Всичко започна наскоро с 15 000 души, застанали плътно един до друг, подобно на сардини в консервна кутия, на площада "Маджоре" в Болоня.

„Сардини“ - набиращо сила италианско протестно движение, което направи своя дебют в средата на ноември в областта Емилия-Романя – започна с проста идея: да събере на публично място повече хора, отколкото биха присъствали на митинг, организиран от крайнодесния лидер на партията „Лига“ Матео Салвини. Бившият вицепремиер и вътрешен министър, който по-рано тази година напусна властта при неуспешен опит да засили влиянието си над правителството, редовно събира хиляди привърженици на митинги из цялата страна с антимигрантски послания.

Основателите на движението Матиа Сантори, Роберто Мороти, Джулия Траполони и Андреа Гарефа са четирима бивши съквартиранти, всички на по около 35 години, които искат да изпратят ясно послание:

Салвини не е единственият, който може да събере

голяма тълпа от хора. Те знаят, че мястото за планирания митинг на лидера на „Лига“ в Болоня е спортната зала „ПалаДоца“ и тя има капацитет от 5570 души. Целта им е да направят контрамитинг на друго място, на който да дойдат поне 6000 души. Избират величествения и изпълнен със символика площад „Маджоре“. „Наистина близо един до друг“, уточняват младите хора в социалните мрежи призива си, че участниците трябва да стоят рамо до рамо на площада, за да изпратят послание към крайнодесните. Появяват се почти три пъти повече хора от очакваното, твърдят местните медии. Те носят риби, направени от картон, и крещят „Болония няма да клъвне стръвта“. Същото се повтаря няколко дни по-късно – на 18 ноември, в Модена, където около 7000 души идват в дъжда, за да изпеят плътно едни до друг антифашисткия химн на италианските партизани в съпротивата срещу Мусолини Bella ciao и да скандират „Модена няма да се върже“.

Събиранията на хора, които приличат повече на флашмоб, отколкото на митинг, се разпространяват из цялата страна. Появяват се групи във Фейсбук, които

организират демонстрации от север до юг,

в много градове вече са насрочени дати за сбирките. Италианците, живеещи в чужбина, също организират такива събирания в Холандия и Ирландия, казва Сантори.  

Не е изненадващо, че движението се заражда в Емилия-Романя. Областта, която традиционно е смятана за крепост на левицата, даде много голяма подкрепа на „Лига“. Според социологическите проучвания кандидатът на Лигата за регионалните избори през януари 2020 г., Лучия Боргонзони има подкрепата на 48.5% от избирателите, което е с 8.5% преднина пред Стефано Боначини от лявоцентристката Демократическа партия. „Искахме да бием тревога още в началото на предизборната кампания в Емилия-Романя. Искахме да отправим призив към онези, които вече не желаят да се придържат към популистката риторика и всичките лъжи, мистификации, сензации и празни приказки“, заяви Сантори. „Смятахме, че само жителите на Болоня ще дойдат, но събудихме цялата страна, която отговори на призива... Идваме,

за да запълним празнота, която се оказа по-голяма,

отколкото си представяхме". Италианската левица поде битки в регионите, където Лига е най-популярната партия. На Демократическата партия обаче й е все по-трудно да демонстрира единство, тъй като, разкъсвана между изкушението да увеличи подкрепата си, като се насочи към по-умерен, клонящ надясно електорат, и необходимостта да продължи да говори пред все по-обезверените си прогресивни леви избиратели. Кризата на идентичността се задълбочи с решението на бившия премиер Матео Ренци да се отцепи от партията, на която преди беше лидер, за да създаде либерален конкурент - Италия вива. Освен това той стана част от предизвикващата притеснения сред много членове на ДП управляваща в момента коалиция с антисистемното движение "5 звезди".

Критиците на „Сардините“ са скептично настроени, че ще предизвикат истинска промяна. Вярно е, че в последните 20 години голяма част от левите активисти са на приливи и отливи – повечето от тях бяха в опозиция на бившия премиер Силвио Берлускони. Най-изявените подобни движения са „Лилави хора“, което настоява за оставката на Берлускони като депутат, както и феминисткото движение „Ако не сега, кога?“. Те се появиха като реакция на обвиненията в сексуални злоупотреби и груб сексизъм.

Според Сантори движението „Сардини“ иска да бъде много по-обикновено и не толкова структурирано. Той и другите съоснователи го приемат като

червена лампичка за всички антипопулистки сили

Засега те успешно отвличат вниманието от кампанията на Салвини, но без отговор остава въпросът дали движението ще има реално влияние върху изборните резултати. „Това, което липсва в политиката точно сега, е ясна визия, умение да се дадат достоверни и разбираеми отговори на по-големите проблеми, заради които хората се мобилизират“, казва Ели Шлейн, която е бивш евродепутат от левицата. 

На контрамитинга на "Сардините" в Болоня Салвини отговори, като подхвана местния политик Силвия Беналия (29 г.). Той качи в интернет снимка, на която тя държи табела във формата на риба, както и публикува един от постовете й в социалните мрежи -  „Тези (най-вероятно става въпрос за членовете на Лига) са престъпници, изпратени в политиката“. След това Беналия беше засипана с обиди, атаки и заплахи. Бившият вътрешен министър е ветеран в окопната война в социалните медии, които той редовно ангажира срещу тези, които се противопоставят на риториката му. Екипът му, отговарящ за социалните медии, започна кампания, наречена „Котета за Салвини“, в която участват избиратели на Лига, нахвърлящи се като котки и готови да изядат сардините. В интервюта крайнодесният лидер понякога проявява пренебрежение към движението. „Не бях уплашен от Касамоника (мафиотска фамилия от Рим, наскоро Салвини изпрати багер, за да разруши незаконно фамилно имение), няма да се уплаша и от тези момчета“, заяви той пред АНСА след демонстрацията в Болоня.

Ден по-късно Салвини леко промени позицията си: „Всеки вид (политическо) участие е добро“. „Сардините" са опасни за левите партии, които не могат да съберат тълпа от хора, и затова се налага те да го правят. Предизвикателството ми харесва, смятам го за стимулиращо. Приветствам го“, каза вече с по-умерен тон бившият вицепремиер. Остава да се види колко хора наистина ще подкрепят "Сардините" и левите сили по време на изборите догодина.