- Изложбата ти Life Is a Study имаше голям успех, издаде и съпровождаща книга албум. Това сега вкарва ли те в някаква гилдия на професионалните художници, или си оставаш уличен артист?

- Не искам да си слагам етикети и да се поставям в такива рамки. Със сигурност не фигурирам в Съюза на българските художници. Аз съм стрийт артист, който се занимава и с живопис. Книгата съдържа най-вече мои скици. С нея разкривам една част от творческия процес, която остава скрита от очите на публиката. За мен това е и по-важната част, защото в суровата скица можеш да хванеш есенцията. Там са затворени още по-голяма емоция и още повече послание, отколкото в готовата завършена творба. Магията е затворена в скицата. И затова реших да покажа някои от по-известните си творби как преминават по пътя от скица до завършен проект - да видят хората какво се случва зад въпросния стенопис, преди да вземем спрейовете, четките и валяците. 

- "25 години Насимо" звучи много сериозно - откога броиш?

- Броя от 1995 г., когато официално хванах спрей. Оттогава ми е летоброенето като художник. Преди това също съм рисувал, бях и музикант - учих в музикална паралелка и музиката винаги е била съпътстващ фактор в живота ми. Но не усещам музиката като своя начин за изразяване. За мен изобразителното изкуството е музика от цветове, музика за различни сетива. Картините са музика, която да "чуеш" с очите си. 

- Завършил си живопис във Великотърновския университет, ала първо си започнал като самоук по стените...  

- Винаги съм имал учители в живота си. С учител е много по-лесно да откриеш и развиеш таланта си. Просто в един момент попаднах в такава среда - скейтборд, купони, и се увлякох по графитите и стрийт културата. Попадна ми спрей и започнахме да рисуваме някакви неща по стените. Беше интересно, защото не беше правено в България дотогава - говорим за средата на 90-те години. Едното е вървяло паралелно с другото, затова може би напреднах по-бързо в графитите и добих популярност.

- Графитите като бунтарска изява се правят много бързо, за да не те хванат. Твоите сегашни стенописи изискват сигурно по-продължителна работа? 

- Изработката на стенописа до вашата редакция - "Божи дар", или момичето с хляба, отне 4 дни на място и преди това още 3-4 дни за подготовка. Така че смятай нещо между седмица и десет дни за един стенопис. "Дядо Добри" също отне около 10-15 дни. Графитите ме научиха да работя бързо. Всъщност и днес уличната среда изисква да работиш бързо, защото си винаги зависим от метеорологичните условия, от разрешителни, вишки, скелета и т.н.

- Кога започна да работиш "легално"?

- Още като малък в Търговище паралелно правех и нелегални неща, и поръчки. На някои от съгражданите ми им харесваше това, което правя, и ми поръчваха да им нарисувам по нещо.

- Не си като Банкси, значи, "разкрил" си се от самото начало?

- При Банкси това е цялостна стратегия, пък и никога не съм искал да копирам Банкси или друг. Целта ми е да правя изкуство с някакво послание. Идеите, които предавам с картините си, са идеи, които искам да наложа и на самия себе си. Вярвам в това, което правя. 

- Следиш ли графити сцената в България? Има ли "крю"-та, които харесваш, и мислил ли си да бъдеш нещо като ментор на тези, които вървят по твоя път?

- Търсят ме доста често. През зимата приемам група от няколко младежи, с които рисуваме заедно тук, в това студио, и споделяме идеи. Рисуваме най-вече класическа живопис, за да им дам основа. Смятам, че без познаване на основата, каквото и да правиш - дори абстрактно изкуство - то няма да има тази сила, както, ако си ги овладял. И Пикасо, и Кристо първо са се научили да рисуват. Смятам, че образованието е много важна част от всяко изкуство. Дори сред стрийт артистите, които правят само букви, се отличават онези, които имат основа в рисуването. 
Както при строенето на къща без добра основа къщата ти ще рухне и няма да я има дълго време, по същия начин е и рисунката. Когато не си подготвен, когато нямаш знанието за композирането, за анатомията, цветознание, перспективи и други неща, нещата ти ще изглеждат несериозни. Това беше и една от целите на тазгодишната ми изложба Life Is a Study - че дори учебният процес може да бъде интересен. Защото повечето хора живеят с представите, че той е нещо скучно, сухо. Скучно е, ако ти си го направиш скучно. 

- Рисувал си доста и в чужбина, особено в Канада.

- Пет-шест пъти ходих до Ванкувър, имам там доста стени. Правих и картини по поръчки, и стени, дори изложби няколко. Бил съм и в Индия, и по Европа. В Хонконг даже съм рисувал.

- Различно ли се приема работата ти в разните краища на света?

- Да. Тенденцията, която виждам, е, че хората все повече започват да уважават и приемат това изкуство и у нас. В чужбина тази сцена съществува от по-дълго време, тук едва сега навлиза, но започва да има много силен интерес. Което се видя и на последните изложби...

- Според мен решаващото за уличното изкуство е, че то е ежедневно пред очите на много хора. Рисувайки една фасада, ти я показваш на стотици и хиляди, които иначе никога не биха влезли в галерия или музей. Това не е ли голяма отговорност?

- В това отношение художниците на улично изкуство сме привилегировани, имаме доста по-голяма аудитория. Отговорността наистина е голяма, не можеш да си позволиш да направиш каквото и да е на улицата, пред очите на хората. Е, можеш, ако го правиш нелегално. Аз отдавна съм преминал "от другата страна", на друг етап.

- За твоята роля в подобряването на градската среда си получавал награди от кмета на Търговище, от Йорданка Фандъкова...

- Ами те сигурно са наясно със силата на изкуството и неговото влияние върху хората и средата. Просто невинаги са готови да коментират такива проекти. Някои от по-големите ни стенописи, не всички, са финансирани от общини. Например "Дядо Добри" в столичния кв. "Хаджи Димитър" е общински проект. В началото ние ходихме да чукаме по вратите и да се "бутаме между шамарите", после почнаха и да ни канят. Не мога да се оплача, че няма интерес към работата ми. Ако трябва да съм честен, винаги е имало интерес, още от 1995-а, като започвах, имах поръчки. 

- Има ли и други като теб?

- Има няколко човека в България, трима-четирима са по-професионално работещите. Малко сме и се познаваме. 

- Някои, като Destructive Creation например, работят в екип, а ти?

- Винаги съм си създавал екипи, които да ми помагат, но върху художествения проект работя сам. Направихме студио за стенопис Fine Art Factory, с което искам да създам платформа, с която да подпомагаме и други артисти, които могат да работят това нещо. Понякога не смогвам с всички задачи, има нужда от нови хора. 

- Как си представяш ти, че би могъл градът ни да стане по-красив?

- С повече стенописи. Ха-ха! Представям си поне тези сгради, в които живеем, да се боядисат в свежи цветове, да се оправят градинките, да има цветя в тях, а не боклуци. Малко трябва, за да светне градът. Не се изисква прекалено голямо усилие, въпросът е някой да се заеме. Ние сме поели инициативата да изрисуваме сгради, някой друг пък може да поеме инициативата да прекопае градинката пред блока и да натори цветята.