Министерството на земеделието, храните и горите вече над три години се опитва да прокара проект на закон, който да превърне Изпълнителната агенция (ИА) "Борба с градушките" в държавно предприятие мастодонт. Предприятието ще трябва да осъществява противоградова защита на 100% от територията на страната и ще отговаря за изкуствено увеличаване и преразпределяне на валежите. За целта ще разполага както с бюджетно финансиране, така и с допълнителни задължителни вноски от частния сектор в размер на близо 20 млн. лева на година. Зад предлагания законопроект, както става ясно от мотивите към него, прозира и много по-голяма амбиция - новото държавно предприятие да послужи за основа на системата за управление на риска в земеделието. А това означава в някакъв момент да управлява и европейски средства. Законът за превенция на неблагоприятни климатични събития вече бе внесен в парламента от Министерския съвет и разпределен по комисии.
Притеснителните неща в тази инициатива са твърде много,
за да ги отминем с пренебрежението, което цари в публичното пространство по темата.
След близо две десетилетия на забвение, разруха и критични доклади към управлението от страна на Сметната палата изведнъж ИА „Борба с градушките“ влезе в полезрението на управляващите. Това се случи някъде в началото на 2016 г. след среща между един от производителите на противоградови ракети в страната, тогавашния министър на земеделието и министъра на финансите, на която се разисква разширяване на превантивните мерки срещу градушки в страната.
Веднъж поета от администрацията на МЗХГ, идеята за разширение на обхвата на защита бързо набира скорост и в разговорите са привлечени като заинтересовани страни Националната асоциация на зърнопроизводителите и Асоциацията на българските застрахователи. Новите мащабни намерения на министерството включват покриване на 100% от територията на страната с противоградова защита, включително чрез използването на самолетен способ за засяване облаците и други мероприятия, които струват много пари. Пари, които трябва да се съберат и с ангажирането на частния сектор.
От тогава до сега МЗХГ не представя на вниманието на заинтересованите страни нито един анализ на работата на изпълнителната агенция, който да доказва ясно нуждата от предлаганата реформа. Не се представя чуждият опит в управлението на риска в селското стопанство, нито ефективността от използването на досегашните методи по засяване облаците с реагент по ракетния способ. Няма и сравнения с алтернативни способи - самолетен и с наземни генератори. Не се разглеждат алтернативни решения за справяне с неблагоприятните климатични явления, като развитие на застрахователния пазар и използване на финансови инструменти, стимулиране на частните мероприятия по защита като мрежи и пр., разрешаване на проблемите с напояването и др. Предлаганата реформа през цялото време се разглежда като наложителна и безалтернативна.
При един по-дълбок прочит на тематиката обаче проектозаконът изглежда прибързан. Сравнение със Сърбия, където се използва същия метод за борба с градушките, поражда съмнения относно ефективността на работа и на изразходването на средства в държавната агенция.
Данни за периода 2013 - 2015 г. показват, че
в Сърбия разходите за защита на единица площ са близо 1.5 пъти по-ниски
при по-голям брой площадки и изстреляни ракети. В западната ни съседка се покриват три пъти повече площи при по-малък постоянен щат, като се разчита на временна заетост. В същата тази Сърбия 100-процентната защита на територията не успя да попречи на силните бури да унищожат напълно огромни площи със земеделска продукция в края на миналия юни.
Съпоставка с държави от Западна Европа пък показва, че в страните, където изобщо се използва някакъв вид превенция, тя никъде не се прилага върху 100% от територията на страната, а използваните методи на защита и на финансиране варират. Това е така не само заради различните климатични и обществено-икономически условия в държавите, но и заради съмненията, че използваните решения водят до претендираните резултати.
Световната метеорологична организация към ООН заявява в своя доклад за въздействието върху времето, че „Целенасочено увеличаване на валежите, намаляване на щети от градушка, разпръскване на мъгла и други типове облаци и бури чрез засяване на облаците са технологии в процес на разработка, които все още се борят да постигнат солидна научна основа”. Организацията посочва още, че „Доказателствата за значими и полезни промени във валежите на земята в резултат на засяването (на облаци – бел. авт.) са противоречиви и в много случаи не могат да бъдат установени със сигурност.
Да се върнем в България. В доклада за оценка на въздействието към проектозакона
липсва адекватна оценка „разходи - ползи“ от предлаганите промени
Единствените оценки, с които разполагаме за ефекта от работата на ИА "Борба с градушките", са нейните собствени, които са базирани на методология, разработена през далечната 1990 г. Въпросната методология оценява ефекта от въздействие, като взема предвид щетите в аналогични по градобитна активност периоди преди създаването на системата против градушки (1968 година). Тя може да е изглеждала добра за времето си, но е редно да бъде подложена на ревизия, ако ще служи за аргументация на толкова сериозно решение, каквото агроминистерството предлага.
Според цитираните оценки на агенцията икономическият ефект от противоградовата защита в страната се изчислява на между 60 и 90 млн. лв. на година при средни годишни разходи около 13 млн. лв. Според изчисленията на вносителите с предлаганата реформа необходимите средства ще нараснат на 28 млн. лева, а стойността на опазената продукция ще се увеличи до 260 млн. лева. Понеже методологията на изчисление не е публична, не става ясно как се стига до този резултат. Въпреки това той подлежи на проверка, ако се ползват наличните изходни данни.
От същия доклад за оценка на въздействието става ясно, че за периода 2009 - 2016 г. напълно пропадналите площи в незащитените области на страната в резултат на градушка са средно между 18-19 хил. дка на година Това е 0.05% от размера на обработваемите площи в България. За да изчислим размера на претърпените загуби, трябва да пресметнем направените разходи на единица площ и нереализираните приходи. При разходи в растениевъдството от приблизително 2.5 млрд. лв. за 2018 г. (на база данни на НСИ) и приходи от около 5.6 млрд. лв., това прави около 4 млн. лева на година грубо. Дори към тези площи да се прибавят и частично пострадали посеви и насаждения, сумата ще остане много под онези допълнителни 20 млн. лв. на година, които държавата търси от частния бизнес, за да финансира добрите си намерения.
Но дали зад всичко това се крият само добри намерения?
