянието на ДПС. А заради личното добруване на сарайския големец. Каква друга причина е необходима на гражданите, за да поискат да ги изгонят от властта и политиката?