Quantcast
Една бутилка от 10 цента, моля! | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Една бутилка от 10 цента, моля!

Депозитната система е най-бързият път към намаляване на пластмасовите отпадъци в околната среда
4 178
 DIO Латвия
Търговецът няма право да включва депозита в цената.

Ако пластмасата бе съществувала тогава, то щяхме да кажем, че с пластмасовите отпадъци България все още е някъде в Средновековието. С малките изключения на отделни инициативи и компании, у нас боклукът се събира от неефективна система, в която финалът най-често е на сметище или в инсталация за изгаряне. В същото време имаме бурен рециклиращ бизнес, за който се налага да внасяме чужди отпадъци - 104,05 тона от пластмасови опаковки само за един ден, 9 септември.

Изглежда евтино, но всъщност е скъпо. Разходите ни за управление на боклука са сред най-високите като дял от БВП в Европа, а потребителят плаща три пъти за него - с такса смет, с продуктова такса за опаковката и с новата евротакса за всеки тон нерециклирана пластмаса. Тази цена остава невидима за мнозинството от нас, но казано с още топлите термини на пандемията, времето на танца в неравната битка с вечната пластмаса приключи и идва времето на чука.

До 2025 г. всички европейски държави трябва да събират отделно 77% от пластмасовите бутилки за еднократна употреба, като този процент трябва да достигне 90% до 2029 г. Времето изтича и за самите производители - до 2025 г. те трябва да имат минимум 25% рециклиран материал в PET бутилките (в каквито се бутилират повечето марки вода и безалкохолни напитки) и 30% във всички пластмасови бутилки за напитки до 2030 г., според европейската директива за еднократните пластмасови изделия. Всичко това превърна рециклирания PET в скъп и дефицитен ресурс, като за година цената в Европа на балите с използвани бутилки се покачи трикратно, а тази на рециклирания PET - със 103% до 1690 евро на тон, според данни на ICIS, цитирани от "Файненшъл Таймс".

У нас, според международни доклади, реалното ниво на рециклиране на най-ценния пластмасов ресурс - PET бутилките, е не повече от 20-22% и много далеч от европейските цели. Казано накратко - има голяма опасност да изпуснем и последния влак за директивата. Решението в растящ брой европейски страни е въвеждане на депозитна система, при която потребителят плаща малка такса над цената на стоката и получава парите си обратно, когато върне нейната опаковка (празна бутилка или кен). Депозитните системи не са задължителни, но на практика са неизбежни, защото само те могат да постигнат достатъчно бързо целите на директивата, казва Анна Ларсон, директор "Кръгова икономика" в международната организация Reloop с експертиза в тази област.

Обикновено при депозитни системи се събират контейнери за напитки до 3 л от пластмаса, стъкло и метал. Средното ниво на събиране при вече въведените депозитни системи е 83%, а в 12-те европейски страни, където ги има, достига 91%. Депозитната система не отменя обичайното събиране на отпадъци, а най-добри резултати дава в съчетание с висок дял опаковки за многократна употреба - в Латвия например 15 компании използват един и същи модел стъклена бутилка, което улеснява бързото им връщане в оборот.

 

Какво е депозитна система

В известен смисъл познаваме тези системи от памтивека (шведите твърдят, че имат депозитна система от 1884 г.) - например връщането на стъклени бутилки, което помним от малки. В съвременния вариант връщането обикновено става през автомати или контейнери, разположени в магазини, молове, ритейл паркове - близо до потребителя. Бутилките се предават в първоначалната им форма - без да се мачкат, както обикновено правим за разделното събиране. Те пътуват в системата с богат на информация баркод и специален знак за депозиране, което позволява да има доста точни данни за събираемостта - тук 90% са наистина 90%, казва Анна Ларсон. След като разчете баркода, автоматът издава купон със стойността на депозита, с който може да се пазарува - често само в същата верига магазини, където са върнати бутилките.

За разлика от сегашната продуктова такса, която е невидима в цената на продукта, тази няма как да бъде използвана за поскъпване на стоките - търговецът е длъжен да я начисли отделно на касата. Освен през автомати, в малките магазини връщането на бутилките може да става и ръчно. При някои системи човек може да осребри купончето си, вместо да пазарува с него.

Търговците предават събраните бутилки на оператора на системата, който след сортиране ги продава на рециклиращи фирми. Операторът обикновено е консорциум от производители, търговци и компании за управление на отпадъци (в Румъния с 20% участва и държавата). Производителите и търговците са длъжни да участват в системата, като обикновено има критерии кой подлежи на задължително включване според площта (за търговците) и според количеството опаковки (за производителя).

Включването в депозитна система обикновено освобождава производителя от други продуктови и екотакси. Търговецът получава малко възнаграждение за всяка събрана бутилка, което покрива разходите му по поддръжка на автомата. Самите машини обикновено са собственост на оператора, а не инвестиция на магазина. Системата се счита за най-евтината от гледна точка на основния платец - производителят. Дори при високия стандарт на Норвегия производителят плаща само 1 евроцент на бутилка, казва Анна Ларсон.

 

Къде в Европа

В ЕС първата национална депозитна система е въведена в Швеция през 1984 г. (първо само за алуминиеви кенчета), а Германия е първата голяма европейска страна, която я въвежда през 2003 г. Най-новите системи са словашката - от 1 януари 2022 г., и латвийската - от 1 февруари. Румъния току-що избра своя оператор и предстои подготовка на системата. Гърция и Шотландия ще въведат модела през 2023 г., Англия - през 2024 г., Австрия - през 2025 г. (тази седмица бе обявен размерът на депозита - 25 цента). Португалия трябваше да въведе национална депозитна система тази година, но началото бе отложено за 2024 г. Франция обсъжда депозитна система от 2019 г., но първоначалното предложение се сблъска със съпротива. В Италия също текат дебати. Общо 12 европейски държави вече имат действащи системи, а в 13-14 други въвеждането им се обсъжда.

 

Защо депозитна система

Депозитната система се смята за най-ефективния начин да се намалят отпадъците в околната среда (до 40% за тези, които попадат в морета и океани). Качеството на събрания материал е по-високо, а начинът на събиране предполага по-лесно рециклиране "бутилка в бутилка" (по-ценено, тъй като гарантира истинско затваряне на кръга и повече животи на пластмасата за разлика от понижаването й до текстил, с което рециклирането приключва). Системата позволява да се проследи пълният път на всяка бутилка, поради което 90% събираемост тук са наистина 90%.

Страните с депозитни системи губят 4,5 пъти по-малко бутилки на човек годишно в сравнение с останалите - 24 срещу 112. Това са бутилки, заровени в депа, изгорени или захвърлени някъде в околната среда, вместо да се рециклират. У нас по данни на Reloop за 2017 г. се прахосват 113 PET бутилки на човек годишно. Повече от нас изхвърля само Гърция. За сравнение, лидерът Дания губи само пет PET бутилки на човек годишно.

Депозитната система, показва пресният опит на Латвия, води и до повишена култура на рециклиране - хората предпочитат да пазаруват в магазини, които са част от нея и започват да събират разделно и други опаковки, напр. от шампоан. Дори тези, които не разбират особеното удоволствие да предадеш нещо за "вторични суровини" и да получиш в замяна дребна сума, няма какво да губят - стига да не разхищават. Най-общо казано - боклукът ни излиза по-евтино, когато има цена.

 

Някои примери

- в Германия преди въвеждането на депозитна система, бутилките за еднократна употреба са били 20% от отпадъците в околната среда (1998 г.). Приблизително 1 до 2 млрд. такива бутилки са изхвърлени през 2002 г. След въвеждането на депозитна система тези бутилки на практика изчезват от околната среда;

- в Естония преди въвеждането на депозитна система бутилките са били 80% от боклука, замърсяващ пътищата, според изследване от 2003 г. След въвеждането на депозитна система през 2005 г., изхвърлените бутилки значително намаляват, като 2 г. по-късно са под 10% от отпадъците в околната среда;

- в Литва през 2015 г. са изхвърлени 113 бутилки на човек. През 2017 г., първата година с депозитна система, това количество е намаляло рязко на 14 - от една на всеки три дни до една месечно;

- в Южна Австралия след въвеждането на тази система изхвърлените по плажовете бутилки са намалели трикратно;

- в различни щати на САЩ депозитната система намалява между 30 и 64% общото количество отпадъци, изхвърлени в околната среда.

 

Как го направиха в Латвия

Системата влиза в сила на 1 февруари 2022 г. с депозитна такса от 10 цента. Националният оператор е Depozīta Iepakojuma Operators (DIO), в който 78,31% дял имат производителите, 9,64% - търговците и 12,05% - рециклиращи фирми.

Това, което прави Латвия по-различна, е амбициозният обхват - това е първата национална депозитна система, която събира стандартни стъклени бутилки за многократна употреба. Иначе в нея се събират PET и стъклени бутилки до 3 л и кенчета до 1 л от безалкохолни напитки, бира и други ферментирали продукти с алкохолно съдържание до 6%. От 2023 г. обхватът ще бъде разширен, като Латвия вероятно ще бъде втората след Финландия с включване на бутилки от по-силен алкохол.

За първите седем месеца през депозитната система са върнати над 120 млн. празни бутилки и кенчета - представете си 4,3 небостъргача "Бурж Халифа" от PET бутилки, две и половина Айфелови кули от алуминиеви кенчета и 7800 тона спестени емисии от стъклени бутилки. Всичко това в държава с 1,8 млн. души население.

Още през преходните месеци системата постига 48% събираемост при заложени 24% и вероятно ще надхвърли набелязаните 70% за първата година. До края на 2024 г. делът на събраните бутилки трябва да достигне 90%, но всъщност още догодина ще бъде заложена 89% събираемост.

"Проблемите бяха основно в малките магазини, където липсата на място пречеше за монтиране на автомати и складиране на събраните материали", обяснява Лаура Антейна, зам.-директор на Агенцията по околна среда на Латвия. "За търговците това е допълнителен ангажимент, но в момента, в който инсталираме автомата, той става търсена стока като млякото и потребителят започва да оценява магазина по достъпността на машината. Съответно - ако тя не работи, той ще отиде в друг магазин", допълва Микс Стуритис, шеф на DIO.

Първоначалната инвестиция е много далеч от спекулациите за стотици млн. евро, разпространявани у нас - 35-40 млн. евро, като 5 млн. евро струват преброителните системи и софтуерът. Инвестицията трябва да се върне за 7 г. Системата има 1023 автомата, 168 киоска, 425 общински депозитни станции и 360 пункта в хотели, ресторанти и заведения.

Производителите заплащат такса за участие в системата, но пък това ги освобождава от таксата "природни ресурси" (44 цента за кг стъкло, 1,22 евро на кг пластмаса и 1,10 евро на кг алуминий). Търговците трябва да поемат отговорност за събирането на бутилките и да отделят ценна площ за автоматите, но пък системният оператор покрива разходите им с 2,1 цента за всяка събрана бутилка.

Операторът се финансира от три източника - приходи от продажбата на суровини за рециклиране от събраните бутилки; такса за участие в системата от производителите на напитки; депозитни такси от опаковки, които не са върнати. Той няма право да формира печалба, поради което на пръв поглед изглежда, че в системата е заложен парадокс - колкото повече опаковки се връщат в системата, толкова повече трябва да се увеличава таксата за участие, за да компенсира намалените приходи от невърнати бутилки. "В действителност обаче нещата са по-комплексни и системата до голяма степен се саморегулира - ако един производител има нисък процент събираемост, то това означава по-висок разход за потребителя (невърнатите 10 цента), който веднага ще отиде другаде", казва Микс Стуритис.

 

Къде сме ние

Въвеждането на депозитна система бе част от коалиционното споразумение на последното ни редовно правителство, но времето за това не стигна. Миналата година обаче бяха приети промени, които в рамките на съществуващата система трябва да осигурят разделно събиране на PET бутилки. От 1 януари т.г. например трябва да има контейнери за разделно събиране на пластмасови бутилки за напитки до 3 л. В над 20 града по инициатива на неправителствени сдружения има и по-отличаващи се "шишеяди". В някои супермаркети вече има даже автомати за приемане на бутилки, но покритието на всичко това е много далеч от национална система.

Няколко платформи лобират пред управляващите за въвеждане на депозитна система, като сред тях са и някои от най-големите бутилиращи компании у нас. След първоначалната съпротива напоследък подкрепа за системата има и от страна на организациите за оползотворяване на отпадъци.

Данните за сегашното ниво на събиране и рециклиране са ненадеждни, поради което най-вероятно реалните проценти са доста по-ниски, предупреди наскоро Европейската сметна палата. У нас допълнително се забелязват разминавания, но все пак - по последни данни на Евростат отчитаме за 2019 г. 50,6% рециклиране на пластмасови опаковки - повече от лидери като Норвегия, Германия, Дания.

 

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

- при PET бутилките, в които се съхраняват почти всички марки вода и газирани напитки, 58% събираемост е равна на 42% рециклиране. При стъклото намалението е от 76 на 66%. Това означава, че над четвърт от теглото на една PET бала е всъщност замърсяване, както и над една осма от стъклото. Алуминиумът се променя най-малко - от 74,5 на 69%;

- 42% от всички напитки на пазара се продават в PET контейнери, като 41,5% са за еднократна употреба, а едва 0,6% са за многократна. 25,5% е делът на металните контейнери, 25,5% на стъклото (17,2% за многократна употреба, 7,3% за еднократна). 6,4% са картонени, а 1,3% са HDPE (полиетилен с висока плътност);

- производството на кен от рециклиран алуминий използва едва 5% от енергията, необходима при употребата на първична суровина. Можете да гледате 3 часа телевизор с енергията, спестена от един рециклиран кен. Използването на бутилки за многократна употреба може да намали емисиите с 50%;

- никъде в депозитните системи не участват опаковките от мляко по санитарни причини; по същата причина в системите не влизат и по-гъстите плодови и зеленчукови сокове. Исландия обаче вече разработва начин да включи и тях в депозитната си система;

- не стават за рециклиране и пластмасовите торбички и пластмасовите сламки. Въобще - 35% от опаковките на пазара не могат да се рециклират;

- пластмасата е може би най-кратко просъществувалото чудо в историята. Първата PET бутилка стъпва на пазара през 1985 г., а днес вече се чудим как да се отървем от тях;

- в последните години върху производителите въздейства и нов фактор - натиск на природозащитни групи чрез съда. В Калифорния например една природозащитна организация води дела срещу "Кока Кола" и др. за подвеждащи твърдения на опаковките, че са от 100% рециклирана пластмаса.

Още

Десетки милиони евро глоба ни дебнат заради сметища

25.08.2022

ВАСИЛ НАНЧЕВ

2216
Марли и бинтове разнася водата на варненски плаж

18.08.2022

2224
Пивоварите намаляват бирата в пластмасови бутилки

25.05.2022

7244