Не дразнете Бойко Борисов с въпроси колко български фирми летят към фалит заради коронакризата и колко хиляди българи се записват като безработни всеки ден. Питайте го колко са бентлитата, поршетата и хамърите, той веднага ще ви отговори. Даже ще изтъкне, в "бедна България има три бугатита като на Роналдо". Не, това не е просто статистика - според министър-председателя в тези данни се крие мощна антикризисна мярка.
Още през март, когато страшният вирус настъпи и у нас, работодателските организации се разтревожиха, че идат тежки изпитания за икономиката, и поискаха от правителството спешни мерки. Борисов последна през прозореца на кабинета си, видя няколко лъскави коли, паркирани долу, и после сподели възмущението си с народа: Тези идват за помощ от държавата за заплати, нямали пари за заплати на работниците, ами да си продадат бронираните мерцедеси и майбаси и ще нахранят работниците си. Очевидно тезата много му хареса, защото месец по-късно, когато нито една от антикризисните мерки на правителството още не е проработила, пак я повтори. "Доста пъти ме упрекнаха, че съм обидил някого. Искам да кажа, че към днешна дата в бедна България има три автомобила бугати като на Роналдо, 241 бентлита, 123 ферарита, 54 майбаха, 22 макларъни, 87 ламборджинита, 311 мазератита, 84 ролс-ройса, 280 хамъри, близо 4000 ягуари, близо 5000 поршета. Е, като казах, че в някои бизнеси да запазят работниците може да нямалят колите си, с кое съм ги обидил? Исках да изчета справката, защото така говорят, все едно съм ги обидил, аз исках да защитя работниците", обясни Борисов.
В България има над 400 000 фирми. В масовия случай техните собственици и директори карат съвсем обикновени автомобили. Премиерът не казва колко от притежателите на скъпи автомобили имат реален бизнес и осигуряват заплати на стотици и на хиляди, и колко са тарикатите, които се препитават от сиво-черен бизнес, без да плащат данъци и осигуровки. Но ако се направи такава разбивка, може би ще лъсне, че данъчните не си вършат чак толкова добре работата, след като допускат хора без доходи да парадират необезпокоявани скъпите придобивки.
Олигарсите обикновено
не чакат помощ от държавата, взимат от нея каквото искат
- я колко скандални обществени поръчки има. Но какво да правят предприемачите, които са извън орбитата на властта и не разполагат с луксозен автопарк, а кризата смазва? За малките фирми подкрепата на държавата в критични моменти е критично важна, а до този момент, въпреки всекидневните пресконференции за анкризисни мерки, те не са получили нито лев. За тях статистиката с поршетата и ролсройсите е гавра.
"3/4 от наетите в страната работят в малки фирми и техните собственици карат съвсем обикновени коли. А средствата от майбасите биха покрили заплатите на заетите в големите предприятия точно за половин ден", изчисли председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.
И макроикономистите разпердушиниха "антикризисната мярка" на премиера. "Всичките майбаси да се продадат, това е 1% от разходите на правителството за един ден. Един майбах стига за обезщетения на 600 работници. По данни на социалното министерство само за ден се регистрират по 1300 безработни", описа картината Красен Станчев.
Бойко Борисов, разбира се, отлично знае всичко това - не е като онази злощастна кралица, която се учудила, че поданиците й се бунтуват за хляб, вместо да похапват пасти. Но знае също, че част от народа по презумпция не харесва богатите. Точно за тази част са предназначени и етюдът с майбасите, и другите му спектакли – като традиционните пътувания с джипката, по време на които народният премиер се среща с обикновени хора. Трябва да има виновен за кризата, защо да не са богатите? Иначе току виж някой си помислил, че правителството не си върши работата. Атаката е най-добрата защита, учат опитни стратези. И премиерът следва съветите им.
В демагогията си премиерът стигна и по-далече - даде лично себе си за пример. Аз се отказах да купувам нов правителствен самолет, а вие си кътате колите, натякна той на “мрънкащия” бизнес. Очевидно забравил, че
парите за аероплана са от бюджета, не от личната му банкова сметка
Той не е самотен в тази неадекватност. Преди дни депутати от разни цветове ни уверяваха, че антикризисно си вдигат заплатите - не от лакомия, а защото много искат да даряват. От това произлезе такъв грандиозен скандал, че т.нар. народни представители се стъписаха и залитнаха в другата крайност - решиха да стоят изобщо без заплати през извънредното положение, като пътьом лишиха от възнаграждения и хора, които в момента са на първа линия в битката с коронавируса като главният здравен инспектор Ангел Кунчев. От това законотворчеството не стана по-добро - наложи се основен ремонт за Закона за извънредното положение малко след като го приеха. И докато стотици хиляди фирми очакват подкрепа от държавата, депутати и министри тръгнаха да се заяждат с търговските вериги – един от малкото бизнеси, който работи добре в разгара на пандемията. Популисти политици обясняват, че отварят повече място за български плодове и зеленчуци в хипермаркетите, за да помогнат на българските земеделци. В същото време държавата затвори пазари и тържища и съсипа стоката и плановете на същите тези земеделци.
Понякога Борисов се усеща, че е прекалил с демагогията, рязко сменя тона и започва да говори с умиление за малките фирми, за които трябва да се грижим като за "писани яйца", защото те са гръбнакът на икономиката. После започва да хвали добрите примери - с гордост обяснява как още в началото на кризата наши предприятия за нула време са преустроили производствата си и вече правят предпазни маски, костюми, скафандри и прочее. Да, българският бизнес за пореден път показва колко е жилав, изобретателен и енергичен. Но Бойко Борисов няма заслуга за това, колкото и да се опитва да се изкарва "спасител". Обикновените предприемачи у нас, които
са изградили бизнеса си въпреки държавата, а не с нейна помощ,
не са свикнали на разчитат на подаяния. Те са наясно, че в бурята трябва да се спасяват сами. Но не всички могат да произвеждат маски и защитни облекла. Има много други фирми, които трябва просто да спрат работа в очакване на по-добри времена. Колко фирми от тези фирми са получили безлихвен кредит месец след фаталния 13 март, когато в България бе въведено извънредното положение? Защо бизнесът трябваше седмици наред да се бори със зъби и нокти, да накара правителството да поправи неработещата схема 60:40 за заплатите? Къде са анонсираните безвъзмездни помощи за малките предприятия? Защо за мерките все още се говори в неопределено бъдеще? И не е ли подигравка прехвалената държавна ББР да предлага да кредитира ударените от незапомнена криза предприятия срещу лихва до 10%, при условие че преди това оскъпяването беше 7%! Това, за съжаление, не е първоаприлска шега, горчива истина е. И е чудесна илюстрация на способността на управляващите на всички етажи да се справят с критична ситуация. Очевидно спасението на давещите се ще е задача на самите давещи се.
