Лекар в атинска болница е поискал от съпруга на родилка подкуп за раждането на съпругата му в съответствие с теглото на новороденото дете, разкри наскоро в."Катимерини", като се позовава на разказ на очевидец. Свидетелят, професор Ставрос Анагностопулос от университета в Патра, е бил на преглед в атинска държавна болница, където се е заговорил в чакалнята с мъж, който е чакал пред спешното отделение, където е била настанена съпругата му след раждане. Двойката от провинциален гръцки град е потърсила помощ заради усложнения по време на бременността. Лекарят в Атина им е поискал да му платят предварително 1000 евро, а след раждането - допълнителна сума съобразно килoграмите на новороденото. След тежко раждане, при което е била отстранена матката на родилката, детето се е родило с тегло 2кг и 100 г. Лекарят е изчислил допълнителното си незаконно възнаграждение по 1000 евро на килограм, като поискал още 2000 евро. Въпреки ограничените си финансови възможности съпругът на родилката се е съгласил да плати подкупа, като е помолил за 2-3 дни отсрочка, за да събере сумата. Човекът е бил притиснат от обстоятелствата да плати, защото съпругата му все още се е намирала в интензивното отделение след операцията. Както съобщава по случая "Елефтерос типос", Атинският лекарски съюз е реагирал на информацията с възмущение и е изразил готовност да се намеси в рамките на правомощията си.
Това е само един от случаите на продължаващата корупция в Гърция, което по стара традиция не подминава и политиците в страната, пише в."Нойе цюрхер цайтунг"(НЦЦ).
Проявите на непотизъм и клиентелизъм не са изчезнали,
дори обратното - днес те се практикуват, може би още по-нагло от преди. Премиерът Алексис Ципрас, без да се замисли, назначи свой братовчед на важен пост в правителството, а бащата на Никос Папас, министър от кабинета и близък довереник на гръцкия премиер, оглави одържавената транспортна компания в град Солун. Особено възмущение породи назначаването на стар приятел на Ципрас като специален съветник по стратегическото планиране – без човекът да има някакъв опит и познания в тази област. Така че от келнер той стана съветник на премиера. И това не е всичко: процедурата за оценяване и избор на кандидатите за високи постове в отделните министерства на практика се заобикаля по напълно непрозрачен начин, въведен навремето от тогавашния вътрешен министър Павлопулос, който днес е държавен глава. Де факто става дума за система, която позволява да се избират „свои хора“, констатира НЦЦ.
Най-новите икономически данни на страната само на пръв поглед изглеждат оптимистично: след срив с 25 на сто от 2008 г. през 2017 г. гръцката икономика отбеляза ръст от 1.4 процента – но това бе най-ниският в целия ЕС. Безработицата това лято падна под 20% - от 27.5 на сто през 2013 г. Но тя щеше да е значително по-висока, ако половин милион гърци, сред които и 180 000 с висше образование, не бяха напуснали страната от началото на кризата. Отрезвяващо е заключението в последния доклад на Световния икономически форум за конкурентоспособността: по този показател Гърция е предпоследна в ЕС, по-зле е само Хърватия. Авторът на публикацията в „Нойе цюрихер цайтунг“ Екехард Крафт обяснява, че бюджетът на страната е бил консолидиран с помощта на масивни промени в данъците. Според него
данъчното бреме днес е още по-неравномерно разпределено
от преди, а правителството и финансовите органи не са били способни или готови да противодействат на укриването на данъци. Постигнатият бюджетен излишък пък правителството се кани да използва за нови подаръци в социалната сфера и за нови назначения в обществения сектор - което не е учудващо, тъй като догодина предстоят избори.
Всичко това напомня печално на старите практики. Управляващите нямат никаква дългосрочна визия за страната, което констатира също и Международният икономически форум: в неговата класация страната заема 135-о място от общо 140 страни. По време на кризата се очерта една трайна тенденция в курса на управляващите. Те се отнесоха много по-благосклонно към заетите в администрацията и към държавните предприятия и фирми. Заплатите и там бяха съкратени, но почти нямаше уволнени хора - в най-лошия случай имаше предсрочно пенсионирани, докато в същото време стотици хиляди, заети в частния сектор, останаха без работа. Дори малцината държавни служители, които бяха съкратени заради груби нарушения на техните служебни задължения,
бяха върнати на работа от сегашното правителство
В резултат на това числеността на държавната администрация отново набъбна почти до старите си размери от 2010 г. По-ефективна и по-професионална обаче тя не стана. Провалът на държавния апарат си пролича особено трагично по време на унищожителния горски пожар в Атика през това лято, в който загинаха близо 100 души: никой не се сети да евакуира хората навреме, а пожарната и полицията действаха лошо и напълно некоординирано. Съдебната система пък стана още по-тромава и абсурдна - съдебните процедури отнемат средно по 52 месеца – по този показател Гърция е по-зле от 154 други държави. Всичко това показва, че старата система оцеля, което е следствие (може би неволно) и от спасителните програми за Гърция. Именно на това обърна внимание още м.г. депутатът от либералната партия Тo Potami Милтос Киркос пред Европейския парламент. Но основната цел явно и бездруго е била съвсем различна. Гърция бе спасена, не за да бъде реформирана, а за да не се допусне излизането ѝ от еврозоната. Колко голяма е нуждата от реформи показва едно допитване до висококвалифицирани гърци, напуснали страната: като първа причина за решението си те посочват незачитането на личните качества и компетенции, както и голямата корупция в страната. Икономическата криза идва чак на второ място.
