За всеки политик е трудно да се раздели с властта, веднъж щом я докопа. Особено, ако е прекарал дълги години на върха, какъвто е случаят с Бойко Борисов. Затова не е изненада, че премиерът забрави за изявленията, които от време на време даваше през последните две години – че повече няма да заема публични длъжности след като настоящият му мандат приключи.
„Имаме още сила, потенциал, съпротивителна сила на партията. Имаме грамотни хора, много амбициозни. Аз затова казах – изкарвам си мандата, прибирам се в партията, ще дам път на много млади хора.” Така говореше Борисов през май 2019 г., след като партията му месеци наред се давеше в скандала „Апартаментгейт”, който засегна хора от близкото му обкръжение. Това не беше случайно изпусната реплика – малко по-късно премиерът отново спомена, че планира да се захване сериозно с партийните дела и да подготви „истинско ядро от интелигентни, знаещи хора“.
Подмятанията му се възприеха съвсем сериозно от свитата му. Вежди Рашидов – бивш културен министър и настоящ депутат, направо допусна, че Борисов може да стане почетен председател на ГЕРБ – по почина на Ахмед Доган, който е такъв за ДПС от 2013 г. насам. „Чувам го напоследък хвърля едни хубави изречения – път на младостта. Явно той е разумен човек, ще намери границата, за да може като Доган в един момент да има влиянието, но да може по един елегантен начин да подготвя кадри”, обясняваше Рашидов пред медиите. И ласкаво говореше за партийния си бос: „Аз мисля, че е достатъчно умен и разбира, че има смяна на поколенията".
Някаква мисъл в тази посока изглежда действително се въртеше в главата на Борисов, поне за известно време. Това се доказва от сбирката, която той организира в средата на 2020 г. с група млади хора от консервативното сдружение „Институт за дясна политика”. По време на разговора вождът на ГЕРБ вметна, че възнамерява да „проветрява” кандидат-депутатските листи на партията си за парламентарните избори през 2021 г. „Искаме за следващите парламентарни избори да имаме повече нови хора, нови лица, които да мислят с главите си. Дето се вика, преди 10-15 години нямаше голямо значение листата как ще бъде направена. Сега има много голямо значение”, разсъждаваше Борисов. Младите му слушатели жадно поглъщаха думите му и го уверяваха, че няма по-естествено място за тях от ГЕРБ, тъй като „това е дясната партия на България, няма какво да си кривим душата”.
Партийните листи се наредиха и съвсем ясно се видя
колко много фалш се крие зад лозунга за „смяна на поколенията”
Няколко видни партийни фигури отпаднаха наистина, но като цяло познатото премиерско обкръжение запази местата си на голямата трапеза. Даже хора, които повече не очаквахме да видим в политиката, претърпяха ребилитация. По-същественото е друго – че Борисов изглежда не смята, че той самият е за смяна. И това се доказва не само от мълчанието, с което посреща въпроса за евентуалното си оттегляне от държавните дела. Но и от пропагандата на ГЕРБ, която в последно време набляга на възможността партийният бос да запази ролята на премиер и в бъдеще.
Наскоро например в Инстаграм профила на партията се появи снимка на Бойко Борисов, придружена с недвусмисленото послание, че парламентарните избори на 4 април ще приключат с 4-та изборна победа за ГЕРБ, последвана от кабинет „Борисов 4”. Друг пример, отново в същия профил – снимка от момента, в който лидерът на ГЕРБ целува ръка на патриарха, след като се е заклел като министър-председател през 2017 г., и в добавка текстът: „4 април 2021 г. – приказката продължава”. Отново там Георги Харизанов – известен поддръжник на правителството и директор на ТВ „Европа”, пророкува: „Понеделниците след всички избори се характеризират с опашка от хора с букетчета под балкона на Борисов. Не сме далеч от това на 5 април сутринта.”
Всичко това, разбира се, е далеч от пълномащабна, разгърната агитационна кампания. За такава все още е рано, до изборите има време. Но податките, които се пускат в социалните мрежи, издават какви са настроенията на герберския вожд. Той самият не оставя никакви съмнения, че се смята за незаменим – не само начело на партията, но и на държавата. Всяко съществено мероприятие в страната, което може да има пропагандна стойност, се експлоатира лично от него. Всичко в България, голямо и малко, се свързва с името му – от разпределянето на милиардите, събрани от данъкоплатците, до спасяването на оловно-цинковото находище „Говедарника” в Лъки. Джипа, с който постоянно щъка из страната, няма нужда да споменаваме – когото и да вози в него, винаги той остава на кормилото, неговият глас се чува и него камерата следи.
Тук идва въпросът за готовността му да се кандидатира за президент.
На това едва ли самият Борисов може да отговори в момента. Крайно несигурната политическа ситуация след протестите от миналата година, които сериозно нараниха доверието към ГЕРБ, изобщо не позволява да се правят прогнози за резултатите от парламентарните избори. А именно гласовете, които ще получи партията тогава, ще определят каква е настоящата й тежест в българската политика и, съответно, тежестта на самия Бойко Борисов. В представите на избирателите той и създадената от него формация са едно и също. Ако ГЕРБ се окаже слаб, значи и Борисов е слаб.
По тази причина той ще отлага решението дали да се съревновава за четвърти мандат като премиер или за мястото на Румен Радев на „Дондуков” 2, докато не стане ясно колко гласа събира партията му. На никого обаче сред хората му не минава и през ум да подложи под съмнение това, че следващият кабинет на ГЕРБ може да бъде оглавен от друг освен от боса. „Лидерът на политическата сила, която е спечелила изборите, е редно да бъде министър-председател”, отсече вицепремиерът Томислав Дончев, когато го подпитваха дали би оглавил следващия кабинет.
Едно е ясно – едва ли можем да очакваме в скоро време водачът на ГЕРБ да заговори за собственото си политическо бъдеще. В сегашната нестабилна ситуация каквото и да каже, вероятно ще бъде грешка. Затова от негова гледна точка е най-добре да си мълчи. Това не пречи на партията му да опипва почвата дали обществеността ще възприеме идеята за кабинет „Борисов 4”. И без това изпълнителната власт е далеч по-апетитна хапка за всеки политик, отколкото немощната позиция на „Дондуков” 2.
