Площадната демокрация отново се върна в България, няма съмнение в това. Гражданите ежедневно излизат с хиляди по улиците – с призиви за оставка на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев, с искания да бъда реформирани институциите и прочистени от влиянието на съмнителни политици и сенчести бизнесмени. Българите получиха шанс да се активизират политически и го уловиха с две ръце.

И така вкараха основните политически сили в голям проблем. Големите партии правят политика само в рамките на тъмни стаички и кабинети, къде стават скришните сделки. Публичността не е добра идея за тях, гражданите не бива да се месят, докато партийците определят съдбата на страната. След потайните разговори е напълно допустима театралната размяна на словесни удари пред камерите – такава е същността на парламентарната политика, която оставя нищожни възможности на обикновените българи да участват, когато се вземат решения, засягащи целия им живот. Тази схема обаче се разстрои, когато протестиращите на улицата поискаха да си възвърнат отнетата им от политиците власт.

За ГЕРБ такова развитие е същински кошмар

Отново – след довелите до оставката на първото правителство на Борисов протести от 2013 г. – ситуацията в страната се изплъзва от техния контрол, защото на гражданите им втръсна от безобразия. Затова в паниката си управляващите сипят недоказани нелепици – от обвиненията, че забегналият в Дубай хазартен бос Васил Божков обсипва протестиращите с пари, до параноидните фантазии, че правителството било жертва на метеж. Те просто не знаят как да неутрализират внезапно нарасналото политическо влияние на улицата – с физическа сила вече стана ясно, че не може да се действа.

БСП, макар и основна опозиционна сила, също не е сред печелившите от хорското недоволство. Левицата изпусна шанса да организира сама протести срещу Борисов и така инициативата премина в други по-дейни активисти и политици. И когато демонстрациите започнаха, социалистите се оказаха неподготвени, несигурни какво да правят и – което е най-важното – нежелани сред разбунтувалите се граждани. Това пролича в очевидната неохота, с която ръководството на БСП се появи на първия протест, макар че той беше в защита на подкрепяния от нея президент Румен Радев. Затова червените толкова наблягат, че ще пренесат традиционния си събор на Бузлуджа пред Министерския съвет – за тях няма място на улицата и затова символично се опитват да си извоюват такова за кратко със своя партиен митинг.

Тук, колкото и парадоксално да звучи,

интересите на враждуващите ГЕРБ и БСП се пресякоха

в провеждането на вота на недоверие срещу правителството. И двете партии се чувстват по-удобно, когато схватката помежду им се развива на познатия терен на Народното събрание. Там изненади, каквито улицата им сервира, не ги очакват. А и вътре в парламента нямат конкуренти за общественото внимание. Всеки може да изиграе своята роля – едните на отговорни управляващи, които се опитват да защитят стабилността на държавата в период на криза, а другите – на безкомпромисна опозиция, решена да постави на колене едно корумпирано управление. Така и направиха, а резултатът, както винаги, беше предизвестен.

От тази малка сценка безспорно спечели повече ГЕРБ.

Първо, хората на Борисов получиха възможност да върнат политическото действие обратно на обичайното му място – в парламента, при партиите, както искаха. Второ, безапелационната им победа при гласуването – пета поредна за този парламент – им позволи да покажат, че държат ситуацията стабилна и под контрол. Каквото и да става на улицата, институциите остават наши – такова е посланието, което герберите спокойно могат да отправят след вота на недоверие.

Не така стоят нещата с БСП. Вярно, левицата дръпна към себе си светлината на прожекторите по време на дебата, но за твърде кратко. Обвиненията в корупция, които отправи към управляващите, са познати и няма да окажат ефект върху публиката. Който вярва, че правителството е корумпирано, ще продължи да мисли така, без да му трябва БСП да го убеждава. По-лошото е, че единствената подкрепа, която социалистите получиха при гласуването, дойде от ДПС – партията, от която протестиращите недоволстват също толкова силно, колкото от ГЕРБ. А междувременно соцлидерът Корнелия Нинова обясняваше, че Движението е част от управлението, а следователно – и от проблемите на страната. И какво излезе – социалистите сочат ДПС като задкулисен партньор на ГЕРБ, а в същото време партията на Ахмед Доган гласува редом с тях срещу кабинета.

Пълен абсурд и голям личен провал за Нинова.

А след неуспеха на вота водачът на БСП обяви, че „този парламент е делегитимиран”. Ако наистина вярва в това, тогава следва да го напусне. През 2019 г. соцдепутатите спряха работа в продължение на месеци по нейно искане, само за да протестират срещу промени в изборното законодателство, прокарвани от управляващите. А сега улицата бушува, но опозицията остава вътре – уж в името на машинното гласуване, което най-вероятно така и няма да го видим. Така фактически Нинова затвърждава легитимността на Народното събрание и позволява на ГЕРБ да се опре на партията й, за да крепи статуквото. И обслужва общия интерес на управляващите и опозицията – да запазят политиката като игра за двама, на която гражданите да бъдат само безгласни зрители.