Китайският национализъм отново е във възход. Патриотичен плам все по-сериозно се появява в държавната политика на Китай, в поведението на обществото и в бизнес решенията – това може да се види от военния парад за националния празник на 1 октомври до наскоро обявения бойкот на чуждестранни компании заради предполагаемата им подкрепа за протестите в Хонконг. Не е случайно, че този шовинистки възход се появи заедно с увеличаващите се стратегически и идеологически сблъсъци на Китай със САЩ и съюзниците му заради демокрацията и човешките права на места като Хонконг и Тибет.
Китайският патриотизъм днес може да бъде характеризиран като смесица между чувството на гордост, надежда и безпокойство на населението за бъдещето на страната, както и заради дълбоките противоречиви чувства към Запада. Комунистическата партия изкусно ги използва, за да затвърди ролята си на пазител на китайската държава, като отново създава усещане за чуждестранна заплаха. Национализмът обаче е сложен и променлив, особено в страна, която е голяма и разнообразна като Китай. А този възобновен патриотичен тласък накрая може да създаде повече проблеми, отколкото решения за Пекин.
Национализъм с китайски привкус
Този обрат в китайската политика се случва в момент, когато национализмът вече е обхванал много точки по света. За разлика от консервативния популизъм и икономическия протекционизъм, обхванали Европа и Северна Америка, или етнорелигиозните въпроси, на които залагат лидерите в Саудитска Арабия, национализмът на Пекин се основава на изпълнената с проблеми съвременна история. Острият контраст между миналата слава на страната и „вековете на унижение” от западния и японския империализъм остава жив и се помни от голяма част от населението. Той е подсилен от пропагандата и от образователната система, които насърчават копнежа за възстановяване на позицията на Китай като мощна национална държава.
Национализмът невинаги е бил политическо статукво в Китай. Въпреки че страната е родена след националистическа революция от 1949 г., Народната република съзнателно потиска националистическите идеали от първите десетилетия от съществуването си. Пекин първоначално дава специални привилегии на комунистическата идеология и на личния статут на Мао Цзедун, за да осигури лоялност на населението, което е силно повлияно от тях. Това е така до продемократичните протести на площад „Тянанмън” през 1989 г. и разпадането на СССР. Малко след тях Компартията започва да обръща поглед към национализма.
На фона на отслабващите позиции на комунизма китайското правителство става все по-зависимо от националистически прийоми, за да поддържа властта си, тъй като я няма процедурната легитимност на демократично избраната власт. В същото време Компартията умело преориентира идеологията си, за да впише капитализъм и икономическа либерализация в развитието на страната. Това създава условия за икономически бум в Китай, който се очаква да се случи през следващите десетилетия, и позволява на партията да се препозиционира като сила, отговорна за възраждането на една силна и просперираща нация.
От началото на ХХІ век националистическите настроения в Китай се засилват, след като страната излезе на световната сцена - от време на време се правят демонстрации на сила и антагонизъм спрямо конкурентни държави. Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. и сравнително успешното справяне с глобалната финансова криза през 2007-2008 г. в сравнение със Запада доведоха до възход на национализма. Вътрешният патриотичен плам изискваше по-агресивна външна и военна политика от Пекин, което доведе до охлаждане на отношенията с няколко съседни държави заради морски спорове с Филипините и Виетнам. С визията за изграждане на нация националистическите послания продължават да бъдат силен инструмент.
След като пое властта през 2013 г., китайският президент Си Цзинпин и приближените му подеха мащабна кампания, основаваща се на амбициозни идеи за „национално подмладяване” заедно с доста по-агресивно глобално присъствие. Оттогава в Китай зачестиха и сериозни патриотични прояви. Предприет бе неофициален бойкот на южнокорейски стоки, след като Сеул реши да разположи на своя територия американска система за ПРО през 2017 г. През юли т.г. беше наложена забрана китайски туристи да посещават Тайван, последваха от репресивни мерки срещу американската Национална баскетболна асоциация (НБА) и авиокомпанията от Хонконг Cathay Pacific, след като техни служители изразиха подкрепа за продемократичните протести в Хонконг.
Тези случки показват истинската гордост на китайския народ, както и усещането за несправедливо отношение към родината му от страна на Запада. Те също така често се свързват с икономическите контрамерки срещу определени държави и бизнеси, прилагани със или без държавна подкрепа. Централното правителство ясно разреши подобни мерки чрез пропаганда или просто наложи бойкот, а в някои случаи пък помага да се подхранват публични прояви на национализъм.
Нов вид шовинизъм
Икономиката на Китай помага да се обясни последният възход на шовинизма. Времето на просперитет, което дълго време обслужваше социалния договор в полза на монопола на Компартията в политиката, отмина. Ниската цена на работната ръка в страната и растежът, подкрепян от скъпи кредити, стават все по-трудни за поддържане. Пекин можеше да обещае икономическо благосъстояние и добри времена за голям брой граждани и организации, но сега партията трябва да намери по-различни начини, за да легитимира продължаващото си участие в изграждането на нацията. Последните й опити да съживи марксистката идеология се увенчаха с възможно най-добър прием. С продължаващото социално-икономическо възстановяване на баланса национализмът остава критичната спойка за отношенията с по-голяма част от населението.
За външнополитическите цели на Пекин национализмът се доказва също като полезен инструмент, особено когато става въпрос за по-агресивно преформулиране на регионалния ред в китайски интерес. Чрез пропаганда или политическо подчинение Компартията все повече представя Китай като жертва на западния империализъм и на действащия световен ред. Според тези твърдения заплахите от противниците на Пекин, особено от САЩ, лесно могат да бъдат определени като чуждестранна манипулация, целяща да се блокира възходът на Китай като глобална сила – независимо дали става въпрос за действията на Вашингтон по отношение на търговията, увеличеното присъствие в Южнокитайско море, подкрепата за Тайван и за демонстрантите в Хонконг. При подобни обстоятелства партията може да се представи като пазител на статута на китайската нация и суверенитета на страната. Така тя получава нови възможности да внушава вътрешно сближаване и власт в моменти на нарастващи икономически проблеми и нестабилност.
Тази стратегия обаче претърпя сериозен удар в началото на търговската война. През 2018 г. наложените от САЩ санкции на държавния китайски телеком ZTE показаха на обществото огромната пропаст във властта и поставиха под сериозно съмнение твърденията на Пекин. Продължаващата търговска война заплашва големи китайски фирми. Заради нестихващите протести в Хонконг националният суверенитет на автономната област също е изправен пред потенциален риск, а това връща сред китайците болезнени спомени за „века на унижението”.
Партията срещу нацията
Силно устойчивият вътрешен национализъм лесно може да се обърне срещу Пекин, което ще ограничи гъвкавостта му при решаването не само на вътрешни, но и на външни проблеми. Китай например поде остра антиамериканска риторика, след като търговските преговори се провалиха в края на април, като целта бе да се оправдае безкомпромисната преговорна позиция за суверенитета, а в по-широк смисъл да подготви обществеността за продължителна битка. Пекин умело управлява настроенията, за да предотврати по-големи протести и да атакува американския бизнес, но този националистически възход намали възможностите за бъдещи компромиси с Вашингтон. Междувременно въпроси, свързани с националните интереси, като Хонконг, Тайван и Южнокитайско море, отново са актуални, а идеологическите сблъсъци на Пекин със Запада ще се увеличават в следващите години. В резултат на това много държави и бизнеси ще бъдат принудени да вървят на пръсти около националистическия дневен ред на Китай, за да не се изправят пред последствията.
Националистическите послания обичайно подкрепят по-голяма защита на интересите в китайската външна политика и могат също да помогнат за оправдаване на действия срещу държави, възприемани като накърняващи националния суверенитет. Понякога подобни действия обаче могат да са в конфликт с намерението на Пекин да покаже добър имидж на глобалната сцена, за да обедини азиатската си периферия, както и икономическото си влияние в чужбина чрез грандиозни инвестиционни проекти като инициативата „Един пояс, един път“. Както показа наскоро фиаското с НБА, обществените коментари за суверенитета лесно могат да предизвикат отговор – или прекалено голяма реакция – от страна на Китай, дори и ако това означава да застраши своите основни бизнес партньори.
Възобновената стратегия „Китай на първо място“ също така създава рискове за основен императив на Компартията – да поддържа социалната стабилност. Общественият дебат за китайската нация – включително за потенциала и слабостите – се използва, за да се изразят оплаквания и притеснения относно социални въпроси като неравенството и корупцията в бюрократичния апарат. В последните години Пекин умело успява да попречи патриотичното чувство да прерасне в по-сериозни социални движения, като за целта властта увеличи пропагандата, политическото подчинение и цензурата на медиите.
Патриотизмът все още лесно може да се превърне във вътрешни политически и социални проблеми – особено ако хората започнат да възприемат държавата като неефективен пазител на суверенитета. Това е доста притеснително за правителство, чието управление се основава на концепцията за пълна интеграция на партията и държавата. В стремежа си към този нов национализъм лидерите на Китай ще трябва да стъпват леко.
