От няколко седмици събитията в Хонконг пълнят новинарските емисии и показаха, че смятаната доскоро за желязна хватка на партията и управляващите комунисти в Пекин всъщност не е укротила свободолюбивите жители на мегаполиса, който до 1997 г. беше британска колония. Всичко започна преди два месеца, когато едно законодателно предложение първоначално предизвика мълчалив протест предимно на юристи и правозащитници, но после се стигна до истински бунт и улични сблъсъци, които продължават и до днес. Хонконг е обхванат от продемократични протести срещу плановете на правителството да прокара в парламента законопроект, който ще улесни екстрадицията в Китай на заподозрени в престъпления. Обяснението бе, че това се прави с цел борба с корупцията и по-лесно наказване на извършилите различни престъпления. Но жителите на града веднага заподозряха, че
по този начин по-лесно ще бъдат съдени
местни активисти, които продължават да дразнят китайските власти. Все пак Хонконг е единственото място в Китай, където се провеждат редовно демонстрации срещу управляващата комунистическа партия и се отбелязва годишнината от кървавото смазване на продемократичните протести на площада "Тянанмън" в Пекин през 1989 г., при което загинаха хиляди хора. Така беше и т.г., когато се навършиха 30 години от тези печални събития, и на 4 юни над 180 000 граждани на Хонконг излязоха в центъра на града със свещи в ръце в памет на жертвите. "Няма да забравим!", скандираха те и пак поискаха справедливост за жертвите и наказания за виновните.
Именно след това започна политическата криза в Хонконг. Събитията в китайската специална административна зона са нажежени до степен, застрашаваща дори вътрешния мир, предупреждават експерти и медии. Идеята правителството да легализира със закон предаването на Китай на извършители на престъпления не буди доверие заради правната система в страната, която обслужва диктатурата и не се нрави на повечето жители в Хонконг, който се гордее със своето независимо правосъдие, наследено от британците. Промените щяха да позволят искания за екстрадиране от различни органи в континентален Китай, Тайван и Макао на заподозрени за престъпления като убийства и изнасилвания. След това исканията щели да бъдат решавани за всеки отделен случай. Официалните представители на Хонконг заявиха, че съдилищата в града ще имат последната дума дали да предоставят такива искания за екстрадиция, а заподозрени, обвинени в политически и религиозни престъпления, няма да бъдат екстрадирани. Правителството се опита да успокои обществеността с някои отстъпки, включително обещавайки да предава само бегълци за престъпления, които имат максимални присъди от поне седем години.
Но това имаше обратен ефект и не подейства,
след което на протести се вдигнаха всички, които много силно желаят влиянието на Пекин да е ограничено, когато се касае за Хонконг. Те се оказаха много, дори изненадващо много, след като в средата на юни се стигна до протест на над 2 милиона души, което стресна дори управляващите в Поднебесната. Някои от протестиращите, най-вече млади хора, прибягнаха и до насилие по време на протестните си действия. Така например беше щурмувана сградата на регионалния парламент и бяха нанесени сериозни материални щети, а полицията беше доста сдържана, след като при други демонстрации използва сила срещу демонстрантите. При един от протестите група неизвестни нападатели с бели тениски нападнаха протестиращите и пребиха жестоко десетки от тях. Местни медии веднага разкриха, че това са членове на местната мафия Триадите, които действали с мълчаливото съгласи на властите. Полицията дори не се намеси, за да разтърве двете групи.
В края на юли обаче полицията в Хонконг пак е принудена да използва почти всеки ден сълзотворен газ и гумени куршуми, за да разпръсне демонстрантите, които се събират на различни места в града и блокират транспорта. Стотици протестиращи продължават да излизат по улиците на мегаполиса въпреки забраната на властите. Демонстрантите издигат постоянно барикади, блокират главни пътни артерии и се стига до затваряне на магазини и молове. Това показа, че недоволството продължава, независимо че поставената от Пекин местна лидерка Кари Лам на няколко пъти вече каза, че законът е оттеглен и няма да бъде гласуван.
Но изглежда, в Хонконг никой вече не вярва на местните политически лидери, които са спуснати от Пекин, особено след т.нар. Движение на чадърите през 2014 г., което доскоро се смяташе за победа на китайските власти над продемократичните активисти в мегаполиса. Тогава управляващите останаха непреклонни пред младежите в Хонконг, които искаха демократизиране на начина на избиране на ръководителя на изпълнителната власт и парализираха за 79 дни финансовия квартал в града. Причината този път Пекин да отстъпи не е само в критиките към законопроекта за екстрадиция от голяма част от населението.
Срещу него се обяви и бизнесът заради опасения,
че той ще навреди на конкурентоспособността на Хонконг, където върховенството на закона превръща града в идеална база за правене на бизнес в Китай. Загрижени да не предизвикат гнева на властите, тъй като имат интереси в Китай, местните и международните компании останаха много дискретни пред Движението на чадърите. Този път бизнесмени от Хонконг се борят твърдо, за да накарат Кари Лам да отстъпи. Трите големи банки - HSBC, Standard Chartered и Hang Seng, дори разрешиха на служителите си да не ходят на работа (като фактически им позволиха да отидат на протестите), а множество чуждестранни търговски камари изразиха публично несъгласието си с текста.
Все пак на 29 юли китайското централно правителство за пореден път потвърди подкрепата си за Лам, както и за полицията на мегаполиса и призова жителите на Хонконг да се противопоставят на насилието. Призивът беше отправен на пресконференция в Пекин от говорителя на Службата по въпросите на Хонконг и Макао към Държавния съвет на Китай след поредния уикенд на протести, прераснали в насилие. На пресконференцията говорителят на пекинското ведомство Ян Гуан каза, че изразяването на недоволство и протестите на жителите на Хонконг са приемливи във форми, които не нарушават законите и общоприетите норми на поведение. Китайските власти вече са заявявали, че ако безредиците се разраснат, биха били
готови да удовлетворят призивите за намеса на армията
Затова говорителят каза още, че властите на Хонконг и хонконгското общество трябва да намерят по-ефективни начини за подпомагане на младите хора да се справят с пораждащите безпокойство проблеми като жилищната политика, заетостта и други. Представителят на ведомството разкритикува опитите на някои "безотговорни фигури" и САЩ да създадат смут в Хонконг, като каза, че тези опити ще се провалят.
Досега Хонконг няма споразумение за екстрадиция с Китай. Навремето Дън Сяопин бе дал на тогавашната британска министър-председателка Маргарет Тачър думата си, че британската колония ще бъде върната на Китай на принципа "Една страна, две системи". Пак той гарантира на британците, че Хонконг ще запази в продължение на 50 години статута си на специална икономическа зона, която има правото да върви по пътя на капитализма - със собствена валута, собствена данъчна система и независимо правосъдие. Днешната власт в Пекин обаче застъпва становището, че Хонконг е част от Китай, и който е извършил престъпления в Китай, мегаполисът е длъжен да го екстрадира.
Хиляди хонконгци от различни обществени слоеве обаче се страхуват, че Китай може да прекрати цялата автономия на Хонконг. Те смятат, че постепенно може да им бъде отнета свободата на словото и на събиранията - важни аспекти, които отличават техния град от всеки друг на китайска територия. В Хонконг мнозина вярват в силата на уличните протести, като през 2003 г. правителството бе принудено да промени становището си след масовите протести срещу закон, насочен към ограничаването на протестите. Тогавашният лидер на Хонконг подаде оставка и законът бе отхвърлен.
Междувременно обаче Китай разполага с много повече власт и не е много вероятно правителството да промени позицията си сега. Особено след като Пекин преди дни осъди на 12 години затвор Хуан Ци, основател на китайски интернет сайт, който разкри нарушения на човешките права. Той получи една от най-тежките присъди, произнасяни през последните години срещу дисидент в Китай. Но най-тежката присъда на политически опонент от идването на власт на Си Цзинпин бе наложена м.г. на Цин Йонмън, осъден на 13 години затвор по обвинения в подривна дейност. Това само налива масло в огъня и неминуемо ще увеличи недоволството в Хонконг.
