Германия празнува политическа победа: тяхната „голяма коалиция“ най-накрая се споразумя за основните принципи на пенсионната реформа, договорена още с коалиционното споразумение, довело на власт сегашното правителство. Германската пенсионна реформа е важна за нас, защото

нашата пенсионна система е немски модел

с доста адаптация и балканизация. Вносна е конструкцията с три стълба на осигуряване – задължително, допълнително професионално (също задължително) и чисто доброволно частно осигуряване. Внос е „разходопокривният“ принцип на държавното осигуряване: идеята, че пенсиите на днешните пенсионери се плащат от вноските на работещите, днешните работещи ще вземат пенсиите си от вноските на следващото поколение; недостига покрива бюджетът. Е, пропуснали сме да вземем такива неща като вътрешните пенсионни фондове в предприятията, които се инвестират от работодателя като дългосрочен капитал. Забравили сме добавките от бюджета, пропорционални на вноските в допълнителния осигурителен фонд (т.нар. пенсия на Рийстер), и разни по-несъществени елементи. Можем да се сетим, че промените в първообраза едва ли ще се забавят много да се отразят у нас. Затова е важно да се осведомим

какви са реформаторските решения,

преди да започне кудкудякането дали и как трябва да ги въведем. Въвежда се базова пенсия, която замества всички досегашни пенсионни добавки за бедни и недоосигурени. Базовата пенсия ще се изчислява като 80% от пенсията на нов пенсионер, който се е осигурявал 35 години при средна работна заплата. Ако изчислената лична пенсия се окаже по-ниска от базовата, разликата се доплаща от бюджета. Обаче добавката от бюджета се намалява с 12.5%, за да зависи все пак изплащаният размер на пенсията от вноските, които са плащани за всекиго в осигурителната система. Отпадат всякакви минимални и социални пенсии и добавки, защото всеки в пенсионна възраст, един ден стаж да няма, даже едно евро вноска да нe е натрупал, взема поне изчислената му (коригирана) базова пенсия. Ще свърши вечният спор за „осъвременяване“ на минималните пенсии - базовата пенсия се изменя автоматично. Макар че ще отменят бюджетните добавки към платените вноски (дотациите Рийстер и Рюруп),

тази реформа сериозно натоварва бюджета,

защото предвижда твърде висок праг на базовата пенсия. Лесно ще изчислите, че минималният й размер (за човек без никакви осигурителни вноски) ще е 70% от нова пенсия на осигурен при средна работна заплата. Вярно, че (в Германия от 2012 г.) пенсионната възраст нараства по един месец всяка година, но въпреки това броят на пенсионерите неизменно ще нараства, следователно нетният трансфер от бюджета ще расте. Базовата пенсия постепенно ще вдига долния праг на пенсиите и ще „изяжда“ разликата между най-ниската и по-високите законни пенсии. Това не изглежда никак справедливо и вероятно дебатите в Бундестага ще наложат промени в това предложение на кабинета. Друг е въпросът, че когато дойде време да внесем базовата пенсия в България, можем да изберем нашенски вариант, да я обвържем не към 80%, а, да речем, към 60% от пълната средна пенсия и с 20% отбив от добавката. Тогава най-ниската базова пенсия ще бъде 48% от средната. По-лошото е, че и тази нова пенсионна реформа не решава големите проблеми на осигуряването и

финансовата бомба си остава

заложена в пенсионната система. Нито една страна в света не може да се похвали с балансирана пенсионна система, особено в развития свят, златния милиард, към който и ние се броим. Населението застарява, а жизненото очакване се увеличава. Размерът на пенсиите все повече изостава от ръста на доходите – резултатът е нарастваща старческа бедност. А осигурителните вноски навсякъде са толкова високи, че дори не се обсъжда сериозно увеличението им. Например в Германия са изчислили, че за да се балансира пенсионната система след реформата, до 2024 г. вноската само за задължителното пенсионно осигуряване трябва да се удвои и да достигне 25% от работната заплата. Отгоре на всичко вече се чувства

разбиващата роля на отрицателните лихви:

идеята на допълнителното и на доброволното пенсионно осигуряване е работещите да натрупват капитал, който да се инвестира при нисък риск и все пак да нараства с прилична доходност. В свят с отрицателни лихви натрупаните пари не носят безрисков доход, капиталовите пенсионните фондове не нарастват във времето, а при по-дълбоко отрицателни лихви, каквито очакваме в бъдеще, те ще започнат и да намаляват. Бъдещите пенсионери ще трябва да плащат от бездруго дефицитните фондове цена за съхранение години наред. Така политиката на отрицателните лихви, която позволява на държавите да обслужват своя галопиращ дълг, от другата страна разбива цялата индустрия на частното пенсионно осигуряване. Единственото възможно решение е да се увеличат пенсионната възраст и стажът – да работим активно по-дълго време, за да получаваме по-малко време все пак прилични пенсии. Сметките на актюерите (днес) излизат, ако се пенсионираме всички с поне 40 години стаж и на 70. Ако е рекъл Бог да ги доживеем.