Трудно се прави адекватна дипломация, когато основните институции в страната са вкопчени в тотална война. Конституцията казва, че президентът представлява републиката в международните отношения, а правителството ръководи и осъществява външната политика. Иначе казано, за да присъства пълноценно България на световната арена, едните и другите трябва да работят в синхрон. Какво обаче могат да постигнат заедно хора, които ежедневно се замерят с епитети като „мутри” (държавният глава Румен Радев към управляващите) и „метежници” (управляващите към Радев)?
Само скандали могат да направят, какво друго.
Какъвто сътвориха около злощастната среща на високо равнище в естонската столица Талин, посветена на инициативата „Три морета”. Тръпнещ от желание да се представи на важния форум, президентът замина, въпреки че беше контактен със заразения от коронавируса генерал Димитър Петров. На следващия ден от визитата си Радев беше принуден да се прибере безславно у дома, тъй като естонските му домакини някак се бяха оказали осведомени за случая. Държавният глава заподозря, че провала на посещението му се дължи на „активно мероприятие на доброжелатели в България” – разбирай, правителството го е препънало. А премиерът Бойко Борисов показа, че няма ситуация, в която да не може да реагира неадекватно – гръмогласно обяви, че възлага на спецслужбите да търсят саботьорите. Ако това беше опит да иронизира Радев, не се справи особено добре.
В цялата дандания около COVID-19 поводът за визитата на президента в Талин – форумът за Триморието, напълно изчезна от полезрението на публиката. А не трябваше да се пропуска. „Три морета” е сред най-актуалните международни политически инициативи, която е ангажирала 12 страни от Централна и Източна Европа от старта й през 2015 г. досега. Нейните поддръжници твърдят, че целта й е да засили интеграцията и икономическото развитие на региона между Балтийско, Адриатическо и Черно море. А противниците й – че се прави пореден опит да се консолидира пространството по западните граници на Русия под егидата на Съединените щати. Като доказателство сочат трайната и гореща подкрепа на Вашингтон за инициативата – нейната втора среща на върха във Варшава през 2017 г. беше един от първите международни форуми, на които Доналд Тръмп участва като президент.
Българските първенци също проявяват особен интерес към Триморието.
Румен Радев беше сред участниците на споменатото събитие във Варшава. А при посещението на Бойко Борисов в Белия дом през 2019 г. инициативата беше изрично упомената в съвместното му изявление с Тръмп като средство за „разширяване на ключовата енергийна, транспортна и цифрова инфраструктура”. И Борисов, и Радев споменаваха Триморието при всяка среща с представители на САЩ. Особена настойчивост проявяваше президентът, който при срещи с чужди държавни ръководители и дипломати многократно е подчертавал, че България е готова да поеме домакинството на инициативата през 2021 г. Очевидно залогът и за двамата е голям, след като проявяват такъв системен интерес.
Това се доказва и от вторичния (и всъщност далеч по-мощен) скандал, който се заформи между президента и правителството около посещението в Талин. На заседанието на Министерския съвет на 21 октомври Борисов се впусна в гневна тирада за всичко, което той и хората му направили, за да участва България в „Три морета” – и специално за подготовката на президентската визита в Естония. В отговор още същия ден от „Дондуков” 2 публикуваха детайлна хронология на стърудничеството на българските институции по линия на „Три морета” – или по-скоро на липсата на такова. Накратко, според Радев правителството, и по-конкретно външният министър Екатерина Захариева, е оказвало „съпротива” на искането му България да поеме домакинството през 2021 г. от Естония – включително до посещението му в балтийската република, на което то му беше символично предадено от естонския държавен глава Керсти Калюлайд. Хората на Захариева обидено му отговориха, че цялата работа по домакинството щяла да легне върху тях, а ролята на държавния глава била „фасадна”. И даже обявиха, че правителството се ангажирало с инициативата само „предвид настояванията на президента”. Толкова голяма неразбория в българската външна политика не е имало от 2016 г. Тогава враждуващи политически кръгове водеха подмолна битка около българската кандидатура за генерален секретар на ООН – и всичко завърши с гръмовен скандал и провал.
А всъщност злобата в случая е напълно разбираема,
ако се постави в чисто вътрешнополитически контекст. Както се спомена, Радев и управляващите враждуват отдавна – всъщност от началото на неговия мандат, но свръхинтензивно от началото на уличните протести срещу властта. През 2021 г. предстоят президентски и парламентарни избори. Домакинството на „Три морета” същата година с всичките многобройни дипломатически прояви, които го съпътстват, е повод за държавния глава да блесне предизборно у нас и в чужбина – като държавник, който работи за дългосрочните, стратегически интереси на страната.
За правителството нещата обаче стоят по точно обратния начин – инициативата ще изисква ужасно много работа, с която държавната администрация просто не може да се справи. И не става въпрос за организацията на срещите на държавни големци, висши чиновници и бизнесмени от половин Европа – с това криво-ляво ще се оправи. А какво реално ще извлече България като подкрепа за инфраструктурни проекти, които са важни за страната и биха могли да се финансират от набираните в момента фондове за финансирането на Триморието. А тук нищо не е ясно. Нашите управници говорят, че правителствените ведомства вече са ангажирани с работа по конкретни проекти. А така ли е наистина? Кой може да каже? Досега не сме чули нищо, освен общи приказки от Борисов за „задълбочаване на интеграцията и по-голяма свързаност”. Е, по какъв точно начин ще стане това? И да стане, каква е конкретната полза за българските граждани и за националния интерес? На тези въпроси отговори няма.
А за Радев неподготвеността на правителството е добре дошла.
Когато следващата година направим ревносметката на домакинството, той спокойно ще може да каже: осигурих на управляващите всички възможности, подготвих почвата, а те не успяха да се възползват. Междувременно ще се кичи с лаврите на новия външнополитически стратег на България (и вече го прави: "Върнах се със знамето на инициативата „Три морета“, въпреки огромната съпротива от страна на правителството"). А Борисов ще подскача яростно около него и ще се опитва да му ги свали, за да ги сложи на собствената си глава.
Най-жалкото в цялата история е, че българските граждани отново ще останат в позицията на пасивни наблюдатели на политическа игра, в която залог е външната политика на страната. Ще гледат докато следващата година у нас пристигат и си заминават чужди президенти, премиери и министри – без да знаят какво се случва и защо се случва.
