За някои идеята на Министерството на финансите да раздвижи „спящите“ акции от масовата приватизация си е откровена национализация и безобразие. Не можем да ги виним, особено ако са имали вземане-даване с регулатори като Комисията за финансов надзор. За други обаче – като шефа на централния депозитар, идеята е съвсем логична и навременна, защото хората най-после ще си получат парите, а фондовата борса ще бъде раздвижена.  

Какво предлага МФ?

На притежателите на ценни книжа се дава срок от една година, за да прехвърлят книжата си по подсметки в инвестиционен посредник, с което да ги направят по-лесни за търгуване. Акциите на тези, които не предприемат действия, ще бъдат служебно (принудително) прехвърлени в специално създаден фонд, от който те ще получат дялове. Ако в рамките на 5 години притежателите на такива дялове не проявят интерес към тях, т.е. не ги продадат, фондът ще получи средствата от продажбата им и ще ги пренасочи в обществен интерес.

Как се стигна дотук?

„Централен депозитар“ АД беше създаден със Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества през 1996 г. Неговата цел беше да бъде единен регистратор на собствеността на всички безналични ценни книжа, като така се избегне отпечатването на ценни книжа на хартия. И той я постигна - при масовата приватизация не се допуснаха измами и злоупотреби, които се случиха в други бивши социалистически страни при този процес.

В резултат на този процес се създаде така нареченият регистър „А“, в който се водят акциите на физически лица, резултат от масовата приватизация. В момента там има около 2 милиона сметки, които Централният депозитар обслужва безплатно. От друга страна, воденето на подобен регистър противоречи на логиката на подобна институция и на европейските директиви в тази област. Депозитарната институция, както и фондовата борса  трябва да общуват само със своите членове, които са се ангажирали да спазват правилата и регулациите на тези институции. Определено не е редно Централният депозитар да контактува с крайни клиенти. И това противоречие трябва да бъде решено някак.

Въпросът е как?

Очевидно Министерството на финансите предлага свой вариант за изход от ситуацията. Според мотивите към предложението в момента обемът на свободно търгуеми ценни книжа е нисък и това съответно води до ниска ликвидност на вторичния пазар. Гражданите не знаят, че притежават ценни книжа и съответно не упражняват правата си на собственост и не получават дивиденти. Има доста недобри практики, свързани с управлението на публичните дружества с миноритарни дялове (от порядъка на 15-17%). Някои дружества дори „усвояват“ непотърсените от миноритарните акционери дивиденти в своя полза.

Като се абстрахираме, че обемите търгувани ценни книжа и ликвидност не би трябвало да вълнуват МФ и са по-скоро ПР, другите доводи са валидни.

Проблемът е стар и сериозен, защото в този регистър има какви ли не акции – някои дружества вече са фалирали, други не са публични, собствениците на част от ценните книжа са починали, а стойността на акциите е твърде ниска, за да мотивира наследниците да си губят времето да си търсят наследството.

Текущата ситуация устройва добре ръководствата на бившите приватизационни фондове, защото с миноритарен дял, понякога дори само с 15%, те управляват активите на фонда в техен интерес. От друга страна, ако собствениците на „спящи“ акции не потърсят дивидентите си в рамките на 5 години, парите се връщат в дружеството и се преразпределят между активните миноритарни акционери. Логично е най-сериозна да е съпротивата именно от ръководствата на такива фондове, защото предложението заплашва пряко икономическите им интереси.

Така че в това отношение инициативата на МФ е похвална. Но

дяволът, както винаги, е в детайлите

Защото преди 10 години същото това Министерство на финансите, по времето на правителство начело със същия министър-председател, на практика национализира Българската фондова борса, придобивайки по номинал контролен пакет от нея, като ни уверяваше, че го прави, за да може по-лесно да я продаде на стратегически инвеститор. Освен че тогава ощети акционерите на борсата, МФ вече 10 години не може да намери стратегически инвеститор, а пазарът е практически замрял. КФН пък, която е призвана да регулира и развива пазара на ценни книжа, наскоро прие една, меко казано, необмислена, а всъщност глупава наредба, според която пенсионните фондове могат да отчитат в портфейлите си по пазарна цена акциите само на дружества, които  са включени в индекса „Софикс“. Подобна регулация, разбира се, ще доведе до разпродажба на всички акции, които не са включени в индекса, с всички негативни последствия от това. Така че основанията за оптимизъм, че операцията със „спящите“ акции ще бъде изпълнена изцяло в интерес на техните собственици с помощта на държавата, са доста слаби.

Както се казва в един тъжен виц на тема България – тука е така.