Преди дни експремиерът Бойко Борисов обясни на млади съпартийци от ГЕРБ, че заради неразборията около машинното гласуване всяка загубила партия ще може да оспорва законността на вота. Лидерът на ДБ Христо Иванов пък заподозря, че точно Борисов ще поиска касиране на изборите. Така е - всяка партия може да оспорва изборите пред Конституционния съд, като използва посредничеството на президента, МС, главния прокурор и върховните съдилища, но до касиране на изборите няма да се стигне. За да бъдат касирани избори, трябва да има не драма с машини, а фактор, който да е повлиял коренно на крайните изборни резултати. Затова в България национални избори никога не са били касирани и няма да бъдат. През 2010 г. КС касира изборите в 23 секции в Турция, ЦИК преизчисли мандатите и депутатите на ДПС станаха с трима по-малко. Но не бяха касирани целите избори (за НС от 2009 г.). През 2011 г. КС отказа да касира изборите за президент ("Атака" атакуваше вота за Росен Плевнелиев), а през 2013 г. КС отряза ГЕРБ за парламентарните избори. Нарушена тайна на вота, отнето право на гласуване, участие на министри в кампанията, недопустима агитация, намеса на социологическите агенции... - всички тези доводи не са достатъчни да бъдат касирани избори. И заради машините няма да се стигне до касиране. 

Но проблеми има и те не са малко 

Законодателите записаха в Изборния кодекс, че “избирателят гласува в избирателната секция чрез специализирани устройства за гласуване”, но може би трябваше да продължат нелепата тавтология с едно: “освен ако няма устройства”. Те предвидиха, че хартиени бюлетини трябва да има във всяка секция, но не се сетиха, че в някои секции ще трябват 2, а дори и 3 машини, за да не гласуват хората, както тичат хамстери на въртележка.

Големият мерак на депутатите от краткото 45-о НС бе обясним - драмата около въвеждането на машини се точи вече почти десетина години - толкова време се правят експериментални, частични и не знам още какви гласувания с машини и, да, тази мъка трябваше да свърши и машините трайно да се появят в електоралното ни битие. Не "Има такъв народ", а ГЕРБ остави текст в Изборния кодекс още преди три години, според който в крайна сметка гласуването един ден ще бъде само с машини. 

Само дето времето за размисъл в 45-ото НС очевидно бе малко, та депутатите не помислиха за хилядите малки подробности, които могат да спънат машинния вот, а оттам - да дадат възможност на Б. Борисов да постави въпроса за легитимността на предстоящите избори.

Всички нерешени проблеми бяха стоварени на ЦИК

А проблемите са много. Депутатите не помислиха, но в ЦИК все пак се сетиха, че гласуването отнема време и правилно проведоха серия от експерименти в различна среда. Само благодарение на тях научихме, че с една машина могат да гласуват не повече от 550 души в рамките на изборния ден, т.е. за 11 часа. И това е на границата между оптимизма и реализма.

Като се има предвид средната избирателна активност през последните години и средния брой гласоподаватели в една секция, ЦИК правилно отчита, че няма да има проблем с машините - наличните 9600 ще покрият малко над 9400 секции в страната, в които законът постановява машинно гласуване. Но няма да стигнат за гласуването в чужбина. И няма да стигнат, ако тук 2% от машините дадат дефекти. Или са вкарани объркани имена на депутатите и партиите, както стана на 4 април във Велико Търново. Т.е. всичко виси на косъм. 

Затова ЦИК тръгна да търси машини - поне 300 за чужбина, тъй като там 1/3 от секциите са големи и в тях трябва да има машини по закон, а някои от чужбинските секции са направо огромни - примерно в една лондонска секция гласуваха над 1500 души. Някои секции в България, примерно в София, също се нуждаят от по 2 машини, за да могат избирателите да гласуват спокойно. Като добавите и резерви, стигате до 1500 машини - толкова поиска ЦИК от “Сиела Норма”, но тя отказа да достави срещу скромната за нея сума от 6.5 млн. лв.

Тук виновни няма. Това е бизнес спор

ЦИК има предварително определен бюджет, в рамките на който се движи. “Сиела Норма” пък няма задължение да работи на ползу роду. Направи впечатление обаче, че "Сиела" декларира, че 6.5 млн. могат да стигнат за машините, но не и за тяхната окомплектовка и транспорта до секциите, вкл. в чужбина. Пък ние сме наясно, че окомплектовката на машината Smarmatic A4517 включва 5 смарт карти, два захранващи кабела, 2 ролки с термохартия и 7 пломби. Ще трябват по 2 USB флашки за старите машини - да се запазят данните. А МВнР декларира пред ЦИК, че може да поеме транспорта до чужбина. От трета страна, бе ясно, че "Сиела" трябва да получи пари за поддръжката на вече купените машини - да вкара визията на бюлетините, да обучи СИК-овете за работа с тях и т.н. 

Но - бизнесът си е бизнес. Дори и в него да има политика, пак е бизнес.

Какво може да се направи?

ЦИК вече направи най-важното - прие решение за разделяне на секциите в чужбина. Така, ако в една секция е имало 1000 гласували през април, сега на същото място ще има две секции. Вече са разделени секциите в Турция и Англия, където традиционно гласуват най-много български избиратели. Това бе достатъчно, за да се предотвратят проблеми с машинното гласуване в чужбина. После стана ясно, че машини за гласуване в чужбина може да няма. Но пък се появи друг проблем - с членовете на секционните комисии в чужбина. При средно необходими 5-7 души в една СИК и при това двойно увеличаване на секциите, само в чужбина трябва да се намерят над 4000 души за изборна администрация. И тъй като партиите нямат пари за командировки, а Външно има ограничен персонал, пак посолствата ще търсят хора от българските общности. Но и този въпрос е решим.

След като стана ясно, че машините в България са на границата на разума, а за чужбина въобще не стигат, МС и ЦИК правилно влязоха в директен контакт с фирмата производител, която обеща тайванци да сглобят по спешност 800 бройки, а от Нидерландия да тръгнат 672 машини. Т.е. и машини ще има.

Защо е толкова важно да има машини веднага,

след като изборите все пак могат да бъдат проведени без заплаха за касиране? Защо да харчим пари, след като може да минем евтинко с хартия? Защото Изборният кодекс го изисква. Защото ни трябват машини и за обучение на състава на СИК, защото токът може да спре, а батериите на машините да не издържат повече от час. Да, бюлетините ще са налични - във всяка секция ще има толкова, колкото са избирателите по списък. (Тук законодателят пак не бе помислил, тъй като в чужбина няма такова нещо като избирателен списък - никой не знае колко души ще дойдат в дадена секция.) Но те са резерв. Да, машините са скъпи, но няма да купуваме такива за всеки избор - за президентските вече ще имаме пълен комплект.

Законодателят не бе помислил и за други аспекти - например какво ще се прави с машините след изборите? В закона пише, че цялата изборна документация трябва да се съхранява от ЦИК, но машините изборна документация ли са? Те трябва ли да се върнат от Азия, Африка и Америка, за да ги караме пак след няколко месеца до там заради президентските избори? Машините трябва да пътуват с охрана в България, а в чужбина как? Ще помолим аржентинската, австралийската, австрийската и т.н. полиция да ги пази ли? Или ще ги пуснем да летят с дипломатическа поща? С DHL? Въобще - куп подобни въпроси не бяха зададени през април и ЦИК си бие главата, че не може да отговори на всички тях.

Бойко Борисов обаче трябва да е наясно, че всички тези проблеми - 90% породени от законодателя, няма да попречат на всички желаещи да упражнят правото си на глас. Проблемите няма да повлияят върху цялостния изборен резултат. Иначе - да, всяка партия може да се жалва индиректно на КС. Моля...