Правителството одобри Националния план за действие по заетостта през 2019 година. Като цяло за поредна година няма изненади в т. нар. активни политики на пазара на труда. Администрацията отново има да изхарчи точно 73 млн. лв., разпределени внимателно (до левче) по различните програми. Общата сума е еднаква с 2014 г. и е сходно разпръсната по мерките - без съобразяване с икономическата ситуация, развитието на пазара на труда в страната или ефективността на програмите.
Огромната част от усилията (т.е. парите) са насочени към създаване на субсидирана заетост. И през 2019 г. 75% от средствата ще отидат за директно наемане, а 6% - за обучение. Останалите 19% са за комбинирани програми. Така през 2019 г. е предвидено да се осигури работа на 16 567 души и да се обучат 11 483 души.
България всъщност отново прави обратното
на това, което правят останалите европейски страни, където за директна заетост се харчат 20% от средствата за политики на пазара на труда, 40% са за обучение, а останалите 40% - за ориентиране, консултиране и др. (по последни данни за 2016 г.). В същото време пазарът на труда в страната през последните години продължава да бумти, а заплатите - да растат. Икономическата активност на населението в трудоспособна възраст е на рекордни за страната нива, а заетостта вече надмина предкризисните нива. Отделно България продължава да усвоява значителни средства за развитие на човешкия капитал и по линия на европейските структурни фондове.
Едни от големите проблеми на пазара на труда остават ниското ниво на квалификация (включително слабостите на образователната система и структурната безработица), липсата на меки умения на работещите и малкият дял на ученето през целия живот. Всички тези проблеми се решават най-вече с усилия за обучение за квалификация и преквалификация, а не със субсидирана заетост. Само че най-големите програми и през 2019 г. остават тези за директно създаване на заетост.
От общо 50 мерки през 2019 г. най-голяма част от средствата (близо 9 млн. лв., или 12%) ще отидат за регионални програми за заетост. Следват програмите за наемане на асистенти на хора с увреждания и заетост на хора с трайни увреждания (общо за 16 млн. лв.).
Дори без да се засяга темата за злоупотребите при тези програми и неяснотите при политиките за хората с увреждания, при единствения опит за оценка на ефективността от страна на Министерството на труда - през 2014 г., ясно се видя, че те не дават желания резултат. Т.е. докато обученията, кариерното ориентиране и създаването на стимули за заетост могат да доведат до заетост в реалния сектор,
субсидирането на работни места е и скъпа, и краткотрайна мярка,
която не води до дългосрочна заетост и повишаване на конкурентоспособността на преминалите през програмите.
Всъщност основната част от обученията (3/4) и през 2019 г. ще се изпълняват по програмите на организациите на работниците и на синдикатите, които отново ще получат дежурните по 1.5 млн. лева, за да участват в политиките на пазара на труда. За тези програми също няма оценки на ефективността.
Най-осезаема разлика през годините се забелязва по отношение броя на обхванатите, но тя идва от рязкото повишаване на минималната работна заплата през последните години. Така упоритото насочване на средствата към програмите за субсидирана заетост, където мнозинството се наемат именно на минимална заплата, логично води до намаляване броя на обхванатите от програмите. Спрямо 73-те млн. лв., изхарчени през 2014 г., планираните за харчене 73 млн. лв. през 2019 г. ще включат 5.4 хил. по-малко заети и 1.4 хиляди по-малко обучени хора, което е намаление със съответно 24% и 11%. Връзката между двете величини ясно си личи и от данните – през годините с най-голям скок на МРЗ (2016 и 2018 г.) включените в програмите намаляват най-много. Все пак на фона на огромното свиване на безработицата между 2014 и 2018 г. такова намаление на обхвата е повече от разумно.
Като цяло няма новини. 73 млн. лв. отново ще бъдат похарчени за субсидирана заетост, а пазарът на труда ще продължи да страда от проблемите с квалификацията на работната сила.
