Една от исторически най-ценните български гимназии ще бъде застроена. Предвижда се ново училище в огромния ѝ двор, откъм река, след като по замисъл архитектурата на старата сграда е парково свързана с водата. Зданието е паметник на културата от национално значение с историята си, и от местно с архитектурата. Това е втората по създаване българска гимназия. Освен всичко, с новото училище стесненият двор ще трябва да побира четири пъти повече деца спрямо сега.
Сюжетът е от Пловдив. В самия му център, край Покрития мост и Капана. Темата обяснимо повлича множество страсти, негодувание, петиция против намерението. Още по-парадоксално е, че за разлика от други случаи рискът за културно-историческото наследство не се дължи на частен собственик, а на общинската управа.
КАЗУСЪТ
Той касае Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий, също и ОУ „Княз Александър I“. От десетилетия училищата ползват обща сграда - на гимназията. Трябва да се построи нова на основното училище. Общинската управа дълго време неуспешно търсеше парцел. В края на миналата година, по декемврийските празници, обществеността разбра, че ще се строят няколко нови училища в града - едното е сградата на ОУ „Княз Александър I“ - в широкия двор, който дели сега с хуманитарната гимназия.
Допълнителен факт е, че самата сграда на хуманитарната гимназия се рушеше дълги години. Тавани падаха, мазилка се лющеше, дограмата бе в окаяно състояние. Учебният процес се провеждаше с огромно притеснение, а упоритите родителски инициативи за ремонт удряха на камък. Все пак през последните 2-3 години реконструкция бе извършена (не е финализирана още), след като на етапи и с перипетии общината и държавата осигуриха пари.
ИСТОРИЯТА
Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ е създадена през 1850 г. от Найден Геров. Първоначално е със статут на мъжко училище, за гимназия е определена през 1868 г. Освен Геров, като учители са работили Константин Геров, Йоаким Груев, Димитър Благоев. Обучавали са се плеяда възрожденци: Иван Вазов, Пенчо Славейков, Любен Каравелов, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов, Асен Златаров, Панайот Пипков, бъдещият екзарх Стефан; училището дава на страната и няколко министър-председатели, сред тях: Петко Каравелов, Константин Стоилов, Иван Гешов, Богдан Филов, Андрей Ляпчев.
Най-великият ученик обаче е... Васил Левски. През учебната 1863/1864 г. дякон Игнатий постъпва при учителя Йоаким Груев. Самият Груев в мемоарите си, споменавайки най-изявените свои възпитаници, посочва: "…Иван Вазов и няколко калугерчета, между които известният дякон Василий". Дори и в училището Левски се занимава с революционната борба. Според сведения от Христо Иванов-Големия, през есента на 1863 г. се е състояло тайно съвещание, в което участвали Левски, Христо Иванов, учителят Никола Ковачев и брат му Христо Ковачев. Големия казва: "И от тогаз е зародишът на народните работи".
ПРОТИВ
Както се вижда на архивни снимки, макар да не гледа към нея, сградата на гимназията е свързана архитектурно с реката. Марица и училищният двор са замислени в общ парков терен. Зданието е вдигнато така, че да бъде една от емблемите на града - да се вижда отдалеч, без да затиска или да се конкурира с други сгради. Ценено е било широкото пространство. Много неща са се променили от тогава, но пък днес хората искат строителството и сградите... да приличат на тогава, не на сега. Няма как обаче новото училище да не бъде вдигнато в сегашния двор точно откъм Марица, за сметка на пространството.
"Машиналното поставяне на нов сграден обем в двора на училището ще закрие фасадата, ще застрои огромна част от свободните пространства и ще предизвика изсичане на вековните чинари там(...). Дворът би загубил както спортните си площадки, така и озеленяването, осветеността и аерацията си", твърди петицията. Само за 3 дни в нея са се подписали 2000 души. "Няма никакъв опит за комуникиране на проблема, на диалог с обществеността. Освен това при втора сграда децата, тъй като "Св. Св. Кирил и Методий" и „Княз Александър I“ са в обща сграда и учат на две смени сега, ще бъдат многократно повече при занятия или игри в двора - просто защото всички ще бъдат в една смяна", коментира пловдивчанинът Чило Попов, един от възпитаниците на гимназията.
ОЩЕ ПРОТИВ
Поръчката за строителството на ОУ „Княз Александър I“ е 24.1 млн. лв. без ДДС. Не е завършена, знае се само, че на финала в конкурса са консорциум с участието на компанията ПИМК и дружеството "Запрянови-03". Както и при други поръчки за изграждане на училища в града, се действа чрез прочутата инженерингова форма. Избраният начин събуди през последните месеци недоволство на местните архитекти. Против е и петицията: "Непрозрачна и често свързана с корупционни практики поръчка - без обществено обсъждане за вида на новата сграда, нейната функционалност и въздействието ѝ върху историческия център на Пловдив". Именно защото се действа чрез инженеринг и поръчката не е финализирана, не е известно как точно ще изглежда сградата на ОУ „Княз Александър I“. Очакванията обаче са да е висока колкото настоящата на гимназията.
ДРУГИЯТ ВАРИАНТ
Попов и подписалите петицията смятат, че е налице далеч по-подходящо място за новата сграда. И то в съседство, общинско: "То се състои от два парцела. Единият понастоящем е паркинг, а на другия (по-малкия) парцел, граничещ с паркинга, се намира историческа училищна сграда, която може да бъде възстановена и интегрирана в проекта". Паркингът по-рано е помествал учебна сграда, съборена през 2022 г., като към момента на събарянето там се е помещавала ТЕЛК. Имало е неуспешни планове да бъде разширен. "Община Пловдив няма ясна позиция относно първоначалната си идея за строеж на многоетажен паркинг, защото неотдавна зам. кметът Владимир Темелков обяви, че все пак няма да има паркинг, а парк. За утилизацията на по-малкия парцел и съществуващата стара училищна сграда върху него с образователно предназначение (известна като „Турското училище“) не ни е известно да има някакви съществуващи планове", твърди още петицията.
"ЕВТИН ПИАР"
"Сега" потърси общинската позиция от кмета на район "Централен" Георги Стаменов. Първоначално не успяхме да се свържем с него, а пред пред БНР той бе коментирал: "Това е много евтин пиар и манипулация. Говорим за една много специфична зона, която има своите ограничения, тъй като хуманитарната гимназия е паметник на културата с национално значение. Този проект ще бъде детайлно разглеждан от НИНКН, МК, местната администрация и строителните и архитектурни гилдии". Според Стаменов в момента общината прави множество ремонти и строителство на нови училища, детски градини, ясли. Липсвал друг свободен голям терен за училище, "освен на Околовръстното". Малко по-късно се свързахме със Стаменов. Добави, че широко запознаване с обществеността ще има след представяне на проекта, а тепърва след него ще се уточняват подробности. Каза още, че визираният в подписката съседен терен не е подходящ, тъй като няма да стигне за двор - по ЗУТ имало изисквания за пространства за игрищата, стол и т.н.
Нужно е да се направи уточнение, че Стаменов е от ГЕРБ, а Попов - от ПП-ДБ. На местните избори двамата бяха конкуренти за кмет на района.
В предишни медийни изявления пък общината защити инженеринговата форма. Носела бързина и качество.
РИСКЪТ ОСТАВА
Ясно е - никой няма да бута самата сграда паметник. Обаче една сграда не е архитектурна ценност сама по себе си, а и с цялото си вплитане в средата. Тъй или иначе рискът не само от застрояване, но и погрозняване, от неудобства, е огромен. Недоволните хора искат друг терен за основното училище - след прозрачен конкурс.
