40-те хиляди лева, които държавата плаща на малките политически сили за предизборна реклама им се виждат недостатъчни и те настояват бюджетът да удвои тази сума. Това се разбира от позицията по темата на близо дузина формации, които в момента се жалват в съда, че предстоят два вота, а хазната ще им отпусне средства колкото за един.

Казусът засяга т.нар. медийни пакети. Това са средствата, които бюджетът осигурява на партиите и коалициите, които не получават държавна субсидия. Всяка такава формация, която е регистрирала кандидати във всички избирателни райони, може да закупува медийна реклама за предизборната си кампания за сумата до 40 000 лв., която се заплаща от Централната избирателна комисия (ЦИК). Идеята е така да се доближат шансовете на малките формации с големите, които разполагат с далеч по-големи финансови възможности, а и привличат повече медийно внимание. В миналото обаче са възниквали съмнения, че тази практика, заложена в Изборния кодекс, позволява да се източва държавният бюджет.

Преди всеки избор ЦИК обявява с решение условията, по които ще разпределя медийните пакети, както и формациите, които имат право на такива. Така направи и сега със свое решение от 7 май.

На мнозина участници във вота обаче тези пари им се виждат малко. Десетина формации са внесли жалби срещу решението на ЦИК във Върховния административен съд (ВАС), който е образувал дело. В списъка на недоволните влизат "Левицата", "Граждански блок", "Ние идваме", "Коалиция на розата" и още поне 5 други политически сили. Те смятат, че решението е незаконосъобразно и искат отмяната му, тъй като с него се предоставят средства за медийни пакети в размер на 40 000 лв., въпреки че предстоят два вота – за депутати в Европейския парламент и за Народно събрание.

"В едната от двете водещи частни телевизии минута рекламно време в прайм тайм е на цена над 60 000 лв. ... ЦИК е съставен от представители на партиите на политическия монопол, получават многомилионни субсидии и те колективно са взели решение да ощетят другите политически субекти като ограничат до минимум тяхното ефирно време в медиите", пише в мотивите на "Коалиция на розата".

На 13 май ВАС обаче е обявил, че жалбите не могат да се разгледат от него и трябва да се препратят на Административен съд-София град (АССГ). "Жалбата е процесуално недопустима, като предявена против акт, който не подлежи на обжалване пред настоящата инстанция", изтъкват върховните съдии в определението си по делото.

За отбелязване е, че в самото решение на ЦИК е записано, че то подлежи на обжалване пред ВАС в 3-дневен срок от обявяването му. Този факт даде основание на бившия главен прокурор Иван Гешев, чиято формация "Граждански блок" е сред жалбоподателите, да обвини ЦИК, че нарочно е записала в решението си некомпетентен съдебен орган, за да саботира съдебната процедура. Затова Гешев поиска оставката на комисията.

При всички случаи решението на ВАС не може да се обжалва и сега топката е в полето на АССГ.