"За вашата собствена сигурност е - длъжни сме да ви предпазим от голотата в картините“. С тези думи двама униформени мъже препречват пътя на някои от посетителите в къщата на Рубенс в Антверпен, Белгия. На това място навремето е живял фламандският художник Петер Паул Рубенс. Днес къщата е превърната в музей, където се съхраняват и едни от най-забележителните негови произведения – от красивите пейзажи до картините с голи тела.
Във видеоклип, качен в YouTube,
униформените мъже се приближават до посетителите на музея с въпроса дали имат личен профил във "Фейсбук". Ако отговорът е „не“, мъжете оставят туристите на мира. В противен случай униформените служители ги отклоняват от картините, изобразяващи голи човешки тела, и учтиво ги насочват към останалата част от Рубенсовите произведения. На гърба на униформите им е изписано fbi – съкращение от "инспектор за фейсбук". (FBI на английски е ФБР.)
„Полицейската" акция си има предистория. Наскоро туристическо бюро от Фландрия в Белгия пусна във "Фейсбук" рекламна кампания по повод изложбата „Фламандските майстори“. В кампанията за привличане на посетители участва и картината „Свалянето от кръста“ от Рубенс, на която е изобразен Исус, покрит с плат само от кръста надолу.
"Фейсбук" обаче забранява публикуването на материали с чувствително съдържание, които биха могли да подкопаят морала на младите хора. Към тях американската компания причислява и постинги, снимки или видеоклипове с „голота или загатната голота, независимо от това дали става дума за изкуство или образование, с изключение само на скулптурите".
Забранено е и голото Христово тяло от картината на Рубенс. "Фейсбук" алгоритмите изобщо не се интересуват от това, че фламандският художник от 17-и век е гений, чиито неповторими портрети на пищни, чувствени женски тела са повлияли на европейското бароково изкуство, както нищо друго. Но голото си е голо и рекламната кампания беше премахната.
В знак на протест срещу онлайн цензурата белгийските музеи написаха отворено писмо до създателя на "Фейсбук" Марк Зукърбърг. Заедно с писмото те публикуваха и забавното видео с инспекторите. В обръщението към Зукърбърг се казва: „Макар това да ни развесели първоначално, вашата културна цензура ни затруднява много". Посланието до Зукърбърг съдържа и покана на чаша кафе, за да обсъдят проблема заедно. Инициаторите даже обещават на американеца студена белгийска бира, ако намери решение на проблема. Според тях не е редно културното наследство, завещано ни от Рубенс, да бъде класифицирано като „порнографско“.
Неведнъж представите на Зукърбърг за това какво може и какво не може да се публикува във "Фейсбук" са пораждали недоумение. Така например наскоро той се обяви срещу това "Фейсбук" да трие постинги, които отричат Холокоста. В Германия обаче такива текстове са забранени със закон, за разлика от САЩ и много други държави.
Не му е за първи път на "Фейсбук"
Изказването на Зукърбърг за Холокоста предизвика остри реакции от страна на центъра „Симон Визентал“, известен с издирването на нацистки военнопрестъпници от Втората световна война. Оттам нарекоха отричането на Холокоста класически случай на фалшиви новини, а геноцида над евреите - „най-добре документираното престъпление в историята на човечеството“.
Белгийският вестник Het Laatste Nieuws съобщава, че американският концерн е реагирал на поканата за кафе. В отговора се посочва, че Рубенсовата картина с голото Христово тяло не трябва да се цензурира в обикновените потребителски постинги, което обаче не се отнася до рекламните кампании.
В миналото "Фейсбук" е цензурирал и други произведения на изкуството - като например известната скулптура на пищно женско тяло „Вилендорфската Венера“, картината „Произходът на света“ на Гюстав Курбе, представляваща реалистична рисунка на вагина, както и картината „Свободата води народа“ на френския художник Йожен Дьолакроа. Това с "Вилендорфската Венера" обаче беше грешка, защото във "Фейсбук" правят изключение за статуи с голи тела.
Петер Паул Рубенс - звезда в изкуството и в дипломацията
Той е безспорният майстор на бароковата епоха и оставя трайни следи у поколения художници след него.
Петер Паул е шестото от общо седем деца на адвоката Ян Рубенс и съпругата му Мария Пейпелинкс от Антверпен. Заради религиозните преследвания по онова време семейството му е трябвало да бяга. Така младият Рубенс се ражда на 28 юни 1577 г. далеч от Антверпен - в Зиген (днешна Германия). Едва след смъртта на бащата семейството се връща в Антверпен, където младият Петер Паул известно време е паж на местна графиня.
Но Рубенс е искал да постигне повече - и най-много от всичко е искал да рисува. Той започва да изучава занаята при такива корифеи за времето си като Тобиас Верхахт, Адам ван Ноорт и Ото ван Веен. Петер Паул е на 21 години, когато го приемат в Гилдията на св. Лука - задругата на художниците в Антверпен. Две години по-късно той заминава за Италия, където става придворен художник на херцога на Мантуа.
Там той започва да се интересува от архитектура и изучава произведенията на Античността, което слага траен отпечатък върху цялото му по-нататъшно творчество. Тъй като майка му се разболява тежко, през 1608 г. Рубенс се връща в Антверпен. Междувременно славата му на талантлив художник е стигнала и до родния му град и местната градска управа прави всичко възможно да го задържи: засипват го с примамливи предложения за работа, обещават му да го освободят от данъци и му предлагат да стане придворен художник на ерцхерцозите Алберт Австрийски и Изабела Испанска, които управляват нидерландските владения на Хабсбургите. Рубенс приема - решава да остане и става богат.
За това свидетелства и къщата на фламандския художник, която днес е превърната в музей. В този палат, проектиран от самия Рубенс по модела на италиански дворец (Palazzo), се е помещавало и ателието на художника. В него той е осигурявал работа на 100 души едновременно. Работа е имало за всички, защото самият Рубенс не е смогвал да изпълнява всички поръчки, които е получавал. Често той само е нахвърлял проекта, а самото изпълнение на картините е предоставял на сътрудниците си. Сред тях личат имената на такива известни художници като Антонис ван Дайк, Франс Снайдерс или Ян Брьогел Стария.
Рубенсовата "запазена марка"
Ярките блестящи цветове, точните пропорции, фигурите в движение и не на последно място пищните женски тела с класическата "рубенсова форма" се превръщат в негова запазена марка. Все по-често той започва да рисува за аристокрацията, включително за френската кралица Мария Медичи и нейния син Луи XIII или пък за английския крал Чарлз Първи.
Рубенс се чувства добре не само в ателието си, а и на политическата сцена. Така той става съветник и парламентьор на кралските дворове в Мадрид, Париж, Хага и Лондон и дори е смятан за един от най-добрите дипломати за времето си. Така например сключването на примирие между Испания и Англия е негова лична заслуга. Нито един друг художник не е имал толкова силно и толкова пряко влияние върху политиката, колкото Рубенс.
Все повече неговите търговски и политически интереси започват да се преплитат: личните му контакти в областта на изкуството често му помагат на дипломатическото поприще, и обратното. Но след 1630 г. той отново се посвещава основно на изкуството.
На 30 май 1640 г. Рубенс умира в Антверпен, измъчван през последните години от живота си от подагра. Погребан е в местната катедрала "Св. Якоб". След неговата смърт вдовицата му Хелена Фурмент възлага на Йохан Бокхорст, който е един от най-близките сътрудници на Рубенс, да дорисува недовършените му произведения.
С драматичните си и едроформатни картини Петер Паул Рубенс оставя толкова силен отпечатък върху европейското бароково изкуство, колкото никой друг художник преди или след него.
