Библейската притча „Който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме“ е валидна и днес. Оказва се, че вместо да внимават как харчат оскъдните си средства и да извличат максимална полза от всеки лев, по-бедните хора са относително по-склонни да пръскат парите си на вятъра.
Това показват резултатите от голяма онлайн анкета, проведена през август 2019 г., в която участваха 1400 българи. Проучването* имаше за цел да разкрие
негативните въздействия на маркетинга,
но съдържаше и въпроси за потребителския опит с някои специфични стоки и услуги. Така изненадващо научихме, че билети за игри на късмета се купуват в домакинствата на над 1/3 от анкетираните - 35.5% признават, че лично те или някой от домакинството им „търкат талончета“ поне от време на време.
Резултатът е тревожен, тъй като този навик вреди по много начини. От една страна, се пилеят средства, които домакинствата биха могли да използват по-пълноценно. От друга страна, затвърждава се житейската нагласа, че успехът не идва в резултат на добросъвестни усилия, а е плод на чист късмет. Лотарийните игри вредят на трудовия морал и на общия бизнес климат. Разрастването на хазартния бизнес води до засилване на сенчестите структури в икономиката и властта.
Скромният младеж от малкия град търка талони
Най-често „търкат талони“ именно хората, на които това им струва най-много. Анкетата показва, че опит с игрите на късмета имат 44% от домакинствата с месечни доходи между 500 и 1000 лв., докато в домовете с доходи над 5000 лв. този навик е три пъти по-рядко срещан.
Стряскащите 54% от младежите на възраст до 24 години съобщават, че поне някой в домакинството им купува билети от лотария - двойно повече, отколкото във възрастовия интервал 35-44 г. (използването на фразата „някой от домакинството“ е изследователски трик: младежите по-лесно ще си признаят, че търкат талони, ако имат възможност да „натопят“ друг за това).
Анализът по критерия местоживеене потвърждава извода, че на
фалшивите обещания на хазарта
най-често се поддават уязвими хора. В София, където доходите са по-високи, опит с лотарии имат общо 26% от анкетираните. В други областни центрове процентът се покачва до 45, за да достигне внушителните 52.7% в малкия град, където житейските перспективи са далеч по-ограничени.
Сблъскваме се с доказателство, че тези, които имат малки материални възможности и следва да се стремят да извличат максимална полза от всеки свой лев, най-често си прахосват парите. А тези, за които 20 или 50 лв. месечно за билети за лотарии не представляват проблем, си спестяват неразумния разход. Как да обясним това?
... а държавата печели от вредния навик
Според сериозния труд „Оскъдност“ на Сендил Муланатан и Елдар Шафир бедният човек живее сякаш в тунел. Той се фокусира единствено върху факта, че е беден. Парадоксално, бедният цени доходите си далеч по-малко, отколкото богатият - потребностите на бедния са големи и не могат да се решат с малките суми, с които той разполага. Спестяването е неперспективно предвид настоящата оскъдица.
Хазартът е различно нещо: той дава шанс, пък макар и нищожен, за преминаване в качествено ново състояние. Рационалният глас в главата на потребителя е заглушен от цял хор емоции, вариращи от обида към несправедливия свят до надежда за нов живот. Така се оказва, че фундаментът на икономическата теория - рационалният потребител, който претегля ползите от всички стоки и внимателно разпределя между тях дохода си, е само частен случай. Резултатите от проведената анкета са още едно доказателство в подкрепа на това.
Работата е там, че ентусиазмът на бедните българи по хазарта далеч не е само теория.
„Търкането на талони“ краде от домакинските бюджети
и намалява разходите на семействата за образование на децата, за здравеопазване, дрехи, храни. Микрохазартът с талоните заразява онези, които са най-малко рационални - бедните и младежите.
По тази причина органите на държавата следва да погледнат на игрите на късмета така, както на тютюнопушенето, като забранят или поне ограничат медийните им реклами и ги направят по-малко видими в местата за продажба. Но дали правителството ще види смисъл в ограничаването на дейност, от която в хазната влизат 220-240 млн. лв. годишно? Този тлъст бонус по-скоро ще затвори очите на властта за факта, че над 1% от БВП изтича в дълбоките джобове на хазартните босове. На кого му пука, че тези пари са събрани предимно от бедни хора в малки населени места?
*Изследването „Потреблението в нашето ежедневие“ е осъществено от автора съвместно с катедра „Маркетинг и стратегическо планиране“ на Университета за национално и световно стопанство. Статията във в. „Сега“ е прелюдия към публикуването на резултатите в научно издание.
