Пред Европа отчитаме, че сме отличници в рециклирането, докато у нас сметищата са пълни. Това показва нов доклад на екологично сдружение "За Земята", разкриващо сериозни проблеми с официалните данни относно управлението на битовите отпадъци в България. Според него драстичната разлика между високите резултати с рециклирането на отпадъци от опаковки, които България докладва към Брюксел, и слабите постижения, които се наблюдават на местно ниво, се дължат на ниски изисквания и значителни пропуски в данните, за което само показва нуждата от дълбока реформа на съществуващата система.
Докато в официалните съобщения, подавани до Евростат, България претендира, че е постигнала по-висока от средната за ЕС норма на рециклиране на пластмасовите отпадъци от опаковки, се оказва, че в 1/2 от българските общини степента на повторна употреба и рециклиране на битовите отпадъци е под 10% според данни за 2019 г. Дори и в някои областни градове и в някои популярни туристически центрове липсва функционираща система за разделно събиране на отпадъците, се посочва в доклада.
Логичното следствие от това е, че значителна част от отпадъците от пластмасови опаковки не се събират разделно, а се изхвърлят в смесените битови отпадъци. Така отговорността за финалното им третиране (обикновено изгаряне или депониране) се прехвърля на общините, които, от една страна, са с ограничен финансов капацитет, но, от друга, не са заложили и на оптимален, разходно ефективен метод за управление на отпадъците. Към това се прибавят и ниските нормативни изисквания към стопанските субекти, имащи връзка с управлението на пластмасови отпадъци от опаковки, и в частност към организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО).
За да се справят с количествата отпадъци от опаковки, броят, разпространението и честотата на обслужването на контейнерите за разделно събиране трябва да бъдат увеличени 2-3 пъти във всички населени места, се отбелязва в доклада. Поради липсата на работещо разделно събиране, закономерно ниската ефективност на сепариращите инсталации (3-5%), означава, че икономиката ни губи от изгарянето и депонирането на потенциално ценни пластмасови суровини. Много общини продължават да разчитат на депониране, а допълнителни утежняващи фактори са проектите за горене на отпадъци, включително в Павликени, Гълъбово и Сливен, които подкопават усилията за намаляване и рециклиране на битовите отпадъци, генерирани в страната.
В резултат все повече обществени средства се харчат за справяне с отпадъците от опаковки, като в крайна сметка се натоварва такса "битови отпадъци". Въпреки значителните, дори за Европа, обществени разходи за управление на отпадъците в България, едва 4.8% от материалите се връщат обратно в икономиката - над 2 пъти по-малко от средното за ЕС и 5 пъти по-малко от водещата страна Нидерландия.
"Спешно решение чакат въпросите за правилното отчитане на данните, както и справедливото разпределение на отговорностите и на финансовите ресурси между производителите, местните власти и потребителите. Докладът предупреждава, че без драстични подобрения в организацията и контрола, България няма да успее да отговори на новите стандарти за управление на отпадъците и ще продължи да изостава в постигането на кръгова икономика", коментира Евгения Ташева, екип Нулеви Отпадъци в ЕС "За Земята".
