Като почнала разправията, пред гостилницата се насъбрала навалица.
— Удряй! — рекъл Хитър Петър и застанал на слънце. — Вземи тоягата и удряй, но си отваряй очите да не ме докоснеш, тъй както аз не докоснах яденето ти. Инак ще играе дървен господ по гърба ти.
— Какво да удрям? — смаял се гостилничарят.
— Удари десет тояги на сянката ми!
Всички наоколо прихнали да се смеят. Гостилничарят засрамен се скрил в гостилницата.
Ангел Каралийчев, "Хитър Петър и гостилничарят"
Сетих се за тази приказка, защото доби нова актуалност. Какво би станало, ако прокуратурата отвори някое от по-дълбоките си чекмеджета, както подмята нейният нов началник? Върху чия гърбина ще се стовари нейната тояга?
Възпитателната функция на досиетата на комунизма отдавна се изхаби и дори заклетите седесари рядко се интересуват от тях. Новият политически сезон има нужда от нови сюжети и главният прокурор Иван Гешев, който на драго сърце се зае да му бъде сценарист, избра най-седесарския период от прехода, за да ни пусне сериал за криминалната приватизация по времето на Иван Костов. Само че преходът е криминален от самото си начало, та до днес, т.е. отпреди Костов и след него. Подбирането на епизоди от средата няма да освети достатъчно ограбването на държавата и спестяванията на населението.
Юристи веднага се втурнаха да доказват, че упражнението е безсмислено, защото престъпленията на клептокрацията и организираните престъпници от "първоначалното натрупване на капитала" отдавна са опростени по давност. След като те са писали законите с едната ръка, докато с другата са бъркали по чужди джобове, няма съмнение, че са се погрижили за своята недосегаемост. Председателката на правната комисия в парламента Анна Александрова от ГЕРБ внесе допълнително успокоение: "От правна гледна точка към момента на тези производства, които са приключили, които са с изтекла давност, не би могло да се търси отговорност". Но за да не развали шоуто преди да е започнало, добави пред Дарик радио: "Според мен е достатъчно българските граждани да разберат, да се оповестят тези, които са злоупотребили по някакъв начин през този приватизационен период и са се обогатили, нека хората да знаят."
Така разбираме каква е художествената идея:
да се организира национално шоу, но без правни последици. Майтапът, разбира се, ще бъде за сметка на онези, които вече са изпаднали от властта, и затова не се предвиждат роли за герои от последните десетина години, т.е. от трите мандата на премиера Бойко Борисов. По принцип изкуството няма за цел да наказва, а да възпитава. Англичаните използват израза to name and shame (да назовеш поименно и посрамиш) в случаите, когато дискредитирането на нечия репутация е достатъчно тежка санкция. У нас имаше подобна практика по времето на комунизма, когато на публични места се излагаха табла с имена и снимки на заловени джебчии. Те изпълняваха някаква назидателна и превантивна роля.
Можем ли по този начин да респектираме клептокрацията, която доби усещане за богоизбраност поради хилавия обществен отпор срещу нейния възход? През последните години имаше слабоефективни протести срещу конкретни лица, които формално не носят отговорност за управлението на държавата, но имат принос за нейното състояние. Най-паметни са протестите срещу Делян Пеевски, който се бе засилил да стане шеф на ДАНС, но трябваше скромно да се задоволи с бурно забогатяване, овладяване на важни сектори от икономиката и израстване до медиен император. Неговият възход можеше да избоде очите на прокуратурата, но тя не забеляза нищо нередно, включително и покрай разграбването на КТБ.
Единствено български и международни журналистически организации направиха опит да разобличат превръщането му в национален медиен монополист, но се натъкнаха на формална пречка: Пеевски не е такъв. Той имал само няколко издания и въобще не бил монополизирал разпространението на печата. Франс прес, която пусна информация, че контролира 80% от разпространителската мрежа, бе заплашена със съд за клевета. Никой българин не си е позволявал досега да се държи така дръзко със световна агенция. Все пак той не се реши да заведе дело, но нищо чудно да го бе спечелил, защото в България има ясно разделяне на дух от материя. Духът на Пеевски може да е повсеместен, но лицето Пеевски е нещо семпло, макар и корпулентно.
Ако бъдат отворени досиетата на прехода,
ще може от чисто академичен интерес да се проследи процесът на прераждане, при който физическите лица дават живот на произволен брой офшорки, за да прехвърлят върху тях бремето на личната си отговорност. Тези дни имахме редкия шанс да чуем по телевизията от първо лице каква е философията на един от най-богатите българи. Христо Ковачки, който се прочу като главен замърсител на родината с овехтели тецове, мини и вносни боклуци, каза кротко и ясно, че не притежава нищо освен ноу-хау, което предлага като консултант на всеки заинтересуван. Въпросните мини и горивни инсталации принадлежат на някакви офшорки, които би трябвало да си носят отговорност за безобразията.
Същата невинност излъчва и Цеко Минев, когото премиерът Бойко Борисов посочи като собственик на скандалната фирма "Юлен", която сече горите на Пирин извън отредената му концесия, за да прави ски писти и лифтове. Въпреки твърденията на премиера той увери, че не е собственик на фирмата, и можеше да го осъди, ако бе пожелал. Защото за нейната репутация отговаряше офшорка начело с кипърски безработен на име Георгиус Георгиу, който пък междувременно я препродаде преди две години на друга офшорка. Иди им гони сянката!
Каква полза можем да извлечем
от досиетата на прехода? Несъмнено те са интересно четиво, но не всеки би разбрал какво пише в тях. Гешев ще трябва да учреди най-напред специализирано преводаческо бюро, за да схванем от офшорски на български език кои са първоотците, дали потекло на владетелите на българската икономика. Три десетилетия прокуратурата е важен участник в замитането на следите на криминалитета и ако иска да свърши някаква работа, ще трябва да тръгне назад по собствените си стъпки. Сигурно ще се изненада неприятно, че най-напред ще залови себе си като съучастник. Ако направи това усилие, юридическата наука ще се обогати с нова процедура, която условно ще можем да наречем "катарзисът на Гешев".
