В България се избиват овце, кози и свине заради африканската чума и покрай това стана ясно, че ветеринарният контрол, особено над домашно отглежданите животни, е занижен или напълно липсва. През октомври са пристигнали проверяващи от ЕС, които са изследвали готовността на Българската агенция по храните да реагира в хипотетичната ситуация за друга епидемия - от луда крава. Заключенията им за слабата подготовка на агенцията обясняват хаоса, който наблюдаваме вече две години при избухването на тежки епидемии от африканска чума. 

Националната информационна система за регистрация, идентификация, проследяване на движенията и контрол на здравния статус на животните (ВетИС) на Агенцията по храните на практика

е неизползваема при оперативната работа

Могат да се вкарват данни, но трудно се извличат и не могат да се използват за анализ и проследяване. Това е записано в протокол, отразяващ заключителната среща от одита на Европейската комисия за мерките, предприети от БАБХ за наблюдение и ликвидиране на болестта луда крава. Одитът е по повод искане на България за облекчаване на мерките за превенция на заболяването. Въпреки че рискът за страната е определен като незначителен, комисията има изисквания за взимането на определен брой проби за изследване от животните, които да позволяват своевременно регистриране на зараза. Представители на комисията са били на мисия у нас в периода 25 октомври-1 ноември, а предишният одит е от 2011 г. Според проверяващите, ако в България се появи болестта луда крава, тя не може да бъде проследена със сега действащата система за регистрация и идентификация на животните. Така например тя не е “уловила“ 94 хиляди животни само за миналата година, което ги превръща в призраци, по думите на европейските експерти.

Сметката е направена на база данните за брой едри преживни животни, постъпили и напуснали системата.

Според одитиращите тези животни трябва да присъстват в страната и би трябвало да са живи. “Те се движат в държавата или са напуснали България, или са умрели, без БАБХ да е разбрала това (...). Дали това е голяма бройка или малка няма да коментираме, само ще кажем, че това представлява 12% от популацията в България”, пише в протокола.

Проверката обхваща три категории стопанства - индустриални, семейни и заден двор. Експертите не са открили нито едно стопанство, което да изпълнява изцяло правилата. Установено е, че новородените телета в личните стопанства не се идентифицират, ако стопанинът възнамерява да ги заколи. “Попаднахме на стопанин с крава на 20 г. и за нея никога не бе регистрирано теле”, констатират проверяващите. Според тях това крие опасност на пазара да се появят животни, чийто произход да не може да бъде проследен.

Констатирано е също, че

паспортите на животните не се издават в срок

“Натъкнахме се на паспорти, които са издадени в деня на клането”, пишат проверяващите. Ако едно животно е на възраст няколко години и паспортът се издава в деня на клането, това означава, че върху него не е проведен никакъв официален контрол. При сравнение на броя на издадените паспорти с броя на новородените също е констатирано разминаване от около 10 хил. паспорта.

Има много голяма вероятност на пазара да се появи и да бъде консумирано заразено с луда крава месо. Причината е, че организирането на доставки за бързи тестове не е ефективно. Одитиращите са констатирали, че пробите, подготвени за изследване от луда крава, изчакват с месеци в хладилници и това крие риск от компрометиране на анализа за наличие на зараза.

Установени са сериозни нарушения и при взимането на проби за изследване на умрелите животни. Това е една от основните мерки за своевременно констатиране на наличие на болестта луда крава. Проверяващите отчитат, че контролът е бил сравнително добър, докато се и извършвал от екарисажите, но сега това не се прави от фирмите, собственици на мобилни инсинератори.

Заключението на одитиращите е, че

БАБХ не може да гарантира,

че всички животни, заклани в лични стопанства, се изследват за наличие на болестта луда крава. Положението се влошава поради това, че няма постоянни, регулярни доставки на диагностикуми. Липсва резултат и по отношение на втората препоръка, дадена преди 8 години, която изисква гаранции при събиране на странични животински отпадъци (СЖП) от заден двор и на специфично рискови материали от стопанства. Причината според проверяващите е, че в България действат ограничен брой инсинератори. “Събирането на кръв и обезвреждането й е нещо, което се извършва рядко. По-често тя отива в канализацията или се загробва. Не искаме да твърдим, че контролът за количествата СЖП трябва да е най-важната задача, тъй като това не са ядрени отпадъци, но видяхме отчетен отпадък от 600 г от животно с живо тегло от 440 кг” пишат проверяващите.

Изводът е, че официалният контрол по мониторинг на луда крава и СЖП не е уеднаквен и е различен в различните области. На служителите им е казано да проверяват, но не е обяснено какво и как. Събират се данни, но те не позволяват анализ и изводи. Тревожен пример са данните от мобилните инсинератори, които представят документи с различна форма и съдържание. “Това са мобилни инсталации, които се движат от едно място на друго и никой не знае къде е инсинераторът. Верификацията на тези данни не може да бъде извършена, тъй като същите са трудно съпоставими с данните от ветеринарната система, което много силно затруднява официалния контрол по отношение на заболяването луда крава”, констатират проверяващите.

Това, което вероятно ще бъде записано във финалния доклад на експертите на Европейската комисия, е, че мониторингът, свързан с превенция на заболяването луда крава, не може да отпадне.

Болестта

Лудата крава и човешкият й еквивалент Кройцфелд-Якоб са редки, но фатални инфекции. Новият вариант на болестта Кройцфелд-Якоб възниква през 1996 г. Регистрираните болни са предимно млади хора на средна възраст от около 29 години. Заболяването се свързва с болестта луда крава и възниква при консумация на заразено месо. Заразата се концентрира в централната нервна система на човека - главния и гръбначния мозък, очите.

Инкубационният период е между 5 и 10 години. Признаците на заболяването започват с обърканост в поведението, бърза деменция, психични симптоми като халюцинации. След това те се комбинират с неврологични увреждания - мускулни потрепвания, невъзможност да се координират движенията, да се стои изправен. Болестта прогресира бързо и винаги завършва фатално.