Необичайно много хора са изпълнили залата на съда в северния гръцки град Серес. Има засилено полицейско присъствие. Не, делото не е за убийство или изнасилване - то е за dopia - гръцката дума за местно, локално, от района. Същевременно в Северна Гърция тя е синоним за славомакедонския език, който говори част от населението, обозначаващо се като славомакедонско малцинство.
За много хора в Гърция това е тема табу. Тя обаче изплува отново на хоризонта, след като BBC публикува статията, озаглавена "Македонските славяни - невидимото малцинство в Гърция". Тя възмути много политици, а в социалните мрежи предизвика истинска буря от негодувание. Гръцкият посланик в Лондон Димитрис Карамицос-Цирас написа писмо до BBC, в което обвинява медията в изопачаване на историческите факти.
Съдът в Серес разглежда случая с едно местно културно дружество, което иска да изпълнява славомакедонски танци и песни на македонски език. Никос Сакелариос казва, че в Гърция това събужда спомени за неприятната глава от по-новата история на страната: от 1950-те години славомакедонското малцинство е подложено на силен натиск от гръцката държава. Така е и в неговото село. "Беше през лятото на 1959 година, когато в селото се появиха войници с оръжие. Събраха хората на площада и всички трябваше да се закълнат, че никога вече няма да говорят на своя език", казва той.
Междувременно почти никой не се осмелява да афишира своите славомакедонски корени. Не е ясно и колко точно са тези хора. "По груби сметки имаме около 7000 избиратели. Но в Северна Гърция има много хора, които поддържат своята култура", казва Евагелия Апсис от партията "Оранио токсо", която се застъпва за правата на славомакедонското малцинство. "При това става дума само за съхраняване на културното многообразие. Ние сме гръцки граждани. Плащаме данъци и уважаваме държавата. Ние просто искаме да пеем нашите песни и да съхраняваме културата си", казва Никос Сакелариос.
На какъв език говорите?
В съдебната зала се разгаря спор между една езиковедка, която дава показания от страна на защитата, и обвинението. Тя обяснява, че dopia е и синоним за славомакедонския език. Обвиняват я, че не е запозната с местната действителност. Започва остър словесен спор. Полицията загражда членовете на славомакедонското малцинство, които следят процеса. "Когато в северногръцките села чуете dopia, всеки знае, че става дума за славомакедонския език", обяснява адвокат Костас Демелис. Съдът обаче не му позволява да го докаже. Поканени са петима свидетели на обвинението и само двама на ищците. "Какъв е местният език в Серес?", пита съдийката, а свидетелите потвърждават - гръцки. Сякаш нарочно се заобикаля основният въпрос, дали славомакедонската култура е част от Гърция.
"Моят дядо, моят прадядо и моят прапрадядо не са дошли отнякъде. Те винаги са били тук", казва Никос Сакелариос. Това обаче се премълчава в Гърция - както в учебниците, така и от медиите. "В Гърция няма критично разглеждане на по-новата история", допълва той.
За правния статут на малцинствата
При това гръцката държава сама изнесе данни, които доказват съществуването на славомакедонско малцинство, казва Константинос Цицеликис, експерт по човешките права от Солун. "През 1951 година беше проведено преброяване на населението, в което беше включен и въпрос за майчиния език. Данните от последните научни изследвания доказват наличието на един "славянски език" в Северна Гърция", казва той.
Цицеликис припомня по този повод за едно предишно съдебно решение по идентичен спор между Гърция и България. Тогава ставаше дума за това кои са малцинствата и Международният съд в Хага стигна до заключението, че въпросът за малцинствата не е юридически, а по-скоро въпрос на факти, посочва експертът за ДВ.
Сега в Серес чакат решението на съда. "Вероятно това ще стане след няколко месеца", казва защитникът Костас Демелис. "Начинът, по който се води процесът, показва, че решението вече е взето", казва той.
"Всички могат само да спечелят"
Дебатът около славомакедонското малцинство е само един от аспектите, с които Гърция трябва да се занимае след споразумението от Преспа. А процесът в Серес е само първата крачка към извеждането на темата табу в центъра на обществения дебат.
Антропологът Фабио Матиоли от университета в Мелбърн също желае открит диалог по въпроса. Той е правил проучване в региона и знае, че "в Гърция имаше и все още има хора, които се идентифицират като македонци". Много от неговите гръцки колеги не желаят да се изказват по темата. Опасяват се от репресии. Матиоли проявява разбиране за това мълчание, защото знае какви са нагласите в обществото. В същото време той е убеден, че в крайна сметка всички ще спечелят, ако бъдат създадени условия за това всички хора да могат свободно да казват какви са или какви искат да бъдат.
