Въвеждане на диференцирани ставки на ДДС в България не е нова идея и не веднъж сме изразявали резерви относно постигане на поставените цели, а именно – намаляване на крайните цени, по-високо потребление и ръст в печалбите на компаниите.
Сега се обсъжда намаляване на ДДС до 9% за заведения за хранене и развлечения, като нито е ясно каква цел се преследва, нито дали има по-добър инструмент за постигането ѝ.
Ако мярката цели да насърчи потреблението, то е малко вероятно да постигне желания ефект по ред причини.
Първо, в резултат на продължаване на някои противоепидемични мерки за спазване на дистанция капацитетът на заведенията ще бъде намален.
Второ, ограниченията за международен транспорт най-вероятно ще се запазят под някаква форма, което се отнася както за българи, пътуващи в чужбина, така и за чуждестранни туристи, идващи в България.
С други думи, колкото и да се намали ставката на ДДС, това няма да компенсира загубата от чуждестранни туристи.
От друга страна, дори и ДДС да остане непроменен, всеки, които е планирал почивка в чужбина, най-вероятно сега ще предпочете да отиде в български курорт.
Следващият, и може би най-сериозен фактор за намаляване на търсенето, няма нищо общо със самите ограничения, а е резултат от промяна в потребителското поведение – страх от зараза и избягване на места с много хора. Това не зависи от цената на услугата, а от доверието на потребителите, че тя е безопасна.
Ако мярката цели да осигури финансова подкрепа на бизнесите, това няма как да стане, защото ДДС е потребителски данък и не оказва влияние върху финансовото състояние на компаниите, освен по линия на разходите за администрирането му. Редица изследвания и историческият опит обаче показват, че намаляването на ДДС не се прехвърля изцяло върху крайните цени, а се разпределя между потребителите, търговците и доставчиците, което оборва почти изцяло идеята, че подобна мярка може да стимулира потреблението.
За разлика от предната криза, този път бяха въведени редица механизми за запазване на заетост и осигуряване на подкрепа на домакинствата, така че загубата на покупателна способност да е минимална. В тази ситуация не са необходими мерки за стимулиране на търсенето, тъй като намалението му се дължи повече на съзнателен избор от страна на потребителите, а не на липса на средства. Ако пък се търси механизъм за подкрепа на компаниите в сектора, те имат достъп до всички одобрени до момента механизми – мярката 60/40, кредитите за оборотни средства от ББР и Фонда на фондовете и т.н.
Абсолютна мистерия е защо този сектор продължава да се третира като нещо по-специално от всички останали сектори в икономиката.
