В края на есента, точно когато Комисията на Урсула фон дер Лайен ще поеме руля, започва сезонът на т.нар. сивиеми, тоест на докладите по Механизма за сътрудничество и проверка (на английски Cooperation and Verification Mechanism, CVM). Целта на докладите е да наблюдават изграждането на независима съдебна система в България и Румъния и тяхната борба с корупцията, а в случая на България и с организираната престъпност. По време на силно проевропейската си реч пред Европарламента новоизбраната германска шефка на ЕК даде ясно да се разбере, че върховенството на закона е важно за нея. Тя говореше за нов механизъм за защита на върховенството на закона, чиито очертания обаче изглеждат доста по-слаби от обсъжданото досега на европейско ниво и дори от това, което имаме в момента като общоевропейски инструмент, по който Комисията се опитва да върне Полша в правия европейски път, но не й стигна политическият кураж, за да погне Унгария по същия механизъм. България и Румъния, и сивиемът, с който стана възможно тяхното присъединяване през 2007 г., послужиха за вдъхновение на общоевропейския. За вдъхновение, но и за отчаяние, защото успехът и в двете страни изглежда мисия невъзможна. Дори напротив, през годините се наблюдава движение назад. Румъния даде надежда, но идването на власт на социалдемократите показа, че тази надежда е като пламъка на свещ на вятър. Що се отнася до България, днешното й състояние е толкова лошо, че едва ли би била в състояние да започне преговори за присъединяване, а камо ли да се присъедини, дори и с патерица като сивиема. В момента сивиемът служи единствено като филтър за по-интегрираните части на ЕС, Шенген и еврозоната. Нещо като пропускателна мембрана. Може да се каже, че България и Румъния с тези механизми са поставени под карантина – може и да не се лекуват, но поне да не заразяват останалите.

Когато Жан-Клод Юнкер беше избран за шеф на ЕК през 2014 година, той

показа особен талант да казва на лидерите на страните членки това, което искат да чуят 

Така той обеща на Бойко Борисов, че механизмът ще отпадне по време на мандата му. Вече текат последните седмици от управлението на Юнкер и няма дори и намек за отпадането на сивиема. Още тогава беше наивно да се вярва в думите на люксембургеца, тъй като ЕК може само да препоръча отпадане. Съветът е този, който може да вземе решението. Факт е обаче, че през петте години управление на Юнкер сивиемът беше снишен. Изчезнаха онези неприятни за управляващите пресконференции за цялата брюкселска медийна гилдия, по време на която строгият говорител на ЕК Марк Грей редеше прегрешенията на София и Букурещ. Говорителската служба на ЕК започна да представя докладите само за българските медии на затворени брифинги (които не се предават на живо в интернет от аудиовизуалната служба на ЕК). По този начин ЕК омаловажи докладите, като от една страна, така правеше политически услуги на удобните правителства (най-често на Бойко Борисов), а от друга страна, не привличаше излишно внимание върху провала на сивиема и съответно се пазеше от критики. Съзнателно или не, ЕК допринесе значително за провала с „политическото“ си поведение към него, тоест с избирателния си подход чие правителство да бъде критикувано и колко медиен шум да се вдигне. И това е може би една от много големите щети, нанесени от Комисията на Юнкер до момента, тъй като косвено допринесе за влошаването на ситуацията с върховенството на закона в България, като не само разпъна чадър върху управляващите, но и предаде и малкото опозиционни сили и неправителствени организации, които разчитаха на Брюксел, за да бъдат чути аргументите им.

До момента не сме чули нищо по въпроса за бъдещето на Механизма за сътрудничество

 от г-жа Фон дер Лайен. Ставащото в България в момента с номинацията на Иван Гешев за главен прокурор, както и цялостното поведение на специализираната прокуратура, уж създадена с цел да докара по-благосклонен доклад, кара много хора в България да се питат дали ЕК следи събитията в България. Проблемът е, че в момента Комисията преминава през значителна трансформация, и то не само по върховете, но и във втория, а дори и третия ешалон. Като цяло атмосферата в Брюксел е на лек летен хаос, който може да има негативен ефект върху тазгодишния доклад. Първият доклад под ръководството на Урсула фон дер Лайен ще покаже какъв ще е подходът й оттук нататък. Дали тя ще продължи линията на Юнкер и ще остави сивиема все така снишен от медийно и политическо внимание? Ще продължи ли да го използва задкулисно като инструмент за политически натиск или политически услуги, или ще го върне в прозрачните времена на комисията на Барозу и строгостта на Марк Грей? Любопитно е също да видим дали г-жа Фон дер Лайен ще се поддаде на натиска на социалистите и демократите в ЕС Франс Тимерманс да запази позицията и портфейла си, а дори и да има повече свобода на действие или ще устои? Опциите й не са много, защото ако се поддаде, рискува да обърне срещу себе си почти цяла Централна Европа, а с нея и част от Югоизточна. Ако устои, рискува да загуби подкрепата на най-върлите защитници на върховенството на закона, като по този начин засили евроскептицизма им. Холандия в този смисъл е най-добрият пример.

Ако тя покаже мекушавост, възможно е България и Румъния да се опитат да си насилят късмета и да натиснат ако не за отпадане на механизма, поне за смекчаване на тона. Тя би могла и добре да си изиграе картите с комисарските кресла и тогава да не остане длъжна на източноевропейците,

като по този начин освободи езика на ЕК за по-обективни и точни оценки в докладите

В момента Урсула фон дер Лайен е изцяло погълната от формирането на комисията си, като основен фокус е да осигури полово равенство, а едва след това да започне голямата битка по разпределението на ресорите. Все още не е ясно каква ще е структурата на ЕК. Юнкеровата комисия беше първата, която създаде доста независима и сериозна структура, при която нито един комисар не е напълно независим и е подчинен на поне един заместник-председател. По този начин Юнкер успя много хитро да неутрализира влиянието на страните членки върху процеса на взимане на решения. До голяма степен този ефект беше неутрализиран от политизирането на комисията. Въпреки че реденето на пъзела с назначенията е доста тежка задача, шефката на ЕК трябва още от сега да си зададе няколко въпроса: Колко още може да се влачи този механизъм, без да има реални резултати? Кой ще продължи да има полза от него? Каква роля върши той? Има ли някаква възпираща функция? До момента докладът по механизма е пречка за членството на България и Румъния в Шенген и еврозоната, но колко дълго още може това да бъде аргумент, ако не само няма напредък, ами дори има назадък? Доколко успешна може да бъде борбата й за върховенството на закона, ако няма подкрепата на все повече и повече страни членки, избрали върховенството на управляващата партия?

Разбира се, Урсула фон дер Лайен би могла да остави механизма на течението, за да не си създава прекалено големи главоболия, но това е като да оставиш проблемите в тенджера под налягане. Вариант е да потърси съюзници в Европейския парламент. Евроизборите през май показаха недвусмислено, че гражданите искат промяна и антилиберализмът не е по вкуса им. От урните из целия ЕС задуха силен вятър на промяната, който германката може да използва, за да опъне платната на върховенството на закона. Дори и да не може да направи много, Урсула фон дер Лайен може да създаде климат на нетърпимост към авторитарни лидери, който да свърши останалото. С напускането на Великобритания, отслабването на Германия (включително и икономически) и категоричната позиция на Франция в защита на върховенството на закона и либералната демокрация работата на ЕК може да премине от мисия невъзможна във възможна, но трудна. Важното е комисията да има ясен план, който да продаде успешно на Европарламента и на европейските граждани. Сивиемът може да бъде добро начало, защото вече съществува и може да бъде впрегнат за достигане на крайната цел – създаване на по-силен и ефективен общоевропейски механизъм за защита на върховенството на закона. В крайна сметка това е приоритет номер едно за съюза, защото без него той не може да оцелее. Всичко останало е на втори план. Така че няма да е лошо още в първите си дни, след като поеме руля от Юнкер, Фон дер Лайен да започне да отговаря на въпросите за смисъла и целите на механизма.