Понякога колебливостта и непостоянството на Бойко Борисов като политик вършат истински полезна услуга на гражданското общество у нас. Такъв случай е внезапната му намеса по отношение на преференциалното гласуване, което ГЕРБ, съгласувано с ДПС, се опита да обезсили. Ако Борисов не беше толкова загрижен, че репутацията му може да пострада в навечерието на европейски избори, едва ли щеше да възпре своята партия, която искаше да ликвидира едно от малкото демократични достижения на българската избирателна система през последните десетина години.
Това, че моментът се оказа неудачен за подобна радикална стъпка, изобщо не означава, че в друго време хората на Борисов и Доган няма да пробват същото отново. В крайна сметка моментният им устрем беше пречупен, но основната причина, поради която предприеха атаката срещу преференциалното гласуване, остава. И ГЕРБ, и ДПС искат тотален контрол върху своите партийни листи. Възможността избирателите да пренареждат кандидатите по свое усмотрение обаче се явява сериозна пречка да се упражнява подобен надзор. Затова можем да не се съмняваме -
в бъдеще този опит ще се повтори,
но не в същия вид, а вероятно облечен в мазната опаковка на някакъв „исторически компромис”. А желаещи за такъв има, както се видя от участието на НФСБ на Валери Симеонов в заверата.
Несъмнено и участниците в атаката ще бъдат същите - ДПС ще бъде острието, а ГЕРБ ще осигурява живата сила, измерена в депутатски гласове. От движението много дълго са мислили върху идейната обосновка срещу преференциалното гласуване, което си пролича по време на дебатите по промените в Изборния кодекс. Тогава депутатите от ГЕРБ на практика въобще не участваха, освен за да отправят няколко хапливи забележки към нападащите ги социалисти. Това, само по себе си, беше направо забележително, защото правеше герберите да изглеждат като стадо овце, подскачащо безволево след пастирите от ДПС. Траят си и гласуват по указание.
Всъщност точно това мълчание в най-голяма степен затруднява съпротивата срещу ГЕРБ. Как да защитаваш преференциалното гласуване от някого, който на практика не е представил съдържателни аргументи в полза на обезсилването му? Зам.-председелят на ГЕРБ Цветан Цветанов например
оправда случилото се с политически съображения
- необходимостта да се постигне компромис с ДПС и НФСБ, за да може парламентът да работи. А сега напоително обяснява, че партията му е радетел за всички възможни форми на мажоритарен вот. И какво излиза накрая? Че хем герберите са ентусиазирани поддръжници на преференцията, хем някак се получи така, че почти я унищожиха. Като ги питаш как става това, пак мълчат. Но това е положението - няма как партията да не изпада в подобни шизофренни състояния, когато босът й променя мнението си на всеки пет минути.
Единствено Данаил Кирилов - председателят на парламентарната правна комисия - се опитваше да аргументира атаката срещу преференцията (поне докато не получи разпореждане отгоре да се обърне на 180 градуса). Кирилов обясняваше, че изравняването на цената на преференцията с цената на един мандат „не е непостижима и невъзможна граница”. Като пример даде настоящия вицепремиер Томислав Дончев, който бил спечелил над 130 000 предпочитания при мандат от 110 000 гласа. И в същото време изтъкна, че на местни избори ниският праг на преференцията водел до това, че с 10 до 15 предпочитания се преподреждали листите - колкото „две семейства гласоподаватели”.
Доводите му обаче не устояват на сериозна критика
Високият праг на преференцията на парламентарни избори е достижим само за няколко „суперзвезди” на политическия небосклон. Неслучайно Кирилов използва за пример Томислав Дончев - едно от малкото разпознаваеми от широката общественост лица на ГЕРБ. Реално погледнато, огромното мнозинство от изборните кандидати нямат никакъв шанс да си „изработят мандата”, както настоява Кирилов. Просто ресурсът, необходим за подобна задача, е на разположение на партиите, а не на индивидуалните претенденти. Изключение правят онези кандидати с голямо влияние по места - т.нар. местни феодали, разполагащи с власт и пари. А точно това са хората, които ГЕРБ и ДПС искат да обуздаят - като сложат толкова висок праг на преференцията, че онези да не могат да си купят мандат, дори и да изпразнят докрай дълбоките си портфейли.
Що се отнася до аргумента за „двете семейства гласоподаватели”, той е основният в арсенала на ДПС. А проблемът с него е, че е изцяло спекулативен. Напълно възможно е да се намерят населени места, където да са случват подобни неща, и това изобщо няма защо да ни учудва.
В малките общини всички се познават
- като роднини, приятели или колеги, и е съвсем естествено да се подкрепят на избори - със или без облага. От това няма начин да се избяга. Трябва обаче да бъде ясно - няма никакви доказателства, които да свидетелстват, че става въпрос за масово явление, което опорочава преференцията. Всъщност, ако говорим за масовост, най-вероятно тя може да се наблюдава в малките населени места, контролирани от ДПС, където движението разчита именно на семейно-фамилния вот, обвързан с етническия. Тази практика става неудобна за депесарите само когато е в ущърб на неговите фаворити, или пък ако избраният кандидат внезапно реши, че не му е изгодно да работи за "сараите" и си потърси друг покровител (най-често ГЕРБ - това е един от парадоксите в целия случай).
Другата пресечна точка между ГЕРБ и ДПС, на която си заслужава да се обърне внимание, е аргументът, че преференцията служи като прикритие за контролирания и купен вот. За това заговори самият Бойко Борисов още на евроизборите през 2014 г., когато обяви, че предпочитанията за Момчил Неков, избран от листата на БСП благодарение на феномена „15-15”, са всъщност купени или насила подадени гласове. „Вие сте единият купувач, вие - другият, той е третият. За да ви хванат след това, да ви дадат парите, на теб ти казват: „Ти ще гласуваш за 15 - 15, ти за 15 – 6, ти за 15 – 4”. И след това, като ви преброят в избирателните секции гласовете, ви дават другата половина. Или „робите” в „Бобов дол”, които естествено гласуват за БСП” - така обясняваше тогава Борисов.
От ДПС подхванаха несвързаните доводи на герберския вожд и впоследствие около тях изградиха цяла конспиративна теория. В основата й отново стои „вотът по корпоративен и родов признак”. Това, което всъщност тормози движението, не са някакви морално-етични съображения срещу контролираното гласуване. Точно обратното - тревогата му е, че има гласове, които са подадени за партията, но не отиват при кандидати, които тя фаворизира. Изглежда, че това е достатъчно сериозен феномен, за да принуди партийното ръководство да изгони депутати от парламентарната група, които са спечелили местата си с преференции и не желаят да ги освободят. Същите неприятни за партийния апарат изненади застигат и ГЕРБ - като
най-фрапиращият случай беше с провала на Цецка Цачева
да влезе в парламента, защото беше изпреварена от следващите в листата, събрали повече лични предпочитания.
Нещата в крайна сметка винаги опират до смешния аргумент за борбата с олигархията. „Този праг, ако има личност, този праг е напълно реален и достижим. Обаче, ако има такива, бащата на които е някой олигарх, някой дерибей в някое малко селце, и осигури покупката на гласовете, и с 2000 гласа стане депутат, питайте колегите от Благоевград - там кмет на село не може да се стане с 2000 гласа, а те са станали депутати”, възмущаваше се Хамид Хамид от ДПС по време на дебата по Изборния кодекс. Е, как да не се запита човек - какво поначало правят в листите тези хора, чиито бащи са олигарси и дерибеи, че се налага да бъдат сдържани да не влязат в парламента със супервисок праг на преференцията? На този простичък въпрос и досега отговор няма.
Няма и да има, защото всъщност всичко опира до затягането на партийния контрол върху листите, а не до въображаемата борба срещу проникването на олигархичните интереси в тях. ГЕРБ и ДПС нямат принципен проблем с местните феодали. Имат проблем само с непослушните местни феодали. Затова и се опитаха да им пресекат фантазиите за еманципация, като смачкат преференцията. И ще опитат отново, няма съмнение по въпроса.
