На изборите винаги изникват странни птици, които карат публиката да се чуди – а този откъде се взе? И за какво участва? Кой ще му гласува?
Всъщност, какъвто и да е чудак, няма значение дали някой ще му обърне внимание. Изпълни ли няколко условия, записани в закона, името му грейва в бюлетината. Трябват му 2500 подписа на избиратели – а това е лесна работа, публична тайна е, че у нас има хора, които се прехранват като търгуват с личните данни на гражданите по избори. Внася в БНБ депозит от 2500 лв., колкото средната заплата в София (за инициативни комитети е 100 лв., все едно да напълниш резервоара на колата с бензин). Наема няколко човека, които да (се представят, че) водят счетоводството на предизборната кампания. И отива гордо да се регистрира в Централната избирателна комисия (ЦИК).
Не изглежда трудно, нали? Ами, не е.
Дори за партийки, на които реалните им поддръжници не стигат, за да напълнят салона на квартално читалище.
Ако нашият герой се напъне и изнамери хора за кандидат-депутати във всичките 31 избирателни района, държавата даже ще му плати да ходи по телевизии, сайтове и радиа. И това е лесна работа – изважда по двама-трима души на район (точно така, у нас има листи дори с по двама кандидати), събира стотина човека за цялата страна и законът го признава за национална политическа сила!
Е, няма да може да обикаля колкото му душа иска по медиите с държавни пари – безплатната реклама му е ограничена до 40 хиляди лева. Това в закона се нарича медиен пакет. Нещо като социална помощ за бедни политици, които не получават държавна субсидия. Имат и бонус – могат да се покажат в националния ефир на БНТ. На обществената телевизия е стоварено бремето да отдели от най-гледаното си време, за да представи пред злощастните си зрители политическите сили с национални листи.
Дарения такива политици не търсят, разбира се.
За какво да си правят излишен труд, като държавата им плаща всичко! Да не стане грешка – големите формации, с някои изключения, също разчитат хазната да им покрива до стотинки разходите. Иначе щели да се обърнат за пари към олигарсите, както обичат да заплашват публиката. Дайте парите, иначе ще трябва да се продадем – това ни казват, без окото им да мигне.
Докато обаче големите са принудени да се удържат в някакви граници пред публиката, за малките безплатният национален ефир е рядък шанс да блеснат пред цялата страна. Затова се стараят всяко участие да е с ефекта на избухнала бомба. Това е причината да гледаме по БНТ хора, които се представят за „божественото семейство“ (“Народна партия Истината и само истината“), като в същото време крещят, че всичко се управлява от „илюминатите и глобалистите“, които трябва да бъдат спрени с „бесилки и гилотини“; или да слушаме, отново от национален ефир, хора да предупреждават опонентите си, че ще ги шамаросват, или да ги заплашват, че “времето на Пиночет ще им се стори детска игра” (БНС-НД).
За такива партии
скандалът и провокацията
са единствената възможност да направят някому впечатление. За нищо по-сериозно не им стигат силите, а и не ги интересува. Крайният резултат на изборите, естествено, клони към нулата – няколко хиляди гласа, понякога даже по-малко, отколкото са нужни за регистрацията за вота (откъде ги намират тези подписи, за да се включат, да питаме пак). Цялото това безсмислено и жалко изпълнение се финансира от държавната хазна, иначе казано, от парите на данъкоплатците. И се повтаря на всеки избор. Бутафорни политици в една бутафорна демокрация.
Кой обаче да ги вини за това, че са намерили начин да извлекат изгода от недомисления закон? Как няма да се възползват! С толкова ниско поставена летва за участие във вота, друго не можем да очакваме.
