Ирониците може да почерпят! Сред сълзи и сополи сюжетът в политическата ни сапунка взе рязък завой: жена-беглец предлага да се събере със съпруга насилник; кълне го, обаче моли и детето за компромис; "Аз като ви казвам, че не можете без мен!..", тържествува насилникът. "Лошо ми е!", би казал Али Раза, ако участваше в тази политическа (мело)драма. В нея партията майка на протеста (ДБ) търси от мишената на протеста (Бойко Борисов) подкрепа за кабинет, настоявайки и детето на протеста (ПП) да се присъедини. Клетият протест! - той вече е обикновена статистика в летописа (2020-2022 г.), след като и бащата Радев отдавна сътрудничи с врага.
"Нека извадим пред скоби националния интерес в името на пет приоритета!... ДБ може да поеме отговорността да бъде мост!... Сега е моментът за мини преход от безизходицата и корупцията!... Трябва да има някакво договаряне на ПП с ГЕРБ!... Да видим ГЕРБ узрели ли са!", реди Христо Иванов. Произнесени в очакването на кого ще бъде даден третият мандат, думите са
разблъскване с лакти:
"Ние можем да съберем несъбираемото, на нас следва да се даде мандатът!", казва ДБ. Адресатът на посланието е Румен Радев. "Да, г-н президент, точно ДБ ще ни събере!", потвърждава Борисов с твърдението, че ГЕРБ няма да се обвързва с БСП. В добавка се подиграва: единия ден предлага Христо Иванов за премиер, на другия заявява, че би подкрепил и правителство на министри само от ДБ. Искате узрял Борисов? - Ето, готов е. Не пет, а десет приоритета ще подкрепи, защото всичко това означава едно - окончателна
капитулация на протеста
Залогът е такъв. Не му трябват ПП-та, БСП-та... Нужна му е ДБ, наместила се в историческия коловоз на реформистка сила. Трябва му като свидетелство за пречистване, тапия за "коректна фирма".
Ирониците се забавляват при цялата тази картинка не само защото Христо Иванов чака поредно вразумяване от ГЕРБ. Но и защото знаят, че новото винаги е добре забравено старо - особено в политиката и въпреки клетвите. Така "новото" сега се състои в думи, които следва да заменят стария "исторически компромис". "Технически кабинет" е умотворението, който към момента води в
класацията по лингвистична алабалистика
пред "аварийно правителство", "служебно, ама не на Радев", "не е коалиция, а просто състав от министри" и други от този род.
Както винаги, малочислени, но пък кресливи агитки се пренастройват в момента из социалните мрежи да възхвалят до вчера кривата, вече права линия. Затова ситуацията изисква да бъдат казани няколко неща:
Първо, дори да не е скрепена с подписи, а и да е без участие на партийни лица, обща подкрепа за правителство е съюз. Дори и неформален - съюз си е. "Враца ми е Ню Йорк", казваше Валери Божинов. "Обща подкрепа не е съюз", казва сега ДБ със същия успех.
Второ, дори да не се стигне до правителство, офертата на Христо Иванов
е преминат Рубикон
"Никога с ГЕРБ!", "Чегъртаме ги!", "Искаме възпитателно възмездие!", бе доскорошната линия на "силите на промяната". Вече е ясно, че може и с ГЕРБ; под условие, но може - поне една от формациите на "промяната" смята така. Тук има и друг любопитен момент - прокараният "мост" идва точно от Христо Иванов, който няколко пъти през тия 3 години подхвърли, че някак би могло да се взаимодейства с ГЕРБ. След настаналото възмущение се измъкваше, че не бил разбран. Вече "мостът" не изглежда случаен. Прилича на политическа линия. Тя не е "Долу ГЕРБ!", а "Заедно с една подобрена ГЕРБ!" - каквито бяха надеждите при историческия компромис; а и при първото правителство на ГЕРБ, когато чрез министрите Трайков, Дянков и Плевнелиев "реформистките сили" мечтаеха да държат юздите на "бившата мутра".
Винаги става обратното. Затова на трето място трябва да се каже, че ДБ може да си има много причини да прави всичко това днес - но те са нелогични, неразумни. Има се предвид свръхестествено преобразяване на Борисов, затова огромната част от публиката се удря по челото: "Каква я мислехме, каква стана!"
Четвърто, разсъждавайки за причините за завоя, допускащ обвързване с ГЕРБ, като най-вероятна изглежда натиск на западните партньори да се формира "евроатлантическо правителство" - възпиращо "Възраждане" и други проруски сили. Ако това е така, ДБ и всички, които мислят като нея, следва да бъдат честни: да кажат, че "атлантическите ценности" насред войната в Украйна са по-важни от борбата с корупцията, олигархията, модела и т.н. Защото е ясно, че с ГЕРБ те не могат да бъдат борени. Следва и да разяснят как тия атлантически ценности биха били защитени точно от Борисов, след като досега не ги защитаваше (включително и според ДБ).
Пето, честността изисква да се каже още, че Иванов въобще не предвижда кратко управление с евентуалния трети мандат. Базовото му условие за кабинет е "конституционна реформа на прокуратурата". А тя
не се прави за ден-два
Също така следва да се отбележи, че четири от петте приоритета на ДБ (влизането в Шенген, в Еврозоната, изпълнението на плана за възстановяване, модернизацията на армията) са приоритети на всички други партии, без "Възраждане". Петият е именно съдебната реформа. Тоест най-спокойно ГЕРБ (и не само тя) може да си изтарикати да работи по четирите приоритета, а по петия, въпреки че е договорен, да я карат "яваш-яваш". И в един момент "широкото мнозинство" да се разпадне преди митичната вече съдебна реформа - това ще е финален резил за "мечтателите".
Шесто, изборите преустановяват само за кратко парламента. Тоест при желание въпросните приоритети винаги могат да бъдат гласувани - както стана с военната помощ за Украйна. Така този факт обезсилва аргумента "при нов вот приоритетите няма да се реализират". Важно е също, че твърдения от рода на "по-добре тоя парламент, отколкото нов"
са капитулация на "силите на промяната" -
изразяват очакване, че в следващия тези сили ще бъдат по-малочислени.
Седмо, моментът е ключов и за ПП. ДБ иска от нея също да се договаря с ГЕРБ, за да носят общ риск. Но не бива да се забравя, че всеки политически възход през последните години е бил върху анти-ГЕРБ вълна - включително на Христо Иванов, напуснал второто правителство на ГЕРБ. Всяко прилепване до Борисов е като на пеперуда върху пареща крушка. Би било лудост ПП да се върже на играта, започната от ДБ, с риск за собственото й оцеляване.
Осмо, ако се разсъждава чисто прагматично, дистанцирано, без партийни краски, възниква един голям въпрос: за какво бе безвремието цяла есен, ако ще се прави достлук с Борисов? Че нали и той предлагаше същото - приоритети, точки, експерти, неучастие на политически лица... Ако е заплашено влизането в Шенген, Еврозоната...., и може да бъде спасено само с подкрепата на Борисов, защо следваше да се губи такава огромна енергия във война с него? На път е да се окажат прави всички онези, които твърдяха, че противопоставянето е парлама, за
да не бъде сервирано от раз на електората,
че е налице нова реалност, изтриваща старите разделения.
Накратко, каквото и да се случи с третия мандат, както, офертата към ГЕРБ - направена точно от ДБ, точно в този момент, е напълно нова политическа ситуация. Тя може да се окаже повратна за целия цикъл след 2020 г. А че нещата отдавна не са такива, каквито бяха доскоро, показа и ДПС. Йордан Цонев най-официално се оплака, че анализаторите изключват партията като получател на третия мандат - не бивало, понеже каквото е ДПС, такива са и останалите, че даже е и по-експертно от тях. Това не бе толкова заявка за получаване на мандат, колкото вдигната ръчичка с отложен хоризонт: "Абе, след като с Борисов може да сте "технически" заедно, що с нас да не може?". Следващата стъпка е и тая плахост да премине в блъскане на лакти. Защото, наистина, ако с ГЕРБ може, защо не и с ДПС?
Всеки един радетел на "техническия компромис" следва да разясни горната дилема.
