На пръв поглед всичко при пенсиите тече постарому - даже великденските добавки днес успяха да се пришият за Борисов, нищо че той уж не участва в това управление. При 580,57 лв. минимална пенсия и 930,75 лв. средна, ръстът от 12,1% за една година не променя общата картина така, че нашите пенсионери да тръгнат на разходки по света, вместо по традиция до сладкарница "Пчела". Под неизменчивата повърхност обаче текат процеси, които променят пенсионната система и не само защото преди пет години разходите за нея бяха наполовина по-малки.
Посоката, в която върви системата е към все по-малко пенсии, отпускани при пълните условия за осигурителен стаж и възраст и все повече инвалидни, социални или при специални хипотези. Все повече хора се пенсионират с непълни условия - или стажът не достига, или възрастта е по-ниска. Почти половината пенсионери получават минималния за своя вид пенсия размер. Поради осъвременяването на пенсиите двойно повече пенсии са ограничени от тавана, макар че същата причина увеличава и хората, които получават действителния размер на пенсията си (вместо държавата да доплаща до минималния размер). Тези тенденции се виждат от данните в статистическия бюлетин "Пенсии" към 31 декември 2024 г., публикуван наскоро от НОИ.
Повечето от тези тенденции се наблюдават от поне няколко години. Поради факта, че пенсионна възраст навършват кохорти, натрупали стажа си в годините на прехода, вероятно ще ги наблюдаваме и в бъдеще. 2024 г. обаче може да се окаже преломна, защото за първи път сред новите пенсионери инвалидните пенсии са повече от обикновените и за пръв път пенсиите за осигурителен стаж и възраст са по-малко от половината новоотпуснати пенсии. Какво показват данните?
Новоотпуснатите пенсии
Два фактора играят основна роля за промените при новоотпуснатите пенсии. След промените в системата на медицинската експертиза ТЕЛК комисиите постепенно наваксват голямото изоставане от пандемията и преосвидетелстване получават повече хора от обичайното. Това обаче не е временно явление поради втория набор от промени, които промениха и начина на определяне на процентите намалена работоспособност. Другият фактор е колекцията от промени "Пеевски", които с цел да позволят пенсии на изселници в Турция без български трудов стаж разшириха обхвата на действителния стаж и позволиха откупуване на години само за пострадали от политически репресии.
През 2024 г. са отпуснати общо 109 613 пенсии и, както е задължително за последните 1-2 години, броят им се увеличава спрямо предходната година, а с това продължава и новата тенденция пенсионерите да се увеличават вместо да намаляват заради затягането на условията за пенсиониране.
От тези нови пенсии инвалидни поради общо заболяване са 49 798, а за осигурителен стаж и възраст - 51 605. Двата вида никога не са били толкова близко по брой сред новоотпуснатите. Заедно със социалните за инвалидност, инвалидните пенсии стават 54 757. Заедно с пенсиите на сектор "Сигурност", тези за осигурителен стаж и възраст са 53 557, т.е. по-малко от инвалидните. Внимание заслужават и пенсиите, несвързани с трудова дейност, които са 6153 и се увеличават с 18,4% спрямо 2023 г. Най-голям дял при тях имат вече споменатите социални пенсии за инвалидност - 4959, а социалните за старост са 1163. Част от тези пенсии са наследствени, но те са сравнително константна величина, т.е. увеличението идва основно от личните пенсии.
Динамиката в сравнение с предходните години е изцяло в полза на инвалидните пенсии. Те се увеличават значително - ръстът спрямо 2023 г. е с над 21% (от 40 922). Пенсиите за осигурителен стаж и възраст намаляват, макар и незначително с 1,54% (били са 52 414 през 2023). Сред тях обаче са и пенсиите за непълен стаж и по-ранно пенсиониране, а те също се увеличават. Тези по чл. 68, ал. 3 (с най-малък стаж - 15 г. действително изработени, но с най-висока възраст - 67 г.) вече трайно са над 13 000 годишно, а през 2019 г. бяха около 11 000. Ранното пенсиониране - чл. 68а, когато човек има стажа, но избира да се пенсионира до една година преди навършването на възрастта, също се увеличава - от 6837 новоотпуснати лични пенсии през 2023 г. на 7877 през 2024 г., 15% ръст за една година. При това хората бързат по-рано да се пенсионират. Ако през 2024 г. на пенсиониралите се по чл. 68а не са им достигали 11,2 месеца до навършване на възрастта, през 2023 г. периодът беше 10,9 месеца, а през 2019 г. - 9,8 месеца.
Структура на пенсиите
В масовия случай пенсията все още е под 1000 лв. 1 591 770 пенсионери получават основна пенсия до тази граница. Това е 77,5% от всички 2 052 553 пенсионери към 31 декември 2024 г. До минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст - 580,57 лв., включително, са пенсиите на 812 313 пенсионери, или 39,6%. За сравнение, в края на 2023 г. до тогавашната минимална пенсия - 524,04 лв., включително, са получавали 814 155 пенсионери, или 40%, а до 1000 лв. са били основните пенсии на 1,67 млн. пенсионери, или на 82%.
Много пенсионери получават под минималната пенсия, защото част от нетрудовите пенсии са процент от нея, т.е. още по-ниски. Има обаче и по-високи минимални пенсии от масовата. Минималната инвалидна за над 90% увреждане е 667,66 лв., получават я 60 733 души. Минималната инвалидна пенсия за 71 до 90% увреждане е 609,60 лв., получават я 108 092 души. За увреждане от 50 до 70,99% се полага най-малко 493,48 лв. Такава пенсия получават 123 161 души. "Редовата" минимална пенсия от 580,57 лв. се получава от 387 306 пенсионери.
Някакъв вид минимална пенсия получават 862 904 пенсионери, или 45,6% от всички. Това периодично става повод за критики и повдигане на въпроса дали не вървим към промяна на пенсионния модел с въвеждане на нещо като базова пенсия за всички, но като всички други теми на евентуална реформа, и тази съществува само в теорията. Освен това, обикновено се има предвид минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст, а въобще не се коментират инвалидните пенсии.
Хората в ниския сегмент на пенсиите са мнозинство, но всъщност намаляват в последните години благодарение на по-големите увеличения и преизчисления. През 2019 г. - последната "нормална" година от ерата "Борисов" преди пандемията, до 1000 лв. бяха пенсиите на 2 073 471 пенсионери, или 97% от всички (всички данни тук се отнасят до основния размер на пенсията, без добавките и получаваните допълнителни пенсии).
С доста бързи крачки се развиват нещата в горния сегмент на пенсиите. Между 1000,01 и 2000 лв. основна пенсия вече получават 18,35% от пенсионерите, или 376 726 души при 310 768 души през 2023 г. (15,25%). Между 2000.01 и 3400 лв. са пенсиите на 84 050 възрастни - 4,09% от всички, при 55 364 през 2023 г. (2,7%).
Осъвременяването обаче е повишило действителния размер на пенсията на около 2500 пенсионери над тавана, защото при 2080 души на тавана през 2023 г., сега ограничени на 3400 лв. са парите на 4598 пенсионери. Това е още един аргумент защо трябваше да бъде увеличен максималният размер на пенсията заедно с увеличения от 1 април максимален осигурителен доход, но в парламента мнозинството не допусна никакви промени в проекта на кабинета. През 2019 г. таванът на пенсиите беше 1200 лв., та от 1000.01 до 1200 лв. получаваха едва 62 330 пенсионери, или 2,9% от всички.
Разходите за пенсии
Значителните промени в пенсиите от последните 3-4 г. имат цена и тя вече се превръща в основна тема, когато стане дума за пенсионната система. И като размери, и като дял от БВП пенсиите все още са далеч от европейските нива. Спрямо 2019 г. обаче увеличението в разходите е повече от два пъти - от 9,86 млрд. лв. до 21,67 млрд. лв. за 2024 г. Разходите за пенсии за инвалидност поради общо заболяване са 3,994 млрд. лв. за 2024 г. при 1,618 млрд. през 2019 г. Спрямо 2023 г. ръстът е 17,7%. При пенсиите, несвързани с трудова дейност, увеличението е 18%, но те са доста по-малко като сума - 393,1 млн. лв. За сравнение, разходите за пенсии за осигурителен стаж и възраст са 15,477 млрд. лв., като тук ръстът е с 12,3%. При сравнение с 2019 г. различната скорост се вижда по-отчетливо - 146% увеличение в разходите за инвалидни пенсии при 119% за пенсиите за осигурителен стаж и възраст.
На този фон е необяснимо, че вече ред правителства сондират увеличение на осигуровки, а тази година и по-малко увеличение на пенсии, вместо първо да се направи преглед по предназначение ли се изразходват 4 млрд. лв. от държавното обществено осигуряване. Сега например има няколко области, които правят впечатление с големия си дял инвалидни пенсии - докато в другите области той варира около 20% от всички изплащани в областта пенсия, в Силистра е 40,4%, в Разград достига 33,19%, а в Кърджали е 31,2%. Редовните разкрития за измами с ТЕЛК и дързостта на тези схеми подсказват, че такъв преглед е необходим и той е в интерес не само на редовите пенсионери, а и на хората с увреждания.
